На 13 януари от 18:00 часа в Зала 1 на Ректората пред препълнена аудитория доц. д-р Цветан Давидков - председател на Общото събрание на Софийски университет "Св. Климент Охридски", представи книгата си "Национална и организационни култури".
В нея той проследява устойчивостта и промяната на трудовите ценности и културни характеристики на съвременното българското общество. Изводите се основават върху две представителни за България изследвания - „Национална и организационни култури – 2001” и „Национална и организационни култури – 2008”. Получените данни са сравнени с резултатите от други изследвания.
Какво се случи през периода 2001–2008 г.?
Измерителите (Х. Хофстеде) властово разстояние, индивидуализъм / колективизъм, мъжественост / женственост, избягване на несигурност.
България продължава да е сред страните с голямо властово разстояние. През изследвания период стойността на измерителя властническа дистанция е намаляла с около 3 пункта (2001 г. – 74,5125; 2008 г. – 71,705).
- България продължава да е страна с предимно колективистично мислене. Стойността на измерителя индивидуализъм не се е променила (2001 г. - 51,68385; 2008 г. – 51,430525).
- България продължава да е страна с норма „около средата” по признака мъжественост – женственост. През изследвания период стойността на измерителя мъжественост нараства с 2,35 пункта (2001 г. – ИМ = 50,32708; 2008 г. – ИМ = 52,6837).
- В България манталитетът се променя по посока на по-силна толерантност към несигурността. Тази промяна се дължи най-вече на по-силната готовност на българите за трудова мобилност. През същия период стойността на измерителя избягване на несигурност е намаляла с около 9 пункта (2001 г. – 67,541; 2008 г. – 58,694). Това е най-значимата културна промяна.
Работни цели / ценности – устойчивост и динамика.
През периода на наблюдение нараства значимостта на следните работни цели: социално осигуряване, развитие, признание, свободно време, взаимоотношения с ръководителя, физически условия, предизвикателства, желано място, високи доходи, обучение, сътрудничество, умения, сигурност. Значимостта на работната цел самостоятелност – макар и незначително - намалява
- Най-бързо нараства значимостта на факторите социално осигуряване, признание и развитие, следвани от факторите високи доходи, свободно време и взаимоотношение с прекия ръководител. По-бавно нараства значимостта на променливите предизвикателства, физически условия, обучение, сътрудничество, желано място.
- В ценностната йерархия по-напред се придвижват трудовите цели развитие и желано място; по-назад остават ценностите сигурност, самостоятелност, умения.
Удовлетвореност / неудовлетвореност от факторите на работната среда.
През 2008 г. удовлетвореността от всички характеристики на трудовата ситуация е по-висока в сравнение с 2001 г. Тази тенденция индикира общото повишаване на равнището на удовлетвореност на потребностите в процеса на труда. По-високата удовлетвореност на изследваните лица показва по-високо равнище на постигане на работните цели.
- На върха в пирамидата на удовлетвореността неизменно са факторите взаимоотношения с ръководителя и желано място, а в дъното на пирамидата – факторите развитие и високи доходи Останалите десет фактора – сътрудничество, самостоятелност, предизвикателства, умения, свободно време, признание, физически условия, сигурност, обучение, социално осигуряване - заемат междинна позиция. Като правило ранговото място на тези променливи през 2008 г е различно от ранговото им място през 2001 г.
- През изследвания период най-бързо е нараснала удовлетвореността от факторите социално осигуряване и физически условия. С малко по-бавна скорост е нараствала удовлетвореността от работните фактори сигурност, високи доходи, желано място, обучение. Още по-бавно – при факторите взаимоотношение с ръководителя, развитие, предизвикателства.
| |
|
|