Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Научният форум бе официално открит на 21 април 2026 г. в Аулата в Ректората. В същия ден в паралелни сесии част от научните групи представиха своите резултати.

Конференцията продължи и през целия ден на 22 април 2026 г.

В Конферентната зала се проведе сесията на научната група DigitalEdu-SU с водещ учен проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт от Факултета по педагогика.

Гост бе зам.-министърът на образованието и науката Наталия Михалевска, представители на МОН, на различни институции. На сесията присъства и проф. Ана Ролдан (Universitat Oberta de Catalunya, Spain). Сред изнесените доклади бяха и: The Digital Maturity of the Bulgarian School: From Strategic Management to Pedagogical Reflection, The Use of Digital Technologies in Assessing Learning Progress and Outcomes in Secondary Education, The State and Trends of Digitalisation in Science Education in Secondary and Higher Education. Проведе се и дискусията: Artificial Intelligence in the Context of Distance Education – Problems and Solutions.

Дейност на научната група:

„Дигиталната трансформация на образованието е едновременно възможност и предизвикателство, което засяга начина, по който се учи, преподава и оценява. Въпреки значителните инвестиции в технологии и наличието на стратегически документи, в България се наблюдава разминаване между наличните ресурси и реалното им педагогическо приложение, както и липса на яснота как дигиталните компетентности се формират на практика. Именно тези въпроси стоят в основата на изследването на научната група DigitalEdu-SU в рамките на проекта SUMMIT на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с водещ учен проф. Румяна Пейчева-Форсайт. В този контекст изследователската група реализира тригодишно национално изследване, насочено към установяване на реалното състояние на дигитализацията в българското образование.

Изследването обхваща както подготовката на бъдещи учители, така и реалната педагогическа практика в училище. Чрез комбиниран подход, включващ национални анкетни проучвания, интервюта, наблюдения на уроци и анализ на учебна документация, е създадена цялостна картина на това как дигиталните технологии се използват в преподаването, ученето и оценяването.

В първата фаза на изследването участват преподаватели и студенти – бъдещи учители от Софийския университет, а във втората фаза е проведено национално проучване в 359 училища с над 2400 учители, 370 директори, 1245 ученици и 677 родители, допълнено от задълбочено качествено изследване в 30 училища. Това прави изследването най-мащабното проучване на дигитализацията на образованието в България до момента.

Основните резултати показват, че дигиталните технологии вече са естествена част от образователната среда. Учителите ги използват активно в ежедневната си работа, а учениците притежават базови дигитални умения. Съществува обаче разминаване между заявените намерения на учителите за използване на технологии и реалното им приложение в класната стая. Учителите заявяват, че използват технологиите за активно учене и развитие на умения, но в практиката те най-често служат за представяне на съдържание, а не за ангажиране на учениците в самостоятелна и творческа работа.

Изследването показва още, че наличието на добра технологична инфраструктура не е достатъчно условие за качествена дигитализация. Ключова роля имат педагогическите практики, подготовката на учителите и стратегическото лидерство на училищно ниво. Анализът на учебните програми подчертава необходимостта от по-ясна концептуална рамка за дигиталните компетентности, а изследването на университетската подготовка показва нужда от по-добра интеграция на дигиталните технологии в педагогическите и методическите дисциплини.

Проектът допринася за развитието на научния капацитет на Софийския университет чрез създаване на активна изследователска общност и значителна публикационна активност – над 50 научни публикации, включително над 20 в международни индексирани издания. По този начин дейността на научната група се позиционира в международния научен контекст и допринася за глобалния дебат за дигитализацията на образованието.

Резултатите от изследването предоставят надеждна основа за вземане на решения и ще бъдат използвани за разработване на препоръки към Министерството на образованието и науката, университетите и училищата с цел по-ефективна и устойчива дигитална трансформация на образованието.“

В сутрешната сесия се включи и научната група „Ядрена“ (Nuclear) с водещ учен доц. д-р Красимир Митев от Физическия факултет.

На сесията присъства и проф. Георги Георгиев (IJCLab, Orsay, France). По време на сесията се чуха докладите Report on the Activities of Research Group “Nuclear” (WP1) for the Entire Duration of the “SUMMIT” Project, Nuclear data - A status report, Advances in radon dosimetry with electronic detectors and radionuclide metrology и други.

Дейност на научната група:

„Групата Nuclear реализира интердисциплинарна изследователска програма, която обединява фундаментални изследвания и приложни разработки в областта на ядрената и суб-ядрената физика.

В областта на ядрената структура са получени нови експериментални данни за широк клас атомни ядра, включително за колективни ефекти, електромагнитни преходи и симетрии в ядрената динамика. Тези резултати подпомагат развитието на теоретични модели с приложение в ядрената енергетика, медицината и радиационната защита. Активното ни участие в международни изследователски инфраструктури засилва капацитета за трансфер на знания и интеграцията в глобалната научна общност.

