На 19 май 2015 г. в библиотека „Филологии“ в Ректората бе официално представена разширената Дигитална научноизследователска библиотека „Зограф”. Сбирката съдържа над 450 дигитални копия на славянски ръкописи, съхранявани в престижни колекции в страната и чужбина.
Основа на тази инициатива е научноизследователската работа на преподавателите от Катедра „Кирилометодиевистика” във Факултета по славянски филологии и на сътрудничеството на Университетската библиотека с различни български културни институции.
Началото на дигиталната библиотека беше поставено през 2014 г. със „Зографската електронна изследователска библиотека”, съдържаща дигитални копия на 286 славянски ръкописи от библиотеката на Зографската Света обител „Св. Георги Победоносец”. Към тях сега са присъединени дигитални копия от ръкописните колекции на Ватиканската апостолическа библиотека, Библиотеката в град Реймс (Франция), Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев”, Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Историческия музей „Акад. Йордан Иванов” - Кюстендил и библиотека „Теология“.
Събитието е част от програмата на традиционните Майски дни на културата на СУ. То бе открито от доц. д-р Анна Ангелова, директор на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, която поздрави присъстващите в библиотека „Филологии“ и изрази задоволството си, че разширяването на дигиталната научноизследователска библиотека „Зограф“ се отбелязва в навечерието на най-светлия български празник 24 май и в годината, в която културната ни общественост отбелязва 1200 г. от рождението на първоучителя св. Методий.
„Българската ръкописна книга има трудна и нерадостна съдба. Преодоляла границите на културното пространство „славия ортодокса“, тя е разпръсната по целия свят и днес се среща в най-престижните библиотеки, институти и лични колекции по света. Именно това в последните години предизвиква и обединява усилията на изследователи и библиотекари в създаването на дигитални колекции, които предоставят условия за бърз достъп до нашето културно- историческо наследство“.
Доц. Ангелова припомни, че само преди една година в същата зала, благодарение на подписания договор между Софийския университет и Зографската света обител, беше положено началото на електронната научноизследователска библиотека „Зограф“, която предоставя достъп на изследователи и студенти до 286 славянски ръкописи от библиотеката на Зографския манастир. „Днес към тях се присъединяват ръкописи от седем нови колекции и така нашата дигитална библиотека придобива нови измерения и предоставя за ползване над 450 ръкописа. Към Зографската сбирка се прибави и сбирката на славянски ръкописи на Ватиканската апостолическа библиотека, сбирката на манастира Драгомирна, ръкописната сбирка на Пловдивската народна библиотека, на Кюстендилския исторически музей, чрез Парламента получихме дигитално копие на Реймското евангелие“, добави още директорът на Университетската библиотека.
Доц. Ангелова подчерта, че в основата на разширяването на библиотеката стоят изследователските усилия основно на екипа от Катедра „Кирилометодиевистика“, библиотекарите на Университетската библиотека, колегите от Института за литература на БАН и от Югозападния университет „Неофит Рилски”.
Ддигиталната библиотека вече има сравнително богата колекция, която дава възможност на изследователи да работят на едно място с много и различни ръкописи. В нея са включени и колекциите на Софийския университет - колекциите от ръкописи на Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев”, колекцията на Централната университетска библиотека, както и за първи път показваните в оригинал и в дигитален вид ръкописи от личната сбирка на Негово Светейшество патриарх Кирил Български, които се съхраняват в библиотека „Теология“ на Богословския факултет на СУ.
Ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев поздрави колегите от Университетска библиотека за усилията, които полагат, както и останалите културни институции, които обединяват усилията си в тази сфера. Той изрази радостта си от разширяването на богатството на дигиталната сбирка на Университетската библиотека, чието начало е положено с уникалния за нашите условия договор със Зографския манастир и с любезното съгласие на колегите, които работят с ръкописите в манастира. Ректорът със съжаление отбеляза, че постигнатото в библиотеките на СУ в последните години е благодарение на безкористните усилия на хората, които работят в тях. Университетска библиотека има съмнителната привилегия да е най-голямата библиотека в България, която не използва никаква държавна субсидия.
Ръководителят на Катедра „Кирилометодиевистика“ проф. Ана-Мария Тотоманова заяви, че в дигиталната сбирка е вплетен духът на Катедрата по кирилометодиевистика, която благодарение на серия от научноизследователски, докторантски и други вътрешноуниверситетски проекти е успяла да се сдобие с необходимата съвременна техника за дигитализация на средновековни извори, да обучи част от състава да си служи с тази техника и да дигитализира няколко много важни сбирки, които вече могат да бъдат ползвани.
