- 1 октомври 1888 г. - рождена дата на българския университет. В приетия временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение.
- През учебната 1889/1890 г. се открива Физико-математическото отделение.
- През 1892 г. се открива Юридическият факултет.
- През 1894 г. е приет нов закон за Висшето училище. Изтъква се, че през първите години то се е утвърдило като научен институт, изградило е авторитет в чужбина, "гдето то се признава за висше учебно заведение даже официално...". То се разделя на три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. Продължителността на обучението се определя на три-четири години, предвиждат се академичните и факултетните съвети, защитата на дисертации от студентите при завършване на курса на обучение, образуването на студентски научни дружества и т.н. Утвърждават се университетският облик и автономията на Висшето училище, които го доближават до организацията и правата на чуждите университети. Висшето училище възприема от най-напредналите европейски университети принципите на демократизма, самоуправлението, открития достъп за даровити младежи от всички социални слоеве, високата нравственост на академичния живот.
- През 1900 г. е приет правилникът за Библиотеката при Висшето училище. През 1905 г. започва да излиза Годишник на Университета с официален и научен дял, в който се публикуват закони, правилници, разписи за лекции и научни трудове на университетските преподаватели.
- През 1904 г. Висшето училище прераства в Университет. Поставя се началото на нов етап в развитието на висшето образование в България. Увеличава се броят на преподаваните дисциплини, стабилизира се общественото и служебното положение на преподавателите, създават се условия за научното им израстване.
- През 1904 г. Висшето училище се преобразува в университет под името “Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово”.
- От 1918 до 1923 г. се откриват 4 нови факултета - Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски, Ветеринарно-медицински.
- През 1938 г. Софийският университет посреща своята 50-годишнина като напълно развит, европейски тип университет със 7 факултета, 72 института, клиники, семинари, с достойни преподаватели и десетки чуждестранни лектори, със значителен библиотечен фонд и собствено научно списание. До този момент в университета се обучават 42 503 души, от които се дипломират 14 826 студенти. Софийският университет "Св. Климент Охридски" става един от авторитетните научни центрове на Балканите, формират се национални научни школи и направления в математиката, физиката, химията, езикознанието, историята...
- В периода 1947-1952 г. Народното събрание приема закони, с които отделя факултети и институти от структурата на университета. Някои от тях поставят началото на нови, самостоятелни висши училища като Висшия икономически институт, Медицинска академия, Ветеринаро-медицинския институт, Селскостопанската академия, а други преминават в системата на БАН.
- През последните години някои от тези звена са възстановени в структурата на университета (Богословски факултет, Медицински факултет). Образуван е и нов Стопански факултет.
- През 2012 г. Химически факултет е преобразуван във Факултет по химия и фармация.
Начало / Университетът / История / Академична история