Приноси с директно обществено значение са постигнати в изследванията на радона и радиационната защита. Демонстрирана е възможността за използване на електронни радонови детектори за надеждно и дългосрочно измерване на концентрации в жилища и работни места. Разработен е нов метод за определяне на силата на източниците на радон в закрити помещения чрез анализ на времеви редове. Разработени са и високочувствителен пасивен метод за детектиране на радон и метод за определяне на ексхалацията на радон и торон от повърхности. Създадени са метрологични стандарти и патентовани устройства за измерване на радон във въздух и във води, които подобряват проследимостта и надеждността на измерванията. Резултатите способстват за по-прецизна оценка на риска и имат пряко приложение за намаляване на облъчването от радон.

В областта на суб-ядрената физика търсим отговори на въпроси като: каква е същността на тъмната материя? Тежки или леки частици я изграждат? Какви експериментални подходи са необходими, за да регистрираме нейните проявления от Земята? Постигнати са значими резултати в търсенето на нови частици и изследването на високоенергетични взаимодействия. Разработени са иновативни детекторни технологии и методи за анализ на данни, включително с използване на машинно обучение. В рамките на експеримента PADME са поставени нови ограничения върху свойствата на възможни леки частици, свързани с тъмната материя. Паралелно с това, резултатите от изследванията на образуването на адрони и леки ядра допринасят за по-доброто разбиране на процеси с космологично значение.

Тези разработки имат широк потенциал за приложение извън фундаменталната наука – в обработката на големи данни и в развитието на високотехнологични системи. В обобщение, проектът създава устойчива научна и социално-икономическа стойност чрез иновации, технологии за подобряване на общественото здраве и развитие на висококвалифицирани кадри. В групата Nuclear взеха участие 19 специалисти, които за цялата продължителност на проекта са публикували 71 статии видими в Web of Science и са заявили 2 международни патента. Част от резултатите са публикувани във високо импактни списания като Nature, Building and Environment, Journal of High Energy Physics , Physical Review D и др.“

Научната група ГАММА с водещ учен чл.-кор. проф. дн Младен Савов от Факултета по математика и информатика проведе сесията си в Заседателна зала 1. По програма се чуха докладите Overview of the activities of the GAMMA group with an emphasis on financial mathematics, Semigroups under resetting, emigroups under resetting and repulsion. Сред участниците в сесията бе и проф. Збигниев Палмовски (Wroclaw University of Science and Technology).

Дейност на научната група:

„Стохастиката изучава случайността и несигурността — явления с проявления навсякъде около нас: от финансовите пазари и медицинските данни до инженерните науки и дигиталните технологии. Изследователската група ГАММА към Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ има водеща роля в развитието на тази област в България, като едновременно укрепва националния изследователски капацитет и допринася за развитието на стохастиката и в международен план.

Дейността на ГАММА съчетава фундаментални научни изследвания с приложения. Групата има значими резултати в приложната стохастика, статистиката и анализа на данни. Нейни членове разработват ефективни методи за ценообразуване на финансови инструменти и оценка на риска, които подпомагат по-надеждното вземане на решения в условия на несигурност. ГАММА развива и статистически методи за анализ на големи масиви от данни с приложения в генетиката и биомедицината, включително за по-точно идентифициране на гени, свързани със заболявания. Същевременно групата разработва нови математически модели за случайни явления, които не се описват достатъчно добре със съществуващите методи и намират приложение във физиката, биологията, инженерството и финансите, където процесите често са особено сложни и динамични. Резултатите от фундаменталните изследвания на ГАММА са разнообразни, но гравитират около изучаването на фракталността, която неизменно се наблюдава в природата. Установени и успешно използвани са и връзки между различни области на математиката.

Отвъд научните изследвания, ГАММА оказва трайно въздействие върху научната и образователната среда в България. Групата обединява утвърдени учени, млади изследователи и чуждестранни специалисти, като така поддържа силно българско присъствие в стохастиката. В рамките на проекта нейните членове публикуват в престижни научни издания, участват в големи международни форуми и си сътрудничат с множество учени от чужбина. Чрез инициативи като организирането и финансирането на 11-ата Международна конференция по процеси на Леви ГАММА допринася и за международната видимост на българската наука. Групата има активна роля и в образованието и популяризирането на науката. Нейните членове създават възможности за по-задълбочено обучение по стохастика в отговор на растящата нужда от експертни знания в анализа на данни и изкуствения интелект. Същевременно ГАММА ангажира студенти и по-млада аудитория чрез лекции и семинари, насърчавайки интереса към математическото моделиране и количественото мислене.

