Йосиф Ковачев (1839-1898)
Й. Ковачев е роден в гр. Щип. Завършва Белградската духовна семинария (1860-1863) и Киевската духовна академия (1863-1867). Създател е на първото българско богословско-педагогическо училище в гр. Щип.
През 1888 г. е назначен за извънреден преподавател по педагогия във Висшия педагогически курс, където остава като такъв до края на живота си.
Й. Ковачев чете лекции по: социология, история на педагогиката, педагогика в Историко-филологическото и от 1894/1895 – във Физико-математическото отделение (по-късно факултети), педагогическа психология.
Кръстьо Кръстев (1866-1919)
Кръстьо Кръстев е роден през 1866 г. в гр. Пирот. Следва философия в Университета в Лайпциг/Германия (1885-1888), където през 1888 г. защитава докторска дисертация.
От 1895 г. е редовен преподавател по философия, след което с малки прекъсвания работи като такъв до 1908 г., когато е избран за извънреден професор по философия.
Проф. Кръстев чете лекции по педагогия само един семестър – зимния на учебната 1899/1900 г.
Проф. д-р Петър Нойков (1868-1921)
Петър Нойков е роден 1868 г. в гр. Ямбол. След завършване на средното си образование той учителства няколко години, а през лятото на 1893 г. е изпратен от Министерството на просвещението да следва в Швейцария. След това изучава педагогика и философия в Берлинския и Лайпцигския университети. През 1898 г. защитава докторска дисертация на тема: “Das Aktivitätsprinzip in der Pädagogik Jean-Jacque Rousseaus” (Принципът на активност в педагогиката на Ж.-Ж. Русо).
От 01.12.1899 г. е преподавател в Софийския университет, от 1900 – редовен доцент, от 1905 е извънреден професор, а от 1910 г. е избран за редовен професор, като в това си качество става първият български професор по педагогика.
Проф. Нойков чете лекции по: обща педагогия, възпитание, гимназиална дидактика, методика на гимназиалното обучение с училищни упражнения, педагогията на Ж. Ж. Русо и семинар по тълкуване на Ж. Ж. Русо, обучение по природо-математическите дисциплини, история на новата педагогия, педагогиката на ХVІІІ и ХІХ в., нравствено възпитание в средните училища, активно образование в новата педагогия, гимназиално обучение, немско образование, история на новата педагогия, хуманитарно обучение, английско образование, обща теория на обучението, история на българското образование, въведение в експерименталната педагогия и дидактика, детска психология, ходегетика, училищна организация и управление, експериментално-педагогически упражнения, специални експериментално-педагогически упражнения, Педагогически семинар по “Велика дидактика” на Я. А.Коменски, Семинар по тълкуване на Й. Ф. Хербарт “Обща педагогика”, Семинар по “Мисли върху възпитанието” на Дж. Лок.
Проф. д-р Димитър Кацаров (1881-1960)
Д. Кацаров е роден през 1881 г. в Ботевград. Следва специалност Философия и педагогика в Женевския университет (1904-1909), а през 1910 г. защитава дисертация на тема: “Contribution à l`étitude de la recognition (Принос към изследване на познавателния процес). От 1907 до 1910 г. е асистент по психология на проф. Едуард Клапаред.
От 1910 е преподавател в СУ като асистент, от 1920 – като доцент, а от 1930 до 1947 г. като професор.
Проф. Кацаров е декан на Историко-Филологическия факултет през периода 1928-1929 и 1938-1939 г.
От 1947 г. е член-кореспондент на БАН. Той е директор на Института по педагогика при БАН (1950-1951 г.) и на Института по физическо възпитание и хигиена към БАН (1952-1960).
Редактор на списание “Свободно възпитание” (1922-1946).
Проф. Кацаров чете лекции по: теория на образованието (обща педагогика), експериментална педагогия, опитна детска психология, педология (наука за детето), лечебна педагогия, професионално ориентиране, философия на образованието, история на педагогията и образованието, съвременна педагогическа мисъл.
Проф. д-р Христо Негенцов (1881-1956)
Х. Негенцов е роден през 1881 г. в Габрово. Следва “Философия и педагогика” в университетите в Йена, Лайпциг и Цюрих (1903-1908), като през 1908 г. защитава докторска дисертация в Цюрих на тема: “Das Prinzip der Selbständigkeit in der Pädagogik FR. Fröbels” (Принципът на самодейност в педагогиката на Фр. Фрьобел).
