Софийски университет "Св. Климент Охридски"

For information in English, please follow this link

Изследвания върху социалните и икономически преходи

Юбилейна конференция, посветена на 30-та годишнина от възстановяването на Стопански факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“

23 – 24 ноември 2020 г.

място на провеждане: Онлайн

Медиен партньор:

Състоянието на преход се превърна в новото статукво. Преживяваме икономически преход от планова към пазарна икономика; преход към въглеродно-неутрална икономика; дигитална трансформация към Индустрия 4.0 чрез интелигентни технологии и изкуствен интелект; трансформация на потребителите в производители. Границите между фирмите и икономическите сектори се размиват. Световни лидери предприемат политики с непредвидими последици, увеличавайки неравновесието в световния ред дори след избухването на пандемията от коронавирус, което поставя допълнителни предизвикателства пред общественото, политическото и корпоративното управление.

Независимо от консенсуса относно целите на прехода от демокрация към пазарна икономика в Централа и източна Европа (ЦИЕ) и общоприетото заключение, че той е оказал положително влияние върху образованието и жизнения стандарт в региона, в някои държави е налице широко недоволство от страничните ефекти на конкретните механизми, по които той се е осъществил. В допълнение, много от настроенията относно различните видове преход и по-голямата част от академичните публикации по темата се базират основно на идеологически допускания, а не на факти и надеждни аналитични методи. Вече са налице достатъчно данни защо някои реформи са се оказали несправедливи за широки обществени групи и къде са били грешките в основополагащите споразумения на прехода (напр. Вашингтонския консенсус), но все още тези данни не формират солидна теория или модел, които да се използват за прогнозиране и оценка на ефектите от нови типове преход, особено от прехода към въглеродно-неутрална икономика.

Друга тема, свързана със икономиките в преход и тяхното преструктуриране, се отнася до изместване и прекосяване на съществуващите граници и предели: границите на фирмата (от Коуз до съвременния институционализъм), включително аутсорсинг и офшоринг; ограниченията на мрежите и неясните граници между икономическите сектори, включително възникването на нови сектори като финтех и процесите на конвергенция на продукти и услуги от различни индустрии; границите между икономиката и други науки.

На конференцията за дебат ще се срещнат представители на бизнеса, науката и образованието, гражданското общество, създатели и изпълнители на държавни политики. В центъра на дебата: нуждата от справедливи, конкретни, измерими, постижими, уместни и навременни (SMART – Specific, Measurable, Attainable, Relevant and Timely) преходи. По-конкретно, търсим отговори на следните групи от въпроси:

Кои методологии са доказани като най-подходящи за изучаването на различните типове преход?

• Кои са проблемите на най-разпространените методи в изследванията на преходите?
• При изследването на преходите съществуват ли бариери поради несъвместимост между наличните данни и използваните модели?
• Базирайки се върху научни изследвания, кои са различните измерения на формалната и неформалната икономика и как се отразяват те на процесите на преход?
• Други въпроси.

Как моделираме и измерваме преходите от гледна точка на СПРАВЕДЛИВОСТТА? Тези и аргументи.

• Каква е справедливата легализация на неформалните пазари?
• Как моделираме пазарите на енергия от възобновяеми източници?
• Кое е общото и различното в подходите към приватизацията в държавите в преход; кои от тях доведоха до по-добри икономически и социални резултати?
• Кои регулации на процесите на прехода доведоха до дискриминационни пазарни трансформации?
• Други въпроси.

Кои са ключовите характеристики на промените в корпоративното управление в страните от Европейския съюз през последните 30 години?

• Корпоративното управление предлага ли защита от дискриминация при упражнение на правата на различните заинтересовани страни в компанията?
• Как се е променил акционерният капитализъм?
• Други въпроси.

Кои уроци от прехода към пазарна икономика на страните от ЦИЕ могат да се приложат при прехода към въглеродно-неутрална икономика?

• Какви институционални промени, особено в енергийно-бедни и въглеродно-зависими държави, биха гарантирали справедливия преход, предвиждан от Зеления пакт?
• Кои иконометрични модели са подходящи за анализ на трансформациите в рамките на Зеления пакт?
• Как отделните значими етапи от Пакта влияят върху разпределението на разходите, свързани със справедливия преход?
• Други въпроси.

Кои са ключовите тенденции в трансформацията на енергийните пазари (конкуренция, концентрация, структура на собствеността, конвергенция)?