Работата на групата създаде многобройни вътрешни и международни сътрудничества, които полагат стабилна основа за бъдещото развитие на стохастиката в България. Това развитие отговаря както на нарастващата роля на изкуствения интелект и анализа на данни, така и на необходимостта от компетентен и широк преподавателски състав. Именно изграждането на такава основа за бъдещето беше една от основните цели при формирането на групата и използването на нейния ресурс.“

В 45-та аудитория се проведоха сесиите на научните групи „Изчислителен хетерогенен катализ“ и ZeoNeo.

Сред присъстващите в залата бяха и проф. Пламен Атанасов (University of California, Irvine, USA), проф. Джироламо Джордано (University of Calabria, Italy), проф. дн Светлана Симова - Институт по органична химия с център по фитохимия, БАН, чл.-кор. проф. Георги Вайсилов.

Научна група „Изчислителен хетерогенен катализ“ с водещ учен проф. д-р Християн Александров от Факултета по химия и фармация

Дейност на научната група:

„С бързото развитие на компютърните технологии през последните години изследванията в областта на разработването на нови каталитични материали се промениха значително, като в този процес все по-голяма роля имат методите на квантовата и изчислителната химия. Те ни позволяват да изследваме материалите и реакциите, протичащи на тяхната повърхност на атомно ниво, както и да разберем поведението на електроните в даден материал, какви са съществените междумолекулни взаимодействия и т.н.

Проведените квантовохимични изследвания в рамките на проекта спомогнаха за получаването на полезни данни, необходими за изясняването на различни експериментални изследвания. Същественото е, че тези данни в много случаи не могат да бъдат получени по друг начин, освен чрез провеждането на компютърни експерименти. Така те допринесоха за изясняването на детайлната структура на различни катализатори, използвани във важни за индустрията и опазването на околната среда процеси, като: обезвреждане на изгорели автомобилни газове; улавяне и съхранение на вредни и парникови газове; получаване на водород от вода; превръщане на етилен в бутен или ацеталдехид; селективна каталитична редукция на азотен оксид; окисление на метан; оползотворяване на CO2 чрез превръщането му в метан и др.

В много от изследванията ни бяха предложени нови каталитични системи, в които количеството на скъпите и благородните метали като платина, родий, рутений, паладий, злато, иридий и др. е значително намалено – до клъстери от няколко атома и дори до изолирани катиони. Такива катализатори с ултраниско съдържание на благородни метали съчетават висока ефективност, икономическа изгодност и екологична устойчивост, което ги прави ключов елемент в химичната индустрия.

Използвайки опита от моделирането на порести материали, групата разшири изследванията си и към порьозни слоести координационни полимери (2D-MOF), с фокус не само върху тяхната структура и сорбционни свойства, но и върху електронните и магнитните характеристики, свързани с потенциалните им приложения в електрокатализа и оптоелектрониката. Изследванията са своеобразен мост между фундаменталната наука и практическите приложения и допринасят за развитието на нови източници на възобновяема енергия, по-ефективни електронни устройства и устойчиви технологии“.

Научната група ZeoNeo с водещ учен проф. Валентин Вълчев, привлечен от CNRS, France, също представи своите резултати. Докладът на проф. Вълчев бе на тема "Zeolitic materials for new applications". Присъстващите имаха възможност да чуят и доклада “Adsorption studies of dyes and pharmaceuticals onto porous materials”.

Дейност на научната група:

„Научната група „ZeoNeo“ разработва нови материали, които помагат за решаването на важни проблеми, свързани с околната среда и енергията. Основният фокус е върху зеолитите – специален клас материали с микроскопична пореста структура, която им позволява да „улавят“ и задържат различни вещества. Благодарение на това те могат да се използват за пречистване на вода и въздух, за улавяне на вредни газове като въглеродния диоксид, както и за ускоряване на химични реакции, важни за индустрията.

Изследванията на групата са насочени към създаване на по-ефективни и устойчиви материали, като се търси как техният състав и структура влияят върху поведението им. Това позволява разработването на решения, които работят по-добре в реални условия – например при премахване на замърсители от вода или при разделяне на газови смеси. Паралелно с това се разработват нови, по-екологични методи за получаване на тези материали, които изискват по-малко енергия и ресурси. За своите изследвания екипът използва съвременна научна апаратура, която позволява детайлно изучаване на материалите и тяхното поведение. В рамките на проект SUMMIT е изградена модерна лаборатория в Софийския университет , която създава отлични условия както за научна работа, така и за обучение на млади учени и студенти. Със своята дейност научната група „ZeoNeo“ допринася за разработването на нови технологии с реално приложение – от по-чиста околна среда до по-ефективно използване на енергията, като съчетава научни изследвания с практическа насоченост.“

Проф. д-р Десислава Йорданова от Стопанския факултет, водещ учен на научна група „Дигитализация на малките и средни предприятия (МСП)“, проведе сесията си в 23-та аудитория, в присъствие на членове на екипа и на млади учени от Казахстан. В сесията онлайн се включи и проф. Бенедикт Шнелбахер (Saarland University, Germany). Чуха се темите: “Внедряването на дигитални технологии в МСП в зависимост от пола на предприемачите - системен литературен преглед”, „Валидиране на данните от проучвания в социалните мрежи: защо е важен човешкият фактор? Емпирично изследване върху български малки и средни предприятия.“, “Дигитална трансформация в транспортния сектор”, “Дигитална култура и представяне на МСП: ефекти на съвместното създаване в зависимост от пола”.

