Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Събитието се проведе непосредствено след удостояването на проф. Данова с Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента . На премиерата присъстваха ректорското ръководство, декани, преподаватели и гости.

Книгата изследва междудисциплинарността и междукултурното съзнание и разбиране в различни дисциплини като почита академичното наследство на професор Мадлен Данова. Състои се от разнообразни есета, идващи от области като американски, канадски, африкански и английски изследвания, масмедии, междукултурна комуникация и образование, сравнителна литература и социални и политически науки. Сътрудниците се задълбочават в мултикултурни, исторически и културни контексти, политика, философия и текстове, както и литературен превод и културен трансфер, лингвистика и дигитална грамотност и педагогика. Двете части на тома подчертават социално-икономическите дисбаланси, законодателните системи и ролята на жените в академичните среди. Завършвайки с откъс от английския превод на българския роман „Преселението“, този том има за цел да насърчи интердисциплинарни дискусии, вдъхновяващи продължаващи диалози за междудисциплинарни и междукултурни изследвания.

Сборникът бе представен от директора на Университетското издателство и научен редактор проф. дфн Валери Стефанов и съставителя д-р Веселин Будаков.

Проф. Валери Стефанов поздрави проф. Данова с отличието на Софийския университет от свое име и от името на Университетското издателство, което се постара да направи този сборник.

„Мислил съм върху подобни сборници, които издаваме в чест на един или друг учен и сега ми идва подобно разсъждение в тази посока. Има една любима притча за Реймската катедрала и нейните строители. Питали ги един и същи въпрос: „Какво правиш?“. Единият казал: „Нося камъни“. Другият казал: „Изкарвам си надницата“. Третият казал: „Строя събор“, каза проф. Стефанов и направи връзката, че тези сборници са нещо като колективни усилия в областта на науката и за тях могат да се дадат също така различни отговори. Единият от авторите може да каже: „Пиша статия и я публикувам“. Друг може да отговори: „Грижа се за научната кариера и събирам академични признания – SCOPUS, Web of Science и т.н“, но някои от авторите, надявам се – повече, могат да кажат: „Правя наука“. „Правенето на наука е самостоятелно усърдие, но и колективен акт. Науката се е развива във времето и в това развитие във времето мисълта никога не завършва. Бъдещето е очакване за насрещна мисъл, за развиващ се диалог. Така си отговорих на въпроса какво правим, когато издаваме тези юбилейни сборници. Дали само извършваме някаква академична ритуалистика или отдаваме почит на колеги, които са заслужили в научното поприще. И сега го виждам по следния начин – всъщност това е форма на диалог както с научното дело на проф. Данова, така и с делото на академичната, университетска общност“, посочи директорът на Университетското издателство и отбеляза, че в сборника има различни посоки. Съставителите са се постарали да хванат различни кривини в различни маршрути в интелектуалното усърдие на проф. Данова и този сборник може да бъде определен като еклектичен, но може да бъде определен и като ясна представа какво е хуманитарното знание и в какви посоки се развива.

Проф. Стефанов постави въпроса какво правим с хуманитарното наследство? Той отбеляза, че в една от статиите се пита за закона на канона, за политкоректността, която реже клоните на хуманитаристиката като цяло, не само за литературния канон. „Да пазим полетата на паметта, а не да ги чистим от плевели, които биват разпознати по някакъв друг начин. Миналото не е градината с плевелите и ние трябва да се грижим за него по достоен начин. В едно човечество, за което се казва, че е изгубило перспективата за бъдещето, бъдещето като обещание, не можем да живеем като в песента на „Бийтълс“ само в днешния ден. Трябва да пазим тази цялостност на нашия опит като минало, като настояще и като перспектива за бъдеще“, отбеляза проф. Стефанов.

Накрая той заяви, че разглежда подобни сборници именно като събиране на времената, събиране на гласове от миналото и настоящето и обещание за бъдещето.

