Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Дискусията, проведена на 11 юни 2024 г., бе посветена на ролята, която има специализираната интердисциплинарна подготовка, придобивана в изтоковедските специалности на Факултета по класически и нови филологии, при изграждането на експертни умения, подпомагащи формирането и провеждането на българската външна политика в Близкия изток и Северна Африка, Централна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.

Сред гостите бяха заместник-ректорът на Софийския университет проф. Мадлен Данова, заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, посланиците на държави, чиито езици, общества и култури се изучават в различни специалности на Факултета по класически и нови филологии, изявени дипломати, възпитаници на изтоковедските специалности във Факултета по класически и нови филологии, които понастоящем ръководят българските дипломатически мисии в различни страни от Азия, Близкия изток и Северна Африка, представители на различни институции, на академичната общност.

Проф. д-р Симеон Евстатиев, ръководител на катедра „Арабистика и семитология“ откри дискусията. Той започна с думите на Александър Шишманов (1889–1949), който заедно с д-р Иван Димитров Кимрянов (1883–1913) е един от първите български арабисти и ориенталисти в началото на ХХ в. Според Ал. Шишманов историята и животът в България са тясно свързани с Изтока, но въпреки това тук близостта на Изтока не е действала като живителна сила върху ориенталистиката, или изтокознанието. Проф. Евстатиев изтъкна, че ако това наблюдение отразява точно реалностите през първите десетилетия на миналия век, последвалото развитие на българското изтокознание, т.е. ориенталистиката, по-скоро го опровергава. Специалностите в Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) към Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ) са средоточие на българското изтокознание с неговата изследователска и учебна дейност на международно ниво, а това е в полза и на науката, и на обществото, в което има огромна нужда от все по-задълбочено разбиране на обществата и културите на Близкия изток и Северна Африка, както и на цяла Азия.

Ето защо, подчерта проф. Евстатиев, дискусията има за цел да се фокусира върху характера и ролята на различните изтоковедски специалности в Софийския университет, чието средище в България е ЦИЕК, която и по числеността на своя академичен състав е всъщност по-голяма от някои факултети на Университета. От една страна, тези специалности са подчертано интердисциплинарни, но от друга страна, за разлика от други страни с толкова развито изтокознание, ориенталистиката в Алма матер има и един специален шанс – да е част и от един от първите факултети на Софийския университет – големия филологически факултет, възникнал като историко-филологическо отделение още при създаването на първия български университет.

Интердисциплинарната подготовка, знанията и уменията, които получават студентите в специалностите на ЦИЕК, служат не само на науката и образованието, а и пряко на обществото. Един от тези аспекти е свързан и с темата на дискусията, свързана с факта, че изтоковедските специалности подпомагат с кадри Министерството на външните работи (МВнР), като допринасят за външнополитическата дейност на България и Европейския съюз и развитието на отношенията им с един широк ареал от партньорски държави в Азия, Тихоокеанския регион, Близкия изток и Африка.

Проф. Евстатиев изтъкна, че основният повод за провеждането на дискусията е 50-годинишнината на специалност „Арабистика“ в Софийския университет и България, като същевременно, в духа на сътрудничеството с другите изтоковедски специалности, този повод се отбелязва и съвместно с техни юбилеи през 2024 г.: повече от 70 години Тюркология, над 40 години Индология, 30 години Иранистика, 30 години Кореистика, повече от 30 години Китаистика, над 30 години Японистика.

Приветствие към участниците в дискусията от името на ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев поднесе проф. д-р Мадлен Данова, зам.-ректор по учебната дейност. Тя поднесе поздравления както по случай годишнините на специалност Арабистика и други изтоковедски специалности, така и по повод на организираната дискусия „Далечният Близък изток, близкият Далечен изток“. Проф. Данова подчерта, че Софийския университет е мястото, където изтокознанието има отредено свое важно място. Затова подготвените специалисти, които могат да комуникират по различни начини, на различни езици и в различни ситуации, познавайки културата, езика, историята на Другия, са най-важните посланици и медиатори в поддържането на мира, разбирателството, уважението и толерантността.