Дейност на научната група:

„Изследователската програма на научна група „Дигитализация на МСП“ по проекта SUMMIT имаше за цел да разкрие степента на дигитализация на МСП в България и нейното въздействие върху тяхната конкурентоспособност. МСП в България са важна част от икономиката с дял от над 98% от всички предприятия и значителен принос към заетостта, добавената стойност и общия износ (ИАНМСП, 2024). Реализирането на тази цел включваше изпълнението на редица задачи, групирани в пет работни пакета.

Членовете на научната група публикуваха статии в научни списания и сборници от научни конференции, индексирани в Web of Science. Участваха в множество национални и международни конференции. Доц. д-р Боряна Пелова и гл. ас. д-р Глория Христова спечелиха наградите „Best oral presentation DMI 2024“ и „Best oral presentation DMI 2025“ в рамките на Третата и четвъртата международна научна конференция по дигитализация и управление на иновациите (DMI 2024, 2025). Докладът на тема „The Human Element in Digital Transformation: The Role of Talent Management for SMEs“ с автори проф. д-р Албена Пергелова и проф. д.н. Десислава Йорданова получи номинация за Best Paper Award на 68th ICSB World Congress в Берлин, Германия.

Резултатите разкриха, че дигиталните стратегии сами по себе си не водят до по-добро организационно представяне, ако не са интегрирани с подходящи практики, подкрепящи организационната гъвкавост. Показани са разнообразни начини, по които дигиталните технологии влияят на организационното представяне и интернационализацията на МСП. Изведени са основните тематични направления в областта на дигиталната трансформация във фамилните фирми. Доказано е, че размерът на компанията и образователното равнище на предприемача/мениджъра допринасят значително за дигитализацията на МСП. Други резултати показват, че мениджърите в МСП трябва да развият дигитална ориентация, за да останат конкурентоспособни в дигиталната икономика. Разкрита е опосредстващата роля на организационните фактори (подкрепа от висшето ръководство и дигитална стратегия) между фактори на средата и дигиталната трансформация и организационното представяне. Показана е необходимостта от формирането на култура, която толерира риска и насърчава дигиталната трансформация. Разкрити са различни подходи за въвеждане на дигитални технологии в МСП, ръководени от мъже и жени.

Предложена е концептуална система, базирана на методи от машинното обучение и изкуствения интелект за извличане на знания и аналитична обработка на неструктурирани данни. Формулирана е рамка за конструиране на индекс за дигитална трансформация на МСП по отрасли, основан на потребителски оценки от публично достъпни онлайн източници. Представена е конкретна методология, която използва данни от социални мрежи за извличане и обобщаване на потребителски нагласи и емоции, като по този начин допълва традиционните измерители за ефективността на дигитализацията.

Дейност на научната група „Биологично активни вещества“ с водещ учен проф. дхн Иво Грабчев от Медицинския факултет:

"Невидими съюзници: ролята на биологично активните вещества за човешкото здраве

В света около нас протича непрекъсната, невидима битка – между човешкия организъм и микроскопични врагове като патогенни бактерии, вируси и ракови клетки. Разбира се, не всички бактерии са вредни – много от тях са жизненоважни за нашето здраве, но именно патогенните микроорганизми представляват сериозна заплаха. В тази битка едни от най-мощните ни съюзници са биологично активните вещества – малки молекули с огромно значение за медицината и човешкия живот.

Днес, когато антибиотичната резистентност се превръща в глобален проблем, вирусите се разпространяват бързо, а онкологичните заболявания остават водеща причина за смъртност, нуждата от нови и по-ефективни съединения е по-голяма от всякога. Затова учените по света търсят, създават и изследват нови молекули, които могат да спасяват животи. Именно върху това е насочена и работата на нашия научен екип. Чрез съвременни химични методи ние синтезираме нови вещества, които не съществуват в природата, и изследваме техните свойства. Това не е просто лабораторна работа – това е създаване на потенциални бъдещи лекарства. Някои от тези съединения могат да унищожават бактерии, включително такива, които са устойчиви на традиционно използваните в клиничната практика антибиотици. Други проявяват антивирусна активност, като възпрепятстват размножаването на вирусите в клетките. Особено обещаващи са съединенията с противотуморно действие, които могат селективно да атакуват ракови клетки, без да увреждат здравите тъкани. Част от разработените вещества се активират от светлина – така наречената фотодинамична терапия. При облъчване те генерират активни кислородни форми, които унищожават патогенните микроорганизми. Това позволява по-прецизен и щадящ подход към лечението. Тези научни постижения намират приложение и в ежедневието. Разработени са антибактериални и самодезинфекциращи се текстилни материали, в които активните вещества са вградени директно в тъканите. Под въздействие на светлина тези материали могат сами да унищожават бактерии и да предотвратяват образуването на опасни бактериални биофилми. Това отваря нови възможности за създаване на по-безопасни медицински облекла, превръзки и защитни материали.Освен това, някои от синтезираните съединения могат да бъдат използвани и като сензори, които откриват вредни вещества или промени в околната среда, което ги прави ценни не само за медицината, но и за екологията и индустрията.

