Поредицата „История и книжнина” е замислена като неотделима част от проекта “ История и историзъм в православния славянски свят. Изследване на идеите за история”, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания”. Проектът проследява възникването и развитието на историческата концепция на православните славяни и връзката й с византийския историографски модел, като търси проекциите на средновековното схващане за историята в съвременните исторически доктрини и митове на българи, руси и сърби. Търсят се и допирните точки на православната славянска историография с други историографски традиции – най-вече католическата и ислямската. Затова и поредицата включва разнообразни по жанр и подход изследвания – от издания и тълкувания на средновековни хроники и сказания, анализ на исторически документи от наши и чужди извори, монографии за средновековната книжовност и словесност и за административното устройство на Първата българска държава - до изследвания на съвременни литературни творби с историческа тематика.

Поредицата е предназначена за широк кръг специалисти – медиевисти, историци, филолози, културолози, антрополози, както и за всички онези, които се интересуват от православната славянска старина.

Нина Гагова. Владетели и книги. Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (ІХ-ХV в.): рецепцията на византийския модел

Книгата е първият цялостен опит да се мотивира институционално и да се аргументира участието на южнославянските владетели в производството и употребата на книги в периода 10-15 век – в противовес на утвърдената теза за тотална църковна доминация в книжовния живот през разглеждания период. Концептуалният модел се опира на сведенията за състоянието на въпроса по отношение на Византия. Анализът е развит в няколко раздела, които съответстват на основните аспекти на участие на православния владетел в книгопроизводството и употребата на книги, произтичащи от съответните аспекти на владетелската идеология.

Венелин Грудков. Романът “Антихрист” на Емилиян Станев в контекста на средновековната християнска култура

Монографията се състои от увод и три основни глави. Уводната част проследява пътя, по който Емилиян Станев открива историческата тема, представена в “Легенда за Сибин, преславския княз”, “Антихрист” и “Тихик и Назарий”. Тук се прецизират жанровите особености на оригиналните текстове.

Първа глава изследва доколко съвременният автор следва каноните на своите “извори” и доколко ги нарушава, за да създаде модерна философско-историческа проза. Втора глава проследява пребиваването на героя в Кефаларската обители коментира неговите действия. Последната глава проследява поведението на героя в контекста на турските нашествия на Балканите в края на 14 в.

Христо Трендафилов. Младостта на цар Симеон

В книгата се разглеждат преминалите в Константинопол ранни години от живота на бъдещия български цар Симеон. Реинтерпретират се в контекста на други извори и изследвания известията за Симеон и Византия в съчинението Възмездие на западния писател и хронист Лиутпранд. Търсят се пораждащите културни архeтипи (светски и духовни, литературни и материални), с които Симеон се е запознал във византийската столица и които по-късно е възпроизвел в една или друга степен в Преслав. Дирят се цивилизационните сходства между Лиутпранд и българския просветен владетел като представители на т.нар. малки ренесанси.