Акад. проф. дфзн Николай Витанов, зам.-министър на образованието и науката, подчерта, че с удоволствие е приел поканата на проф. Петкова да се включи в тази интересна дискусия. Той представи приветствие от името на министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков. Дискусията е в интерес на цялата българска общественост, защото изтокознанието играе ключова роля в разбирането на комплексните и сложни източни култури, истории и социални структури. Вашите изследвания и дискусии предоставят ценна перспектива, която е от съществено значение за ефективната дипломация и международните отношения. Ето защо усилията трябва да са насочени към задълбочаване на знанията и разширяване на хоризонтите, за да може по-добре да разбира и оценява световното многообразие. Дипломацията е мостът, който свързва различните народи и култури. Тя е инструментът, чрез който да се насърчава мирът. Чрез открит диалог могат да се преодоляват бариери и да се работи заедно за постигане на общи цели. Изтокът е регион с богато културно наследство и стратегическо значение, център е на древни цивилизации и религии, но в същото време е изправен пред множество съвременни предизвикателства, се казва в приветствието на министър Цоков. Като изрази увереност, че дискусията ще бъде плодотворна и вдъхновяваща, проф. Витанов пожела успех на участниците.

Н. Пр. г-жа Закия Ел Мидауи, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко, доайен на дипломатическия корпус в България, произнесе слово от името на всички поканени ръководители и представители на дипломатически мисии в София. Сред тях освен Н. Пр. г-жа Ел Мидаиу присъстваха Н. Пр. г-н Надер Саад (извънреден и пълномощен посланик на Арабска република Египет), Н. Пр. г-н Гази Алфадли (извънреден и пълномощен посланик на Държавата Кувейт), Н. Пр. г-н Санджай Рана (извънреден и пълномощен посланик на Република Индия), Н. Пр. г-н До Хоанг Лонг (извънреден и пълномощен посланик на Виетнам), Н. Пр. г-н Абубакер Ахмед Саид Салех (извънреден и пълномощен посланик на Либия), г-н Адхам Зайналдин (временно управляващ посолството на Палестина), г-жа Уан Мин (заместник-ръководител на мисията на Китай в София), г-н Джамал Наджиб (временно управляващ посолството на Сирийската арабска република), г-н М. Мохаммад Исмаел (заместник-ръководител на мисията на Ирак в София), както и други представители на дипломатическите мисии на държави от Азия и Северна Африка.

Н. Пр. г-жа Закия Ел Мидауи поздрави специалност „Арабистика“ и останалите изтоковедски специалности във ФКНФ, които със своята научноизследователска и преподавателска дейност не само издигат престижа на Софийския университет, но и се ползват с международно признание, което буди заслужено уважение. Тя подчерта, че съдбата на всеки език зависи преди всичко от неговото преподаване и от предаването на знание на този език, а уважението към човека започва от уважението към родината, езика и културата на другите. Тази дискусия според нея е поредното доказателство, че културните инициативи предхождат политическите решения. Н. Пр. Ел Мидауи посочи, че академичният свят е необходим на човечеството, тъй като разширява знанията, толерантността и уважението към другите. Ето защо тя завърши с призив към поканените ръководители на дипломатически мисии от Азия и Северна Африка да подкрепят благородната мисия на Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет с укрепване на партньорството чрез дарения и съвместни проекти в сферата на образованието и науката.