Зад всяко ново съединение стоят години труд, десетки експерименти и внимателен анализ. От първата идея до потенциалното приложение пътят е дълъг, но всяка нова молекула е стъпка напред – към по-добра диагностика, по-ефективно лечение и по-здраво общество. Търсенето на нови биоактивни вещества не е просто научна задача – това е инвестиция в бъдещето. И макар тези молекули да са невидими за човешкото око, тяхното въздействие може да бъде огромно."

Научните сесии продължиха и в следобедните часове.

Екипът на научна група „Активни формулировки и материали“ с водещ учен проф. д-р Славка Чолакова от Факултета по химия и фармация представи своите резултати в Заседателна зала 1. Тя обобщи основните научни резултати, получени от изследователска група „Активни формулировки и материали” през третата година на проекта.

Присъстващите имаха възможност да чуят доклади, сред които „Предсказване на агрегационната стабилност на моноклонални антитела“; “Влияние на циклични молекули върху солевите криви на смеси от ПАВ”; „Самоорганизация на захарни естери на лауриновата киселина чрез водородни връзки“ и др.

В сесията участва и проф. Пламен Атанасов (University of California, Irvine, USA).

Дейност на научната група:

„Всеки ден използваме шампоани, перилни и почистващи препарати, без да си даваме сметка, че те съществуват благодарение на повърхностно-активните вещества (ПАВ). Това са веществата, които стабилизират пяната и помагат на лекарствата да бъдат доставени до точното място в тялото ни. Днес светът използва над 18 милиарда тона ПАВ годишно. Проблемът е, че голяма част от тях се произвеждат от петрол и трудно се разграждат, оставайки в природата с години, а някои и с десетилетия.

Научната група по „Активни формулировки и материали“ работи върху замяната на ПАВ, получени от петрола с изцяло екологични и биоразградими алтернативи, получени от възобновяеми суровини като захари, масла и аминокиселини. Ние не просто търсим нови вещества – ние създаваме научна платформа, която позволява на индустрията бързо и лесно да замени ПАВ, получени от петрола с биоразградими такива, без това да влошава качеството на продуктите. Нашите изследвания отговарят на ключови въпроси: как структурата на една молекула влияе върху стабилността на пяната или как да предскажем какви съставки са необходими, за да направим качествени екологични козметични продукти и как да стабилизираме лекарствените молекули при тяхното производство и приложение.

Работата ни през изминалия период превърна теоретичните модели в реални активи:

• Научен авторитет: Публикувахме 21 статии в най-престижните световни издания и представихме резултатите си на над 40 международни форума във Франция, Великобритания, САЩ, Канада и др.. Подготвяме още 15 статии на база на получените в проекта резултати.
• Инвестиция в бъдещето: Привлякохме и обучихме над 30 млади учени и студенти (включително международни специализанти от Франция), създавайки ново поколение експерти по биоразградими ПАВ.
• Европейско финансиране: През периода се включихме в подготовката на два мащабни международни проекта, които бяха одобрени за финансиране по програма „Хоризонт Европа“, фокусирани върху устойчиви био-базирани продукти и иновативни материали.
• Сътрудничество с международни компании: Подписахме над 20 споразумения за сътрудничество с международни компании. Това гарантира, че нашите открития ще могат да достигат до крайните потребители.

Крайният резултат от нашата работа е свят, в който:

1. Природата е по-чиста: Използваните препарати се разграждат напълно, без да замърсяват реките и почвите.

2. Продуктите са по-безопасни: Козметиката и лекарствата стават по-щадящи за човешкото здраве, благодарение на естествения произход на съставките.

3. Икономиката е устойчива: Намаляваме зависимостта от петрола и помагаме на бизнеса да премине към „зелени“ технологии по-бързо и по-евтино.

Накратко, ние изграждаме моста между сложните молекули и ежедневните продукти, за да гарантираме, че прогресът не е за сметка на околната среда“.

В Заседателна зала 2 екипът на научна група „Интелигентни системи“ с водещ учен проф. Иван Койчев от Факултета по математика и информатика представи своите резултати.