Тя обърна внимание, че ръкописите от Ватикана, които са свързани с историята на България, са били дигитализирани от самата Ватиканска библиотека по съвместен договор със Софийския университет и библиотеката. Проф. Тотоманова изрази радостта си, че Катедрата по кирилометодиевистика е първопрохождаща в това отношение в Университета и че е все още уникална за България и за света. Тя припомни, че наскоро беше отбелязана 35-та годишнина на катедрата и добави, че разширяването на дигиталната библиотека е още един подарък за тази годишнина.
По думите на проф. Тотоманова едни от най-ценните ръкописи от Ватиканската Апостолическа библиотека са Манасиевата хроника, Асеманиевото евангелие и Ватикански палипмсест, което е най-ранният български ръкопис.
Отец Кузма, представител на Зографския манастир, поднесе приветствие от братството на Зографската света обител и изказа тяхната благодарност към ръководството на Софийския университет и Университетската библиотека за организирането на събитието. Той припомни, че през 2009 г. се заражда идеята да бъдат направени копия на известни зографски ръкописи с цел тяхното съхраняване и опазване. В процеса на работата се стига до решението повече хора да имат възможност да стигнат до тези документи и дигиталните копия да намерят своето място в България. Гл. ас. Димитър Пеев и гл. ас. Петко Петков от Катедрата по кирилометодиевистика ръководят този процес, а по-късно към тях се присъединява и доц. Андрей Бояджиев. Така с техните усилия много скоро голяма част от манастирските архиви са дигитализирани и подготвени за ползване.
Резултатът от начинанието е първата легално функционираща сбирка от зографски архиви извън Света гора. Зографският дигитален архив намира своето място в Универистетската библиотека на СУ. Отец Кузма отбеляза, че в момента се подготвят и новооткрити над 200 зографски ръкописи, които в началото на следващата академична учебна година ще станат част от дигиталната библиотека. Той добави, че се водят преговори с други светогорски манастири за дигитализиране на славянските ръкописи, намиращи се в техните сбирки.
В заключение отец Кузма изказа искрената си благодарност към доц. Анна Ангелова и проф. Илчев за съдействието и организацията на обединението на всички архивни сбирки.
Доц. Тодорова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” разказа накратко за сбирката на Националната библионека „Иван Вазов“. Готови са каталожните описания и дигиталните копия на 58 ръкописни фрагмента на хартия и пергамент от периода XII–XVII в. Сред шедьоврите от 12 век са два световноизвестни - Слепченски апостол от втората половина на 12 век, Кюстендилски палимпсест (от края на ХІІ век), ръкописите от 13 век са девет в тази колекция, от 14 век са 13, от 15 век – 13 текста, от 16 век – 14 фрагмента, от 17 век – 7.
Директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев” доц. Вася Велинова разказа за работата на Центъра, свързана с реставрирането на ръкописите от личната библиотека на патриарх Кирил.
Доц. Велинова припомни, че в Центъра следват завета на акад. Иван Дуйчев не само да популяризират културното наследство, но основната задача е неговото опазване и събиране. Тя поднесе на декана на Богословския факултет на СУ доц. Омарчевски реставрираните ръкописи от личния архив на патриарх Кирил, които са извънредно ценни за науката. „Това е един линей и един октоих съответно от 15 и 16 век, един сборник с апокрифи и няколко фрагмента, включително и един османски документ. Всичко това беше укрепено, почистено и реставрирано в лабораторията на центъра. Днес с огромно удоволствие ще връча символично двете папки на декана на факултета, като с това искам да заявя амбицията на центъра за един по-мащабен проект - лабораторията да се превърне в една общоуниверситетска лаборатория с подкрепата и на Университетска библиотека и изразявам тук надеждата на всички колеги на следващия 24 май да се съберем по един такъв прекрасен повод“ – добави още доц. Велинова.
Деканът на Богословския факултет доц. д-р Александър Омарчевски бе дълбоко развълнуван и благодари на ръководството на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ за свършената работа по реставрацията на тяхната сбирка. Той отбеляза, че чувства тези ръкописи особено близки и ценни и поради тази причина е изключително щастлив да ги види реставрирани, съживени и изпълнени с нов живот.
Г-жа К. Байчинска, съпруга на доскорошния директор на Фондация НАБИС доц. д-р Динчо Кръстев, изпълни волята му и дари личната му сбирка от 80 книги на повече от шест езика за Атон и Зографския манастир на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“. Тя изрази радостта си от това дарение и подчерта, че мястото на сбирката на съпруга й е именно сред големите ръкописи в дигиталната библиотека.
В края на събитието директорът на Университетската библиотека доц. Ангелова заяви, че искрено се надява в навечерието на всеки следващ 24 май да честваме присъединяването към дигиталната колекция на нови институции, нови ръкописи и Зографската стая да се уголемява все повече и повече, за да може да се измери със световните образци.