В своето приветствено слово проф. д-р Гергана Петкова, декан на Факултета по класически и нови филологии, приветства присъстващите на дискусията и поздрави специалност „Арабистика“ с нейния половинвековен юбилей, отбелязван по такъв обединяващ начин – съвместно с колегите от останалите изтоковедски специалности. Тя отбеляза, че това е водеща изтоковедска специалност не само в България, но и на Балканите, която подготвя отлични професионалисти, прокарващи мостове между България и много близки и далечни страни. Проф. Петкова поздрави арабистите за това, че задават високи академични и научноизследователски стандарти в хуманитаристиката и превръщат специалността в една от най-силните в Софийския университет. Живеем в несигурни, турбулентни времена и става все по-видима ролята на хуманитарното знание, което може да допринася за постигането на мир, когато надделява агресията. Ето защо не е учудващо, че първият факултет на Софийския университет е Историко-филологическият. Създаден преди повече от 130 години, филологическият факултет е възпитал стотици родни лидери, дипломати, учители, писатели, преводачи, професионалисти в различни сфери, които успешно отварят България за света и представят света на българите.

Посланик д-р Димитър Михайлов от МВнР, дипломат с десетилетен дипломатически опит в различни държави от Близкия изток и Северна Африка, защитил докторската си дисертация и водил през годините различни курсове в програмите на катедра „Арабистика и семитология“, представи първия от пленарните доклади в дискусията „Далечният Близък изток, близкият Далечен изток: Българската дипломация и изтокознанието“ на тема „Отношенията на България с държавите от Близкия изток: специалистът като драгоман“. Посланик Михайлов подчерта, че е избрал тази тема с оглед на интердисциплинарния подход, характерен за изтокознанието – ЦИЕК не подготвя само лингвисти, не само преводачи, а хора, които са способни да бъдат медиатори, комуникатори между отделни култури. Това е т.нар. професия на драгомана. Варианти на думата присъстват в почти всички източни езици, а оттам и в индоевропейските. ЦИЕК подготвя драгомани, формира личности, които са мултидисциплинарни и развиват качествата на посредници. Един драгоман трябва да бъде подготвен езиково, като има знания за религиите, познава културните норми и традициите, трибалистичната среда.

Задължително е да има солидни познания за историята на съответния регион, работата на политическите системи, международните отношения и търговия, икономиката, петролния фактор, да разбира от сигурност, да познава конфликтите в региона, да бъде балансиран в решенията, с въпросите за бежанците, международно право, медии, социални и демографски фактори. И най-вече драгоманът трябва да познава и да демонстрира естествено уважение към „червените линии“ – сензитивните граници, които трябва да се отчитат. Посланик Михайлов посочи и основните направления, по които България трябва да работи с региона на Близкия изток – търговия и инвестиции, енергетика, туризъм, образование и наука, културен обмен, хуманитарна помощ, миграция и интеграция, сигурност. С други думи, младият драгоман като един интердисциплинарен специалист има пред себе си едно голямо поприще и важно за обществото и външната политика призвание.

Посланик Петко Дойков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Сърбия, бивш зам.-министър на външните работи и преподавател в магистърска програма „Близкоизточни изследвания“ към катедра „Арабистика и семитология“, направи сравнение между три региона: Близкия изток и Северна Африка, Азия и Западните Балкани. Последователно той разгледа по какъв начин присъства ЕС в тях; какви са политиките на ЕС в тези региони и приоритетните въпроси във външната политика на ЕС. Посланик Дойков открои три вида присъствие на ЕС: дипломатически мисии, специални представители и операции и мисии, като след направения преглед заключи, че ЕС присъства активно в региона на Близкия изток и Северна Африка, който поради географската си близост и историческите връзки е важен за съюза.

Що се отнася до политиките на ЕС в Близкия изток и Северна Африка, те са свързани най-вече с насърчаване на икономическите и политическите реформи, развитие на съвместното сътрудничество и трайно ангажиране с палестинско-израелския конфликт и близкоизточния мирен процес с търсене на решение на принципа на две държави. В Азия ЕС провежда политика на засилване на стратегическите партньорства с основните играчи от този регион и засилване на присъствието на ЕС в Индийско-тихоокеанския регион, а в Западните Балкани акцент се поставя върху разширяването на ЕС и засилването на сътрудничеството в областта на сигурността и охраната на границите.