В рамките на пленарната сесия бяха представени доклади, сред които: „SynthMedic: Utilizing large language models for synthetic discharge summary generation, correction, and validation“; „A Model of Intelligent Dynamic Adaptation of Difficulty in Educational Video Games“; „Knowledge management in the intelligence system research group“ и др. Гост на сесията бе и проф. Юлита Василева (University of Saskatchewan, Canada).

Дейност на научната група:

„Бяха разработени инструменти с изкуствен интелект, които могат да „четат“ и “разбират” медицински текстове – като пациентски досиета, епикризи и клинични бележки – и автоматично да извличат важна информация като симптоми, диагнози и лечения. Днес голяма част от тази информация е записана в свободен текст, което я прави трудна за обработка и анализ и отнема ценно време на лекарите. Чрез преобразуването на неструктуриран текст в структурирани данни, изследването подпомага медицинските специалисти, намалява риска от пропускане на важна информация и допринася за по-бързо и точно вземане на решения. Особено важно е, че проектът обхваща различни езици, включително такива с ограничени ресурси като българския, което прави съвременните технологии по-достъпни и справедливи. Тези разработки могат да подобрят качеството на здравните грижи и да подобрят резултатите за пациентите.

Бяха разработени методи и ресурси за автоматичен анализ на повествование и техники за убеждаване в медийно съдържание. Чрез комбинация от технологии за обработка на текстов език, изображения и методи за обяснения на решения в изкуствения интелект се изследва как новинарските медии представят събития, приписват роли на участници и изграждат повествование по актуални теми. В рамките на проекта са създадени няколко многоезични набора от данни, включващи и български език. Разработени са и нови задачи за извличане и обяснение на наративи, както и корпуси за анализ на роли и техники за убеждаване в медийни и политически текстове. Особен акцент е поставен върху качеството на анотациите и създаването на модели, които анализират сложни комуникационни структури. Тези изследвания допринасят за по-добро разбиране на медийните послания и за по-ефективно противодействие на дезинформацията в многоезична среда.

Провеждаме изследвания в областта на мултимодалния изкуствен интелект, фокусирайки се върху способността на съвременните модели да анализират сложна визуална и текстова информация. Като съорганизатори на първата задача за мултимодално разсъждение на ImageCLEF 2025. Създадохме тестов набор от над 20 хиляди изпитни въпроси на 13 езика, включително български, привличайки широк международен интерес. Проведените от нас експерименти с водещи визуално-езикови модели демонстрират техния забележителен потенциал, при решаване на не прости задачи по физика и природни науки. Разширявайки обхвата си, екипът ни конструира и ново множество от данни за анализ на социалните медии, чрез който постигнахме 82% точност при разпознаване на емоции в изображения с текст и мемета.

Изследванията по това тематично направление са насочени към разработване на нови и подобряване на съществуващи модели на ИИ за автоматизиран анализ на медийно съдържание. Предложен е оригинален подход за създаване на системи за семантично търсене, предназначени за откриване, проследяване на развитието във времето и обобщаване на съдържанието на налични новинарски публикации на зададена тема. Създаден е модел за анализ на емоции в новинарски текстове. Моделът е обучен и валидиран, демонстрирайки висока точност и ефективност при класифицирането на емоциите и може също да се използва за прогнозиране на въздействието на новините, върху общественото мнение.

В рамките на проекта са завършени сравнителни анализи на съвременните подходи за адаптиране на трудността на игровите задачи и поведението на виртуалните герои в образователните игри. Беше проведено мащабно проучване на стиловете на учене и на играене на видео игри в българските училища и университети, на чиято база бе разработен метод за персонализиране на учебното съдържание в такива игри, основаващ се на разпознаването на индивидуалните стилове на учене и играене. Създаден и валидиран бе нов модел за управление на динамичната адаптация на трудността в походовите игри, включително шахмат. Работата продължава с разработка на многомерни, хибридни предсказващи модели за интелигентна адаптация на видео игри за обучение. Тези модели се използват и за създаване на адаптивни виртуални герои, които проявяват динамично поведение, съобразено с индивидуалните резултати, нагласи и емоции на играчите.

Научният проект разработва дълбока конволюционна мрежа Flare за автоматично премахване на блок артефакти от JPEG компресирани изображения с произволно качество. Решението работи както за монохромни, така и за цветни изображения.

Създадени са модели и инструменти за български език, включващи: вграждания на думи на основа на фонемите за българския език; коригиране на грешки при извличане на текст от изображения на български исторически документи; bgGLUE множества от данни и система за оценка на езикови модели на задачи за разбиране на естествен език за български език; извличане на текст от аудио, автоматично създаване на сбит преразказ на интервю, пълно текстово търсене и др.

