11.02.2025
„Големият проблем е, че след 2021 г. беше заложено шоково увеличение на социалните разходи за сметка на капиталовите разходи, което не е подкрепено нито от икономическия растеж в страната, нито от усвояването на средствата от европейските фондове и програми“. Това коментира пред „Капитал“ доц. д-р Димитър Златинов, зам.-декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на Годишния доклад на Института за икономически изследвания на БАН.
В свой анализ със заглавие „Еврозоната: Влизаме ли или не“, медията обобщава финансовата ситуация, в която се намира страната ни на прага на еврозоната, носейки икономическите последствия от политическа криза, която в последните години увеличи разходите на държавата. Ситуацията създава средносрочна опасност пред фискалната стабилност на страната, която вече се вижда, пише „Капитал“.
„Причината е проста - никой не би приел намаляване на разходите за пенсии, но за финансирането на тези разходи трябва да се осигурят стабилни приходоизточници, което означава работеща икономика на високи обороти. Растеж на бюджетните приходи около 20%, както беше в условията на висока инфлация през 2021 и 2022 г., не оправдава сходен растеж на разходната част на бюджета особено по отношение на дългосрочни разходи, каквито са социалните. И това беше голямата грешка - благоразумната фискална политика изисква да бъде следвана икономическата динамика, а не да изпреварва събитията, особено в малка отворена икономика като България, в която най-сериозният проблем от години вече е декапитализацията на индустрията“, обяснява още доц. д-р Златинов, който е ръководител на катедра „Икономика“ в Стопанския факултет на СУ.
Почти невъзможно е да се съкратят социалните разходи, посочва още доц. Димитър Златинов. Според него е много вероятно да се провежда фискална консолидация по отношение на текущите и капиталовите разходи. Това означава замразяване на работни заплати в бюджетния сектор и продължаване на декапитализацията на икономиката. „И докато първото би оказало предимно краткосрочни ефекти върху покупателната способност на домакинствата, липсата на държавна подкрепа за инвестициите в страната пряко засяга дългосрочния потенциал на икономиката за растеж“, казва той. Целесъобразна мярка е да се повиши събираемостта на приходите от големите данъкоплатци, както и да се увеличи максималният осигурителен доход, смята доц. Златинов. Най-вероятният сценарий към момента според него е да се замразят работните заплати и текущите разходи на държавната администрация и допълнително да се свият капиталовите разходи, без съществени промени от страна на приходите с надеждата, че това ще стабилизира ситуацията, без да се налага значително увеличаване на дълга. Подобни действия обаче само ще отложат фискалните проблеми във времето, защото дългосрочните разходи за пенсии изискват и дългосрочни бюджетни приходи, а те се осигурят чрез инвестиции в производството и ускорен икономически растеж, за който перспективите изглеждат неблагоприятни при продължаващото свиване на работната сила в страната и влошеното качество на човешкия капитал, обобщава зам.-деканът на Стопанския факултет.
Цялата статия можете да прочетете тук.