От 1922 г. е асистент в СУ, от 1928 – доцент, а от 1930 – извънреден професор.
Редактор е на в. Образование, Учителска мисъл, Ново училище.
Член е на: Дружество Монтесори (Холандия), на Международния съюз по лечебна педагогика, на Централния институт по възпитание и обучение (Германия).
Проф. Негенцов чете лекции по: история на педагогията, история на българското образование, училищна организация, училищни системи в чужбина, съвременни педагогически движения, организация на образованието в Европа, образованието в Скандинавските страни, образованието в Германия, Чехословакия и Австрия, характер и образование, съвременна философия на образованието, държавата и образованието.
Проф. д-р Михаил Герасков (1874-1957)
М. Герасков е роден през 1874 г. в Берковица. Завършва Философия и педагогика в университета в Цюрих, а през 1912 г. защитава и дисертация на тема: “Die sittliche Erziehung nach Herbert Spencer unter Berücksichtigung seiner Moralphilosophie und Entwicklungslehere” (Нравственото възпитание при Херберт Спенсър при съблюдаване на неговата морална философия и учението за развитието).
М. Герасков е председател на Българския учителски съюз (1900-1903), главен инспектор по философска пропедевтика и технически предмети при министерството на народното просвещение (1923-1924).
От 1923 г. е хоноруван доцент в СУ, от 1924 – доцент, а от 1927 – извънреден професор.
Редактор е на в. Съзнание (1901-1903), Учителска мисъл (1903-1907) и Учителска борба (1905-1909).
Проф. Герасков чете лекции по: дидактика, педагогическа психология, психофизически основи на обучението, социална психология, история на дидактиката, методика на природо-математическото обучение, методика на философската пропедевтика.
Проф. д-р Петко Цонев
П. Цонев е роден през 1875 г. в с. Люблен, Поповско. Завършва философия и педагогика в Цюрих, а през 1900 г. защитава дисертация на тема: “Begleiterscheinungen psychischer Vorgänge in Atem und Puls (Съпътстващи явления на психичните процеси при дишане и пулс). От 1920 г. е асистент, от 1921 – редовен доцент, от 1925 – извънреден професор, а от 1931 – редовен професор.
Проф. Цонев чете лекции по: дидактика, дидактическият експеримент в училище, методика, методика на обучението в основните училища, методика на обучението в средните училища, методика на формалното образование, методика на наблюдателното обучение, педагогическа психология, теория на обучението, възпитанието в основните и средни училища, умствената работа на ученика, ходегетика за основните и средни училища, новото училище, активно обучение, теория на образованието, нови насоки в училищното образование, училищна организация.
Проф. д-р Христо Николов (1889-1957)
Христо Николов е роден през 1889 г. в Габрово. Завършва философия и педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” (1914), след което работи като училищен инспектор.
От 1938 г. е асистент, след това доцент (1946), а от 1952 г. професор в СУ. Ръководител на катедра “Дидактика” (1952-1956).
Чете лекции по: методика на обучението в началното училище и дидактика
Проф. д-р Найден Чакъров (1907-1991)
Н. Чакъров е роден в гр. Троян. През 1930 г. завършва специалност педагогика в СУ. През 1941 г. защитава докторска дисертация в университета в Йена на тема: “Сетивното възприятие в учебния процес. От принципа за нагледност към принципа за опитност”.
От 1943 г. е асистент, от 1946 г. – доцент, от 1953 – професор.
Проф. Чакъров е ръководител на Катедра “История на педагогиката и история на българското образование” (1947-1972). От 1952 до 1954 г. е декан на Философско-исторически факултет.
Чете лекции по: история на педагогиката, история на българското образование.
Проф. дпн Жечо Атанасов (1919-2000)
Ж. Атанасов е роден в гр. Ямбол. През 1942 г. завършва педагогика в СУ.
От 1946 г. е асистент, след това доцент (1952) и от 1960 г. професор. От 1971 г. е доктор на педагогическите науки.
Проф. Ж. Атанасов е ръководител на Катедра по теория и история на педагогиката (1970-1985). Няколко мандата е зам.-декан на Философско-исторически факултет (1959-1962, 1966-1968, 1970-1972). От 1962 до 1964 г. е зам.-ректор на СУ. Носител е на орден “Народна Република България” (1979).
Чете лекции по: история на педагогиката, история на българското образование, история на естетическото възпитание.