В Галерия „Алма матер“ в Ректората бе открита изложбата „Странствания“ от проект „АRTефакти“ на Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет.
Стартиращата изложба от проекта „АRTефакти - Странствания“ започва с експозиция на организационния комитет на проекта. Тя се състои от две части - изложба на асистентите и докторантите и изложба на ръководителите на проекта, обединени от обща тематика.
Проектът се реализира от катедра „Визуални изкуства“ към Факултета за науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р Бисера Вълева.
Артефактите, според речника, са тези предмети, които са обект на създаване посредством целенасочената, творяща човешка дейност. На пръв поглед това са ненужни предмети, които обикновено нямат и утилитарно приложение, но са изключително важни за хората с еднакви интереси. Настоящият проект има за цел да срещне хората и изкуството, студентите и тяхната реализирана артистичност, случайните хора и неслучайно направените картини, различната географски ситуирана публика и традиционната визуална емоция.
Изложбата на асистентите и докторантите е със заглавие „Странствания“. Участват Венцислава Стоянова, Красимира Дренска, Виолета Апостолова, Юлия Лазаркова. Селектираните работи са различни като техника и изобразителен подход и интерпретират новите етапи в житейските и визуални странствания на авторите си. Изображенията варират от графики в смесени техники (компютърно генерирани принтове и монотипия) на Виолета Апостолова, през смесването на акварел, темпера, колаж и туш на Венцислава Стоянова, до цветните пана от рециклирана хартия на Красимира Дренска. В изложбата са експонирани произведенията на Юлия Лазаркова, които са реализирани върху фотохартия чрез безкамерна фотография – способ, подобен на „камера обскура“.
„Животът е странстване“, казва Сенека. Странстванията на участниците в проекта, в пряк и преносен смисъл, се фокусират върху местата, на които сме били, местата, на които искаме да се върнем и местата, които искаме да забравим завинаги. Съзнателно странстване между мечти, илюзии и реалност противопоставя порива на рутината, освобождава визуалните емоции на авторите, за които дори лутането между несъстоялите се убежища и сбъднатите ветрове стават повод за нови картини.