Публикувани са над 50 статии в сборници на реферирани научни форуми и списания. Уеб сайт на изследователската група: https://intsys.fmi.uni-sofia.bg/. Видео канал: https://www.youtube.com/@SU-FMI-AI. Хранилище на код и данни: https://github.com/SU-FMI-AI, Хранилище на модели и данни: https://huggingface.co/SU-FMI-AI. Email: koychev@fmi.uni-sofia.bg“

Научна група „Съвременни квантови и оптични технологии“ с водещ учен проф. дфзн Асен Пашов от Физическия факултет също представи резултатите. Акад. Николай Витанов направи преглед на работни пакети 1-3. Присъстващите, сред които бе и проф. Томас Валтер, имаха възможност да чуят доклади, сред които: „Two-qubit gate for Rydberg ions“; „Diabatic and adiabatic treatment of molecular states“; „Full Random Matrix Approach to Observable Correlation Functions“.

Дейност на научната група:

„Представете си, че можете да управлявате отделни атоми и частици светлина с такава прецизност, че да построите компютър, милиони пъти по-мощен от днешните. Или сензор, който улавя магнитни полета, които досега са били невидими за науката. Точно с такива предизвикателства се занимава научна група 3.1.4 "Модерни квантови и оптични технологии" към Софийския университет, ръководена от професор Николай Витанов.

С какво се занимава групата? В основата на работата стои една проста, но изключително трудна идея: как да контролираме поведението на квантовите системи – най-малките градивни елементи на материята. В обикновения свят, ако искаме да преместим предмет, просто го хващаме и го слагаме на ново място. В квантовия свят обаче нещата са коренно различни – частиците се подчиняват на свои собствени, непознати за ежедневието ни закони. Екипът разработва различни методи тези частици да се контролират: бавно и плавно (адиабатен контрол), чрез поредица от прецизни тласъци (композитни импулси) или с други методи, усъвършенствани с помощта на изкуствен интелект (машинно обучение).

Защо е толкова важен този контрол? Защото всяка грешка в управлението на квантова частица се натрупва и може да провали цялото изчисление. Групата е постигнала забележителни резултати в създаването на изключително точни квантови операции – така наречените квантови гейтове. Те са основните градивни елементи на квантовия компютър, подобно на транзисторите в обикновените компютри. Много от тези нови методи вече са проверени експериментално на реални квантови процесори на IBM.

Да измерваш невидимото. Друга основна посока на изследванията са квантовите сензори – използването на квантовите ефекти, за да се измерват с невиждана досега точност слаби електрически и магнитни полета, температури и други физични величини. Екипът показа как определени квантови състояния преодоляват фундаментални ограничения, смятани доскоро за абсолютни. Едно от най-впечатляващите постижения е демонстрацията на така наречената "свръх-Хайзенбергова прецизност" – точност отвъд теоретичния предел, който преди се считаше за абсолютен в квантовата физика.

Молекули и светлина. Част от екипа изучава поведението на молекули при взаимодействие с лазерна светлина. Тези изследвания помагат да се разбере по-добре вътрешната структура на веществата и имат потенциал за приложения в химията и фармацевтиката – например за разпознаване на "лява" и "дясна" форма на една и съща молекула, което е критично важно при разработването на лекарства.

Успоредно с това групата разви нови оптични устройства за контрол на поляризацията на светлината – иновативни инструменти, приложими в телекомуникациите, лазерната техника и научните измервания.

Защо това е ценно за обществото? Квантовите технологии не са далечна фантастика – те вече променят света. Квантовите компютри обещават да ускорят разработването на нови материали и лекарства. Квантовите сензори ще помогнат за медицинска диагностика с безпрецедентна чувствителност. Квантовата криптография ще осигури комуникации, които е невъзможно да бъдат подслушвани.

Групата е публикувала 37 научни статии в престижни международни списания, организирала е три научни конференции и е допринесла за създаването на Център за квантови технологии към Софийския университет. Това поставя България на картата на световната квантова наука и подготвя следващото поколение учени в една от най-перспективните области на знанието“.

Научна група NATATA (Числен анализ, Теория на апроксимациите и приложения) с водещ учен проф. Боян Попов, привлечен от Texas A&M University, USA, представиха резултатите от дейността си, като в рамките на пленарната сесия бяха представени доклади, сред които: “Maximum speed of propagation in a Riemann problem with a convex equation of state”; “Approximation by exponential-type operators in variable exponent Lebesgue spaces”; “Some properties of special solutions for a chemotaxis system with logistic source” и други. Сред участниците в сесията бе и проф. Збигниев Палмовски (Wroclaw University of Science and Technology).

Дейност на научната група:

„Дейността на научна група 3.2.1 “Numerical Analysis, Theory of Approximations and Their Applications” (NATATA) е в областта на приложната математика и по-конкретно, както и самото име на изследователската група подсказва, в областта на числения анализ.

Най-общо формулирано, численият анализ се занимава с разработване, анализ и прилагане на числени методи и алгоритми за намиране на приближени решения на сложни задачи, които не могат да бъдат решени точно с помощта на стандартни алгебрични или аналитични методи. Важен аспект от числения анализ е Теорията на апроксимациите, наричана още Теория на приближенията, занимаваща се с това как да се приближи сложна функция/обект до такава, която е по-проста, по-лесна за работа, но все пак и достатъчно точна. В този процес, основното предизвикателство е да се намери оптималният баланс между точност и сложност на изчисленията.

