Физико-математическото отделение на първото Висше учебно заведение в България със специалности по физика, математика и химия е открито през 1889 г. През 1894 г. Висшето училище се преименува в Университет.
Курсът на обучение по физика и математика се въвежда през учебната 1899/1900 г. Той покрива четиригодишно обучение по математика, експериментална и теоретична физика. Броят на лекциите е 7, а на студентите – 72. С това се поставя началото на академичното обучение по природни и математически науки в България. Факултетът по физика и математика е основан през 1904 г. след приемането на Закона за висшето образование. Включва два главни профила – приложен и педагогически.
След края на Втората световна война започва бързо развитие и разрастване на специалността Физика във Физико-математическия факултет. За да се отговори на нарасналите нужди от физици в други области освен в образованието, обучението във факултета се профилира. От 1963 г. Физическият факултет се отделя като самостоятелен, а през 1972 г. се открива специалност Инженерна физика с няколко специализации.
Доайените на университетското обучение по физика са проф. П. Бехметиев, един от основателите на биофизиката; проф. А. Христов – специалист в областта на повърхностни явления при течностите; проф. Н. Пенчев – естествена радиоактивност; проф. Елисавета Карамихайлова – ядрена физика и естествена радиоактивност; проф. Н. Стоянов и акад. К. Попов – астрономия; проф. Н. Бонев – теория за произхода на Вселената; акад. Л. Кръстанов – основател на метеорологията в България; проф. Е. Джаков – електроника; акад. А. Дацев и акад. Хр. Христов – теоретична физика. Значителен е приносът на чл.-кор. проф. Г. Наджаков – поставил основите на физиката на твърдото тяло, на проф. Е. Наджаков – в областта на ядрената физика, и на проф. М. Борисов – във физиката на твърдото тяло, акустичната оптика и електрониката.