Автор Хуан Антонио Йеó
2 март:
18.00 Лекция от Хуан Антонио Йеó
Kонферентна зала
19.00 Официално откриване на изложбата
Галерия Алма Матер
Нанонауката и нейните приложения, представени от нанотехнологията, са една от границите на познанието, предизвикали огромен интерес в началото на този век. От сравнително кратко време учените разполагат с инструментариум, който не само позволява да се опознава материята в наноскала („мъничкото”), но и да се манипулира на тази основа чрез модифициране на характеристиките ѝ. Тези инструменти са основно електронните микроскопи и в частност, тези, които се наричат микроскопи на атомните, магнитните и пр. сили.
Интересните снимки, с които разполагаме, са всъщност електронни интерпретации на получените данни, а не оптични изображения. Това се дължи на факта, че най-малките фотони се намират в дименсии „нано” (между 1 и 100 нанометра). Различните цветове, които наблюдаваме, са въпрос на изкуствена палитра, функция на критериите за съответствие и на по-доброто разбиране на наблюдавания обект, но като че ли отговарят на определени естетически критерии, което се потвърждава от изложбите в галерии за визуални изкуства и от получените специални награди.
Пред нас се преоткрива свят в друга скала, предлагащ на художниците и хората на изкуството изключителната възможност да опознаят организацията на атомите и молекулите в хаотични структури и подреждания. Предлагат ни се също така непознати детайли от живота и структурата на материята - от най-малките вируси до фрагменти на ДНК, както и всякакви органични и неорганични молекули. Нови материали с нови свойства, нови техники се откриват всеки ден, като много от тях служат като вдъхновение за изкуството в наши дни.
Тълковният речник на RAE (Real Academia Española) определя понятието „ноосфера” като множество от интелигентни същества заедно със средата, в която се намират. Тази концепция, асоциираща геосферата (неживата материя) и биосферата (биологичния живот), е била въведена от Вернадски и се разглежда като израз на руския космицизъм, като по-късно е била използвана от Teilhard de Chardin. Следователно става въпрос за сфера на познание, в която се намират всички човешки същества, които обитават планетата. Обединявайки двата термина в заглавието на изложбата Наноосфера, свързваме познанието на нанонауката и нейните приложения. В същото време това е начин да покажем, че въпреки огромното количество информация за всички епохи, до която имаме достъп, истинското познание, с което на практика разполагаме, става все по-малко.
Като основа на моите работи съм използвал данните и изображенията, получени от електронните микроскопи на учените, обработени с инфографични техники. В някои от тях може да се усети духът на ноосфрата в действие, чийто символ са милионите хора от цял свят, които работят на различни места, обменяйки информация в реално време чрез мрежите. Така малко по малко напредваме във формулирането на дефиницията за едно бъдеще, изпълнено с надежда.
Juan Antonio Lleó
Посветено на Orlando Carreño и Pedro Serena (ICMM), които ме въведоха в наносвета.
Изкуството през всички времена е било мост, свързващ постиженията на науката с обществото. В много случаи творческите умения на учените и художниците са достигали до неочаквани приложения на началните открития и изобретения. За мен е удоволствие да допринеса нещо за тази цел, имайки привилегията да използвам тази „terra incognita”, представяйки научните постижения от позицията на художник в изкуство, отговарящо на съвременната ни епоха.