В своя пленарен доклад посланик д-р Георги Панайотов, дипломат с дългогодишен опит, понастоящем пълномощен министър в секция „Турция“ към Дирекция „Югоизточна Европа“ на МВнР, изтъкна, че Арабистиката „е една доказана научна специалност с кадри, които са се реализирали и заемат едни от върховете на дипломацията и други върхове в българското общество“. Той направи преглед на традиционно добрите отношения между България и Турция, като наблегна на успешното сътрудничество между двете страни в рамките на НАТО и асиметричните отношения, произтичащи от факта, че Турция, която е регионален фактор на Балканите, в Централна Азия, Южен Кавказ и Близкия изток, разглежда България като част от традиционния си хинтерланд, в който тя упражнява икономическо, културно и демографско влияние.

Турция е важен партньор на България в области като миграция, опазване на границите, енергетика, инфраструктура, икономика, туризъм и др. като между двете страни има различни формати и договори за сътрудничество. Посланик Панайотов подчерта, че има стабилна и добре развита договорно-правна база и продължаването на политическия диалог е в интерес и на двете страни.

Посланик д-р Ангел Орбецов обясни, че Азиатско-тихоокеанският регион, в който той включва също Средния изток и Централна Азия, е важен, защото в него се намират водещи центрове в разработката на нови технологии и в добива на нефт, природен газ и други природни изкопаеми. Местоположението на България на границата между Европа и Азия дава на страната ни възможност да бъде част от важни инициативи и транспортни коридори като коридори 10 и 4 през Турция, Транскаспийския международен транспортен маршрут, китайската инициатива „Един пояс, един път“, японската инициатива „Свободен и открит тихоокеански регион“ и др. България има традиционно добри отношения с редица азиатски страни като Китай, Япония, Индия, Република Корея, Индонезия, Иран, Узбекистан и др., като за това благоприятства липсата на колониално минало, наличието на дружелюбност и толерантност, откритост към носителите на други култури, членството ни в ЕС и НАТО и зачитане на изконните традиции.

По отношение на специалностите в ЦИЕК посланик Орбецов сподели: „Похвална е ориентацията на тези специалности както към езиците на азиатските страни, така и към една по-широка обхватност, включваща тяхната история, културно-религиозни традиции, политически системи и общества. Практиката показва, че натрупаният в ЦИЕК интелектуален багаж се отплаща щедро на полето на дипломацията. Нашите кадри, закърмени със знанията и духа на източните специалности, са незаменими в създаването на подходяща атмосфера и развитие на комуникацията и диалога с азиатските страни.“ Той даде препоръки в учебните планове да се засили още повече изучаването на политическите системи, икономическото развитие, външната политика и международните връзки на съответните азиатски страни, както и превод на обществено-политическа лексика, при което е необходимо да се поддържат тесни отношения между ЦИЕК и Външно министерство чрез организирането на стажове, конкурси, лекции, и др.

В пленарния си доклад д-р Бойко Василев, водещ на обзорното предаване „Панорама“ в БНТ, разгледа развитието на термина „Изток“, като изтъкна, че противоборството Изток-Запад се появява през XVI в. в отношенията между Европа и Османската империя. Според него този сблъсък е траен и Балканите, макар различните балкански страни през различните исторически епохи да се причисляват ту към едното (Запад), ту към другото (Изток), те никога няма да бъдат нито едното, нито другото. Бойко Василев поясни, че обръщането към Запада е свързано с движенията за модернизация от началото на XX в. и е белязано от ентусиазъм, но също от любов към собствената култура и тъга, че нещо от нея се изгубва. Въпреки това Изтокът има какво да даде на Запада: чувство за идентичност, друга емоционалност и различно разбиране за толерантност, което се равнява на това да разбереш Другия, добави Бойко Василев. Той също така посочи, че Япония се цени високо от българите именно защото е успяла да съчетае успешно западния напредък със своите собствени източни ценности.

