Заседателна зала 1, Ректорат
Българското географско дружество и Геолого-географският факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организират академична географска вечер по повод присъждането на званието Почетен член на Българско географско дружество на проф. д-р Ангел Велчев и представянето на монографията „Ландшафти, околна среда и природен капитал“, издадена в чест на 50-годишнината на Катедра „Ландшафтна екология и опазване на природната среда“. Заповядайте на 28 май 2024 г., вторник, от 18:00 ч. в Зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски".
За проф. д-р Ангел Велчев
Проф. Ангел Велчев е роден на 17 февруари 1935 г. в гр. Земен, Пернишка област. Завършва висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специализация Геоморфология, картография и геология. От 1972 г. работи в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ към ГГФ на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Наред с преподавателската си дейност той участва активно в изграждането на учебно-научна база на Университета в гр. Земен. Тя и до днес продължава да се използва за провеждане на учебни практики по Физическа география и за провеждане на производствени стажове на студенти по специалностите „География”, „Геология”, „Биология” и други специалности от различни висши училища в страната.
Специализира в Московския университет и в университета на Гренобъл. Работи по линия на двустранното сътрудничество с Варшавския и Беларуския университет. Участва активно в провеждането на стотици студентски практики. Ръководител е и на четири практики в чужбина – Русия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония и Киргизстан.
През 1980 г. защитава докторска дисертация за ландшафтите на Южно Краище. От 1984 г. е доцент, а през 1995 г. става професор с разработен хабилитационен труд „Формиране и еволюция на съвременните ландшафти в Югозападна България“. Съставя ландшафтна карта на България през 1991 г. Изследванията му са насочени предимно към геоморфологията и ланшафтната същност и разнообразие в района на Краището. Работи в областта на антропогенното ландшафтознание, стационарните ландшафтни изследвания, проблемите на рекултивацията на нарушените земи. Има редица съвместни разработки с проф. Петър Петров, проф. Румен Пенин, доц. Мимоза Контева, доц. Никола Тодоров и др. Участвал е в редица научни проекти като ръководител, изпълнител и консултант.
След пенсионирането си дълги години проф. Велчев продължава да чете лекции като хоноруван преподавател по дисциплините “Геофизика на ландшафтите” и „Карстови ландшафти в България” в Софийския университет.
През 2015 г. проф. д-р Ангел Велчев е удостоен с Почетния знак на с Почетен знак на Софийския университет със синя лента за постигнатите от него високи резултати в преподаването и научноизследователската дейност.
В своето изказване проф. Велчев благодари за оказаната почит и за медала, който ще носи с достойнство и удовлетворение с думите: „Една от главните ми цели е била да предам моя опит, да подготвя кадри, които да ме наследят и да спазя принципа, че един учител е добър, когато неговите ученици го надраснат” и със задоволство отбеляза, че в залата присъстват редица негови хабилитирани колеги.
В своята научноизследователска работа проф. Велчев разработва въпроса за структурата на ландшафтните комплекси, картирането и структурно-функционалните и динамични особености на ландшафтните системи. Значително внимание отделя на методически и методологични проблеми, като прави опит за прилагане на точни методи и датировки на определени явления. Друг кръг на научни проблеми, разработвани от проф. Велчев са свързани с проблемите на замърсяването, с нарушенията и измененията на природната среда, проблемите за рекултивация на нарушените земи, предизвикани от различни видове стопански дейности. Неговите научни интереси са насочени и към проблемите на геоморфоложките изследвания.
Автор е над 250 научни статии, както в България, така и в Русия, Беларус, Полша, Словакия, Италия, Северна Македония и участва в написването на три монографии и две ръководства за работа със студентите. Научен ръководител е на повече от 50 дипломанти и на трима докторанти.
Научните публикации и приноси на проф. д.р Ангел Велчев могат да бъзат разгледани на електронния адрес на НАЦИД: https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/8410
Последната му научна монография е “Плейстоценските заледявания и съвременните алпийски и субалпийски ландшафти в България” (2020 г.), в която авторът обобщава многогодишните си изследвания и своите виждания върху посочената тематика.
Бил е член на Българското географско дружество в няколко периода след постъпването му като студент в Софийския университет.
За монографията „Ландшафти, околна среда и природен капитал“
Монографията „Ландшафти, околна среда и природен капитал“ разкрива научните търсения и постижения на преподавателите от катедра „Ландшафтна екология и опазване на природната среда“ (ЛЕОПС). В нея са работили много видни учени в областта на природната география, ландшафтознанието, геохимията и геофизиката на ландшафтите, биогеографията и географията на почвите, ландшафтната екология, природния капитал, екосистемните услуги.
Статиите в настоящата монография засягат въпросите за изследванията и опазването на ландшафтите и околната среда, значението на природните комплексни териториални единици при картографиране и оценяване на екосистемните услуги и екосистемните сметки, развитието на биогеографията, дистанционното изследване на растителната покривка, особеностите на почвообразувателния процес и почвите в карстови територии.
В първа глава на монографията са включени статии, свързани с геохимията на околната среда и ландшафта. Развитието на екогеохимията, нейното място в комплекса от науки за Земята и възможността ѝ да дава решения на сериозни екологични проблеми, възникнали в резултат от взаимодействието между природата и обществото, са основни акценти в статията на Пенин (2023). Изследването на дънните седименти от повърхностните водни тела има важно значение за проследяване и оценяване на състоянието на природните комплекси и околната среда като цяло. Прилагането на индекси за оценка на замърсяването на седиментите би подпомогнало създаването на законодателство с утвърдени прагове за допустими концентрации на потенциално опасните и токсични елементи и съединения (Чолакова, 2023). Важно място в научните изследвания заемат проблемите, свързани със замърсяването на ландшафтите и околната среда с микропластмаси. В подходите за тяхното изследване значима роля имат ландшафтната екология и географията (Желев, 2023).
Втора глава представя екосистемните сметки и необходимостта от нова типологизация на екосистемите за нуждите на управлението на природния капитал, свързана с природните комплексни териториални единици и географските изследвания (Борисова, Горанова, 2023).
Трета глава е посветена на постижения и изследователски подходи в областта на биогеографията и почвознанието. Сателитните изображения и дистанционните изследвания са от изключително значение за наблюдение и изследване на растителната покривка. Разработени са различни вегетационни индекси, които се допълват взаимно. Съчетаването на дистанционни и теренни методи е най-добрият подход за повишаване на качеството на научните резултати (Григоров, 2023). Плитките почви (литосолите) са широко разпространен тип в планинските територии на страната, като един от най-често срещаните подтипове са рендзините (хумусно-карбонантните почви). Свързани са с карстовите територии и имат водещо значение при изясняване на тяхната структура (Божков, 2023). Публикационната дейност на Катедра ЛЕОПС в последните десет години в областта на биогеографията и резултатите от работата на докторантскаската програма „Биогеография и география на почвите“ са обект в статията на Асенов (2023).
Четвърта глава е посветена на историята на Катедрата с нейните постижения в образователната, публикационната и научноизследователската работа (Чолакова, Пенин, Контева, 2023).
Пета глава съдържа биографиите на членовете на Катедрата през последните 50 години. Представен е и актуализиран списък на защитените дипломни и дисертационни тези, онагледени с ново картографско изображение, както и за пръв път се публикува списък със защитените дипломни работи в курса за следдимпломна квалификация на учители (СДК).
Книгата завършва с ретроспективен снимков материал, създаден от членове на Катедрата. Монографията е под редакцията на доц. д-р Зорница Чолакова.