Софийският университет "Св. Климент Охридски" с дълбоко прискърбие съобщава, че на 27.10.2014 г. почина проф. дфн Иван Буюклиев.
Поклонението ще се състои на 3.11.2014 г. от 11:30 ч. на Централните софийски гробища.
Проф. д.ф.н. Иван Буюклиев е роден на 14 май 1934 г. в с. Самоводене, на около 10 км северно от старопрестолния град Велико Търново. През 1960 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Клиент Охридски“. Балановата стипендия, която му е присъдена същата година за отличен успех, определя неговата ориентация към проблемите на палеославистиката и старобългаристиката. Ив. Буюклиев специализира старобългарски език и славянска палеография, след което две години работи в отдел „Старопечатни и редки книги и ръкописи” на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. През 1966 г. Ив. Буюклиев заминава на шестмесечна специализация по славянско езикознание в Прага и Братислава, където негови научни ръководители са Йозеф Курц и Ян Станислав. По покана на Братиславския университет става лектор по български език и литература там. Пребиваването му в този елитен средноевропейски славистичен център се увенчава със защита на кандидатска дисертация върху проблемите на старобългарския синтаксис, последвана от защита на докторат по философия.
От 1972 г. биографията на Ив. Буюклиев трайно се свързва със Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където първоначално постъпва като асистент, от 1977 г. е доцент по сравнителна граматика на славянските езици и старобългарски език (тези лекционни курсове дълги години чете и във Висшия педагогически институт в Шумен). В продължение на двадесет и три годишната академична кариера в Софийския университет Ив. Буюклиев се утвърждава сред своите колеги и студенти не само като учен – с оригиналния интердисциплинарен подход към проблемите на палеославистиката и медиевистиката, но и като преподавател – с ораторския си талант, почиващ на богата асоциативност и импровизаторски артистизъм на изказа.
Ив. Буюклиев проявява траен интерес към проблемите на превода не само в научните си търсения, но и с активна преводаческа дейност, а и в дейността му като ръководител на Катедрата по славянско езикознание. Тя оставя трайни следи в учебната структура на специалността Славянска филология с въвеждането на дисциплината Теория и практика на превода, която допринася за целостта и академичния характер на славистиката. Големи са заслугите му и за създаването на специалността Словашка филология в Софийския университет. Той е неин първи титуляр с множество научни публикации, включително и кратка описателна граматика на съвременния словашки език.
По покана на Ректора на Триесткия университет и на Декана на Факултета по литература и философия от 1995 г. проф. Ив. Буюклиев продължава академичната си кариера в Триест. Той полага особени усилия за развитието на двустранните контакти между Триесткия и Софийския университет, в резултат на което е сключен договор между двата университета по програма „Еразмус” и гостуват преподаватели от Факултета по славянски филологии на СУ.
Проф. Ив. Буюклиев участва в редица международни конференции и славистични конгреси. С отделни лекции или с цикъл от лекции гостува в университетите в Братислава, Варшава, Краков, Минск, Букурещ, Пиза, Неапол. Освен в Братиславския университет, е бил лектор по български език в Ленинградския (Санктпетербургския) университет и в Университетския институт по ориенталистика в Неапол.
В лицето на проф. Иван Буюклиев българската славистика и палеославистика губят оригинален мислител и неуморим изследовател и Учител в областта на средновековната славянска култура.
Поклон пред паметта му!
От Академичната общност на СУ "Св. Климент Охридски"