След пленарните доклади обръщения направиха и завършили изтоковедски специалности във ФКНФ настоящи български посланици в страни от Северна Африка и Азия.

Настоящият посланик на България в Токио г-жа Мариета Арабаджиева подчерта, че е горд възпитаник на ФКНФ и специалност „Японистика“, която е завършила през 2001 г. Веднага след това постъпва на работа в МВнР и е назначена в посолството на България в Токио, а 20 години по-късно отново е в Япония, но вече като посланик на страната ни. Тя изтъкна също, че езикът играе централна роля в дипломацията и международните отношения, защото оформя общественото мнение и е ключов компонент на „меката сила“, чрез него можем да предаваме идеи и да формираме съюзи. Избирайки някой от източните езици, у нас постепенно се оформя чувство на уважение и любов към страната или страните, чийто език изучаваме. Понастоящем в МВнР работят 10 възпитаници на катедра „Японистика“ и те влияят върху развитието на двустранните отношения не само с Япония, но и с по-широкия Азиатско-тихоокеански регион. Същото може да се каже и за възпитаници от останалите изтоковедски специалности в ЦИЕК. Посланик Арабаджиева използва възможността да благодари на всички свои преподаватели от Алма Матер за високите стандарти, които задават в образованието, и за вдъхновяването на много поколения в това благородно начинание да се прокарват мостове между различни страни, култури и народи.

Посланикът на България в Кайро г-н Деян Катрачев изтъкна, че като възпитаник на специалност „Арабистика“ за него е особена чест и е развълнуван да присъства на тази дискусия и по повод 50-годишния юбилей на специалността. Изразявайки дълбоката си признателност към преподавателите, които през годините изграждат и утвърждават специалността като академично звено с национален и международен престиж, посланик Катрачев подчерта, че изтоковедските специалности винаги са били особено привлекателни, защото изучаваните източни езици отварят вратите за траен и задълбочен интерес към богатата цивилизация на тези региони и техните народи, към тяхната история, литература, култура, религия и политика. Студентите от изтоковедските специалности действително се изграждат като експерти с много солидни многоаспектни знания и умения, придобивайки една отлична основа за реализация в различни професии и области. Днес, когато се сблъскваме с една особено динамична международна среда, геополитическата и икономическата тежест на държавите от Азия, Близкия изток и Северна Африка нараства все повече, затова експертизата за тези региони в нашите държавни институции ще става все по-необходима. България участва и във формулирането и прилагането на общите политики на ЕС към тези региони, което предполага и по-широко поле за изява на изтоковедите. Освен в МВнР, те могат да се реализират и в международни организации по линия на сигурността, международното право, човешките права. Дипломатическата работа е особено мотивираща, защото е свързана със сигурността, независимостта, защитата и отстояването на националните интереси и позиции на България. В обобщение посланик Катрачев отбеляза, че нелеките изтоковедски специалности във ФКНФ със своите сериозни постижения, академичен и изследователски опит и авторитет представляват един незаменим актив и национално богатство, което трябва да се подкрепя и развива, защото тяхната важност ще нараства все повече. Затова е необходим един устойчиво работещ механизъм за сътрудничество между Софийския университет и МВнР, който да подпомага реализацията на младите хора в дипломацията. В заключение посланик Катрачев се обърна към студентите, като заяви, че държавните институции имат подчертано реална нужда от техните знания, а експертизата им ще става все по-ценна и търсена.