• Какъв е ефектът на енергийните регулации в Европейския съюз (ЕС) върху пазарната трансформация?
• Какви са разходите и ползите от европейските регулации в сектора?
• Други въпроси.

Какви са икономическите ефекти от трансформацията на потребителите в производители и обратно (т.нар prosumers)?

• Откриваме ли ги въз основа на наличните данни?
• Кои са предизвикателствата за управлението и маркетинга, породени от тази трансформация?
• Колко постижимо е трансформирането на малките потребители (напр. собствениците на електрически коли) в доставчици за балансиране на енергийната мрежа?
• Какви предизвикателства и възможности за възникващите икономики предоставят настоящите граници и предели на трансформиращата се европейска и световна енергийна икономика?
• Други въпроси.

Сива икономика, аутсорсинг, офшоринг - какви теоретични модели са приложими към региона; какво ни казват наличните данни за страните в ЦИЕ относно размера и структурата на посочените сектори?

• Възходът на финтех индустрията и продължаващата дигитална трансформация и автоматизация на процесите – как влияят върху факторите на производството (капитал и труд) и структурата на икономиките в региона?
• Как трябва да се промени образователната система, за да се възползват икономиките в ЦИЕ максимално от този преход (включително подобряване на финансовата грамотност)?
• Други въпроси.

Какви са последиците от пандемията от коронавирус за възникващите и развиващите се икономики?

• Кои са подходящите политики, които трябва да се приложат в ЦИЕ?
• Ще доведе ли пандемията до обръщане на хода на глобализацията, или до нейното ускоряване чрез ускоряването на дигиталната трансформация?
• Други въпроси.

Приемането на България и Хърватия в Банковия съюз на ЕС (влизането на българския лев и хърватската куна в Европейския валутен механизъм ERM II) са нови, знакови етапи в Европейската интеграция на двете държави.

• Какви са очакваните последици от това събитие за финансовите пазари, финансовата стабилност и икономическия напредък на България и Хърватия и целия регион на ЦИЕ?
• Какви допълнителни политически и законодателни реформи са необходими, за да се подготвят икономиките на двете страни за приемането на еврото в близко бъдеще - за покриване на критериите от Маастрихт и изискванията за подобряване на качеството на управлението и на институционалната среда; за избягване на прекомерна инфлация или на дефлация; за избягване на банкови кризи; на неконтролируемо натрупване на държавен дълг; как да се избегне свръхзадлъжнялост и др.?
• Други въпроси.

Кои са възможностите и бариерите пред предприемачеството във възникващите икономики?

• Как реагираха на кризата (коронавирус) микро- и малките предприятия?
• Тези предприятия прилагат ли „умен преход“ към нов бизнес модел?
• Усвояват ли нови технологии, например свързани с дигитализация на процесите, инвестират ли в дигитално обучение на служителите си?
• Възползват ли се от новите възможности за бизнес, появили се по време на кризата?
• Други въпроси.

Изследвания върху други преходи.

• Как да трансформираме класическите университети в предприемачески университети?
• Как да променим гимназиалното образование, за да подготвим учениците за професиите на бъдещето?
• Как да трансформираме фирмите в „учещи се“ организации?
• Какъв е ефектът върху преходите на различните национални културни особености; преходите променят ли (как) националните култури?
• Преходът от студена война към студен мир - за ефекта на новите технологии и изкуствения интелект върху сферата на сигурността.
• Други въпроси.

Ако желаете да участвате в конференцията, е необходимо да изпратите разширено резюме (4 – 8 страници) на предложената от Вас научна разработка до 30 октомври 2020 г. чрез https://cmt3.research.microsoft.com/JST2020/ Ще получите отговор на вашата кандидатура за участие до 5 ноември 2020 г. Ранните кандидатури са препоръчителни. Участниците ще бъдат помолени да дискутират други разработки в рамките на сесията или свързани с научните им интереси. Организационният комитет ще осигури специални издания в международни научни журнали, свързани с темите на конференцията и участниците ще имат възможност да публикуват разработките си след стандартно двойно-анонимно оценяване. Разширените резюмета ще бъдат публикувани в сборници след конференцията. По време на конференцията, организаторите ще наградят най-добрата разработка на докторант. За заявяване на участие в конкурса, въведете името на висшето училище и очакваната година на докторската защита като подзаглавие в разширеното резюме. Контакт с организационния комитет: conference@feb.uni-sofia.bg