Ритуалът по своята същност е действие, което се извършва съгласно установен ред. Университетската традиция в Европа създава специфични ритуали още от Средновековието, от когато водят началото си първите университети от типа на Болонския, Парижкия и Оксфордския. Но преди университетите да се превърнат в строго разграничени места на образованието, те се обособяват като автономни общности със свой дух, атмосфера, начин на общуване и правила. Непрекъснатите академични странствания на студентите, съществуващият обмен между учени и студенти от различни области на Европа (тип Еразъм) правят възможно утвърждаването на общи университетски ритуали и церемонии.
Такива са посветителските ритуали на първокурсниците, абсолвентските промоции, ритуалите по присъждане на университетската титла doctor honoris causa със своите специфични символни знаци, тържественото представяне и отчет на новоизбрания ректор, патронният празник и пр. Независимо от общоуниверситетския си характер университетите изработват норми за вътрешноакадемичен живот, различни не само за отделните страни, но и специфични дори за всяко учебно заведение. С течение на времето университетските церемонии се превръщат в неотменима част от градската култура на държави като Великобритания, Франция, Германия и пр. В този контекст могат да бъдат споменати “брашнените празници” в Шотландия, Гьотингенската гъсарка, академичните шествия и др.