Настоящият български посланик в Тел Авив г-жа Славена Гергова на свой ред подчерта, че за нея като възпитаник на две от специалностите във ФКНФ („Арабистика“ и „Иранистика“) е особено вълнуващо да участва в събитието. Тя подчерта, че е много важно да се говори за възможностите за реализация на студентите, завършващи ЦИЕК, както и за нуждата от тясна координация между МВнР и изтоковедските специалности, което е в интерес на държавата, от една страна, а от друга е в интерес на Софийския университет и студентите с оглед повишаване на тяхната мотивация поради наличието на реални възможности за тяхната професионална реализация. Посланик Гергова увери студентите от тези трудни изтоковедски специалности, които изискват постоянство и сериозна работа, че усилието си заслужава, защото перспективите пред завършилите изтоковеди са много добри – не само в дипломацията, но и в науката, бизнеса, туризма. Близкият изток е приоритетен регион за Европейския съюз. Катедра „Арабистика и семитология“ дава отлична езикова подготовка, но и такава в области като история и цивилизация. Дипломацията е сфера, в която днес не само в регионите на Близкия и Далечния изток има необходимост от повече жени, а по отношение на България броят на жените посланици през последните години значително се увеличи, за което говори и фактът, че повечето от включилите се по време на дискусията посланици, завършили в ЦИЕК, са жени, работещи в едни изключително интересни държави. Посланик Гергова поощри студентите да не се отказват, а да работят усърдно и да се реализират с натрупаните знания.

Посланикът на България в Рабат г-н Пламен Цолов изтъкна, че би се радвал и се надява този форум да постави началото на поредица от подобни инициативи с още по-широк кръг от участници. Нуждата от изтоковеди, наследници на някогашните драгомани, нуждата от познавачи в областта на изтокознанието за регионите на Близкия и Далечния изток, е очевидна за всички. Измеренията на тази нужда са много – от чисто академични в области като филологията, историята, културологията, религията и др., до практическата необходимост от специалисти в областта на дипломацията, икономиката, сигурността, журналистиката. Посланик Цолов подчерта, че Близкият изток винаги е бил един много сложен и напрегнат регион с важно политическо и геостратегическо значение. Неговото непосредствено съседство до Балканите и България би следвало да ни накара да задълбочаваме знанията за региона, с който сме свързани не само исторически, но и в немалка степен и културно, и социално, икономически, политически и дипломатически. Бъдещите предизвикателства предполагат наличието на широко експертно знание, а бъдещи подобни инициативи също ще допринесат практически не само за разширяване на това експертно знание, а и да рефлектират върху по-широка аудитория и да доведат до по-широка обществена осведоменост.

В обръщението си посланикът на България в Техеран г-жа Николина Кунева изрази своето огромно удоволствие да участва в дискусията като възпитаник на специалност „Иранистика“. Тя благодари на организаторите, че са поставили важния въпрос за ролята на изтокознанието в приложното поле на дипломацията. Според нея за българското общество Близкият изток, макар и географски близък, остава далечен и непознат. Затова тя поздравява ръководствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ФКНФ и съответните изтоковедски катедри за изграждането на подготвени кадри, които намират реализация и в българската дипломатическа служба, защото придобитата академична подготовка поставя основи за изграждането на необходимата професионална експертиза. Посланик Кунева потвърди, че езикът създава мостове, но тя също изтъкна, че познаването на културата, литературата, историята на другите народи ни учи да бъдем многопластови и широко скроени, а това са качества, които отварят врати пред българския дипломат. В своето обръщение тя подчерта, че мотивацията в образователния процес е ключова за последващата реализация на младите хора и апелира студентите да черпят от знанието на своите преподаватели. Българската дипломация има нужда от компетентни изтоковеди, които да представят България достойно в отношенията ѝ със страните както от Близкия, така и от Далечния изток.

Събитието завърши със студентски поздрав на източните езици, изучавани в изтоковедските специалности на ФКНФ и ЦИЕК, и коктейл с ястия от Близкия изток и Северна Африка, организиран от арабските посолства в София.

Дискусията се проведе в рамките на проект „Далечният Близък изток, близкият Далечен изток“, подкрепен от Фонда за научни изследвания на Софийския университет (№ 80-10-139 / 2024).

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":