Съставителят на сборника д-р Веселин Будаков изрази своята благодарност към петдесетте автори в сборника. Той посочи, че се е запознал с изследователската работа на изключително много учени от Софийския университет и извън Софийския университет. Д-р Будаков благодари и на хората, които бяха включени в проекта и подчерта, че на всички им се е искало сборникът да бъде реален факт много преди юни 2024 година, но чисто технически това не е било възможно. Той разказа, че работата по проекта за издаването на сборника е започнала през 2022 година с покани и с оповестяване на проекта. „Отне шест до седем месеца да започнем истинското събиране на текстовете. През 2022 направихме конференция Crosscultural Studies и след нея започна голям прилив на интелектуална енергия към сборника. Тогава започна същинското събиране. И през септември 2023 г. получихме последния текст“, отбеляза д-р Будаков и подчерта, че през цялото време са работили усърдно върху всеки появил се текст – първо редакционната колегия, след това езиковите редактори Мила Вълкова и Трейси Спийд. „Минахме през всички текстове три пъти и мисля, че сме ги изчистили от всякакви несъвършенства. Благодаря на езиковите редактори. В момента текстовете изглеждат така благодарение на тях“, посочи още съставителят на сборника и благодари и на най-малкия член на екипа Филип Аврамов, който е син на един от редакторите в книгата, както и на докторанта на проф. Данова Кирил Хаджикосев, който е участвал дейно като преводач, редактор и коректор.

Първоначалният вариант за подредбата на книгата бил много артистично-анархистичен. В последствие, след много мисъл, когато са се събрали текстовете от България и чужбина от различни автори, сфери и научни полета, е взето решение изграждането на текста да бъде по-традиционно. „Трябваше да има нещо обединително между всички тях и естествено това е проф. Данова, около която е целият сборник“, разказа д-р Будаков.

Книгата започва с Literary Cultural Studies. Втората част е посветена на методологията на чуждоезиковото обучение, методики във висшето образование, преподаване във висшето образование. Последната част са научни изследвания в областта на лингвистиката.

„Искахме да направим книга, която да адресира научните изследвания на проф. Данова като разгърнем това, което е създала. Затова основната цел, философия на изграждането на тази книга беше всеки текст да има някаква връзка с останалите“, добави д-р Будаков.

Книгата започва с изследване на Вернер Шолорс от Харвардския университет, водещо име на съвременната американистика, който анализира книга на автор, работил през 40-те и 50-те години на 20 век, но векторът, около който се организират всички текстове е благодарение на подзаглавието на тази книга: A Novel about Multicultural Men, написан 1941 година. В статията си Шолорс казва, че едва ли авторът Шаскъл е можел да си представи, че до 80-те и 90-години на 20 век повече от 4000 заглавия на научни изследвания ще носят понятието „мултикултурен“. Интересното на този роман е, че представя една космополитна перспектива на новия човек, който осъзнава и вербализира себе си като нов човек, мултикултурен човек. „Цитирам едно изречение: „Ние, децата на великото време на транспорт и комуникации, имаме контакт с много езици, много религии, много нации. Ние сме мултикултурни“. Когато получавахме постепенно текстовете, участвахме в конференции, някои бяха в чужбина и осъзнах, че ние сме въплъщение на транспорта и комуникациите, ние самите сме тези мултикултурни хора“, посочи д-р Будаков.

Така този тип мултикултурност и трансдисциплинарност е видима във всеки един от текстовете, особено в лингвистичната секция и тази за методологията за чуждоезиково обучение. Книгата започва с идеята за идентитета на път, като migration, и завършва с откъс от романа на проф. Боян Биолчев „Преселението“, изтъкна д-р Будаков.

Проф. Мадлен Данова изрази своите огромни благодарности и заяви, че сега, когато сборникът е пред нас, човек може да осъзнае огромната работа и огромната любов на хората, предложили статии, и труда зад всяка една от тях. „Когато погледнах книгата, осъзнах, че това е еманацията на нашето съществуване в университета – да творим, да бъдем предизвиквани всеки път отново и отново да открием това, което не сме видели. Сборникът дава точно този перспектива. Изключително съм благодарна, дори не мога да го изразя с думи, на всички колеги, които писаха, които мислиха, с които работихме през годините. Най-голямото ми щастие е, че и в американистиката, и в канадистиката, и в африканистиката, и в преподаването на чужди езици има много хора, които идват след нас“, каза проф. Данова и подчерта, че нищо не може да бъде постигнато от един човек. Единственият начин е да работим заедно. Така се раждат най-добрите идеи и най-добрите приятелства. Накрая тя благодари на всички за приятелството.

Снимки: Иглика Трифонова