Начало / Новини / Новини и събития / Откриващо събитие по проект на Факултета по журналистика и масова комуникация за изследване на медийната среда в България

   
Откриващо събитие по проект на Факултета по журналистика и масова комуникация за изследване на медийната среда в България

На 19 юни 2024 г. в платформата Zoom се проведе откриващо събитие по проект № КП-Н75/6 от 07.12.2023 г. на тема „Изследване на медийната среда в България – метаанализ, методология и подходи в проучванията на въздействието на медийните трансформации върху обществените процеси“ с ръководител проф. д-р Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Проектът е финансиран чрез „Конкурс за фундаментални научни изследвания – 2023 г.“ към Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката.

Пред широка аудитория от медийни изследователи, експерти, журналисти, представители на академичната общност, студенти и докторанти проф. Вълканова представи екипа на проекта, основните дейности, заложени в работната му програма, както и създаването на Център за медийни изследвания към ФЖМК и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Проф. Вълканова подчерта още в началото на своето изказване, че темата на проекта не е избрана случайно, тъй като през последните две десетилетия българската медийна среда преминава през динамични и сложни процеси на трансформация, свързани както с дигитализацията и с промяната в бизнес моделите на медиите, така и с драстично различния социален, културен, професионален контекст на комуникациите в глобален мащаб. Според проф. Вълканова трансформациите в средата, обществените функции и роли на журналистиката, качеството ѝ на коректив и на независима институция, плурализмът и медийната свобода и влияние са теми, на които дължим широк и задълбочен дебат, изследвания и анализ.

ЦМИ-сайт

Тъй като на практика в България няма достатъчно изследвания – нито количествени, нито качествени, които да предоставят пълна и качествена информация за спецификата и динамиките на националната медийна среда, не се прилага и цялостна, устойчива и повторно приложима методология за анализ на комплексното състояние на медиите, производството и потреблението на новини у нас, проектът цели да преодолее този дефицит. Създаването и развиване на изследователски бази данни, посветени на медийната среда в България, е сред основните му задачи. Тези бази данни вече се създават, съхраняват и обновяват на специално създадения сайт на Центъра за медийни изследвания , за да дават на изследователи, журналисти, учени, наблюдатели, анализатори изходна информация и по-цялостна картина по процесите, тенденциите и състоянието на медийната среда в България.

Стремежът на екипа от изследователи, ангажирани в рамките на проекта, е създаването на мрежа от изследователи, журналисти и учени и чрез организация и провеждане на ежегодни проучвания на медийната среда в България не само за целите на проекта, а в дългосрочна перспектива, както и ежегоден метаанализ на интерпретациите на изследователите в различни публикации.

В рамките на събитието за първи път пред широката общественост беше обявено създаването на Център за медийни изследвания (ЦМИ) към Факултета по журналистика и масова комуникация. Правилникът за устройството и дейността на ЦМИ бе приет от Академичния съвет на Софийски университет през март 2024 г. Целта на ЦМИ е чрез подходяща методология и активни изследователски усилия да дава ясна и точна представа за състоянието на националната медийна среда във всички аспекти на нейното развитие - икономически, социални, политически, образователни, професионално-етични, както и по така съществените въпроси на медийните политики, медийните съдържания, променения профил на аудиториите и мн. др. Центърът ще си сътрудничи с инициативи на ФЖМК за изграждане на мрежа от съмишленици, колеги и изследователи – Алумни клуба на факултета и Академичният клуб за подкрепа на медиите.

След това проф. Вълканова даде думата на проф. д-р Николай Михайлов, един от членовете на научноизследователския екип по проекта, за представяне на основните характеристики на метода метаанализ. Проф. Михайлов отбеляза, че метаанализът е избран за основна изследователска методика, защото позволява статистическото комбиниране на резултатите от две или повече интердисциплинарни проучвания, обяснението и проследяването на цялостното и комплексно състояние на журналистиката, производството и потреблението на медийното съдържание в България. Въз основа на резултатите на проведения метаанализ на данни от последователни изследвания и получени хомогенни изводи екипът се стреми да очертае достоверна картина на тенденциите на медийната среда в България.

Проф. Веселина Вълканова използва възможността, за да запознае присъстващите с резултатите от първото социологическо проучване в рамките на проекта, чиято тема е „Журналистическата професия: журналистически умения, компетентности, ценности и роли“. Проучването е осъществено в сътрудничество с Българския институт за правни и социологически изследвания ЕООД чрез анкета по имейл до журналисти, работещи в различни видове медии. Анкетните карти са попълнени от общо 600 респонденти. Изследването е с национален обхват и генералната съвкупност са действащите журналисти в страната.

Проф. Вълканова разгледа основни резултати, свързани с образованието на анкетираните, основните журналистически умения и компетентности, изведени от получените отговори, които съставляват първата част от анкетната карта. Втората ѝ част е посветена на функциите, ролите, ценностите и етичните стандарти на журналистиката. Става ясно, че участниците в допитването виждат ролята на журналистите в най-голяма степен като активни наблюдатели на обществените процеси, призвани да информират, да разследват, да анализират и да предупреждават обществото за възникващи рискове.

Анкетираните лица сами формулират етичните правила, към които стриктно се придържат в своята работа: на първо място са посочени журналистическите стандарти за професионална етика, правилата за запазване на човешкото достойнство, неразгласяване на обстоятелства от престъпления, които биха подтикнали аудиторията към извършване на нещо нередно, отговорност към обществения интерес, аргументиране на лична позиция. От отговорите на въпроса за реалното спазване на правилата, записани в Етичния кодекс на българските медии, разбираме, че журналистите най-рядко си позволяват да нарушават правата на децата, както и разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права. Най-често се пристъпва правилото за разграничаването на фактите от коментарите.

След презентацията на проф. Вълканова думата беше дадена отново на проф. Николай Михайлов, този път в качеството му на ръководител на проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката. В рамките на проекта на тема „Трансформация и конвергентни модели на журналистиката в процеса на цифровизация, в условията на цифрово общество и в дигитален комуникативен контекст: диспозитивен анализ“ също е реализирано национално представително социологическо изследване, свързано с дигиталната трансформация на медиите.

Проф. Вълканова закри събитието с перспективата резултатите от проведените емпирични проучвания по проекти на Центъра за изследване на медиите на Факултета по журналистика и масова комуникация да бъдат подробно представени пред журналисти и изследователи през октомври 2024 г. От името на научноизследователските екипи проф. Вълканова подчерта продължаването на усилията за изследване на медийната среда в България, както и ангажимента за ежегодни доклади върху динамиката на процесите, протичащи в медиите и в страната.