Численият анализ и теорията на приближенията намират приложение в множество области, като: физика и инженерство, медицина и биология, климатология, астрономия и космически науки, финанси и икономика, контрол на качеството и оптимизация и др. Тези приложения подчертават важността на числения анализ и теорията на апроксимациите и интересът по темата е свързан както с научни изследвания, така и с решаването на практически проблеми в различни области на съвременния свят.

Базирайки се вече изложеното по-горе, основните цели, набелязани от научна група 3.2.1 NATATA са: доказване на оригинални теоретични резултати, разработване на нови числени методи, алгоритми, математически модели за редица проблеми от практиката, изследване на класически проблеми в областта на теорията на приближенията и числения анализ.

Задачите, около които е съсредоточена работата на изследователската група могат да бъдат групирани условно в 5 (пет) работни пакета (РП):

РП 1: Разработване, анализ и приложение на числени методи за нелинейни хиперболични системи от частни диференциални уравнения;

РП 2: Класически и нови неравенства в Теория на приближенията;

РП 3: Приближения с линейни оператори в абстрактни функционални пространства;

РП 4: Max-min и min-max поляризации на кодове и дизайни в полиномиални метрични пространства;

РП 5: Приложения в биологията и биоматематиката“.

В зала „Яйцето“ научна група „Климат, Време, Природни бедствия и Рискове“ (CW&NR) представи своите резултати. Водещият учен на групата доц. д-р Гергана Герова от Физическия факултет на Алма матер изнесе доклад на тема „Severe weather forecasting and nowcasting“.

Присъстващите се запознаха с докладите и на останалите учени на теми: „Natural hazards and risks“; „Opportunities for the Development of Disaster Risk Management Capacity in Bulgaria in the Context of Climate Change“ „Geospatial modeling and mapping approaches and methods“ и други. На сесията присъства и проф. Джонатан Джоус, UK Met office, UK.

Дейност на научната група:

„Научна група „Климат, време, природни бедствия и рискове“ (CW&NR) обединява 36 изследователи – млади учени, утвърдени специалисти. Към март 2026 г. екипът е публикувал 74 научни статии в престижни международни списания, което показва значим принос към развитието на науките за климата, атмосферата и околната среда. Основната мисия на групата е да подобри разбирането за климатичните процеси и природните бедствия, както и да разработи практически решения за намаляване на риска. За целта се използват съвременни технологии като сателитни наблюдения, числено моделиране, географски информационни системи и методи на изкуствения интелект. В областта на прогнозата на опасни метеорологични явления са разработени модели и инструменти за краткосрочни прогнози. Те обхващат явления като гръмотевични бури, градушки, мъгла, силен вятър, наводнения и суши.

Създадени са иновативни решения като индекс за мъгла и модели за оценка на видимостта, които подпомагат системите за ранно предупреждение и защитата на населението. В изследванията на качеството на въздуха е внедрена модерна многомоделна система за София, която комбинира регионални и локални модели с висока пространствена резолюция. Тя позволява по-точно проследяване на замърсяването, особено от транспорта, и подпомага оценката на мерки като нискоемисионните зони. Проучванията показват ясна връзка между замърсяването, температурните екстремуми и здравето на хората. В направление климатични процеси са анализирани дългосрочни данни за Балканите и Черно море, които показват изместване на сезоните и промени в климатичните модели. Изготвени са и прогнози за развитието на климата до края на XXI век, включително промени в циклоничната активност и атмосферната циркулация. Изследванията върху климатичните рискове разглеждат влиянието на климатичните промени върху земеделието, водните ресурси и екосистемите. Анализирани са процеси като засушаване, ерозия и промени в снежната покривка, както и ефектът на градския топлинен остров. В областта на природните бедствия екипът изследва свлачища, наводнения и други опасни процеси, включително конкретни събития в България. Разработват се методи за по-добро разбиране и картографиране на тези рискове. Особено важно направление е развитието на геопространствени технологии, включително дигитални модели на градската среда, използване на дронове и анализ на соларния потенциал на сградите. Тези разработки подпомагат устойчивото градско планиране и адаптацията към климатичните промени. Като цяло, дейността на групата допринася за по-добра подготовка срещу природни бедствия, по-чиста околна среда и устойчиво развитие в България и региона“.

Научната група „NUDGE: Поведенчески модели и публични политики за устойчиво развитие“ с водещ учен проф. Иво Влаев, привлечен от University of Warwick, UK, представиха резултатите от своята дейност, като проф. Влаев се включи онлайн в сесията. Също онлайн във форума участва и проф. Ирина Тодорова от Northwestern University, Boston, USA.

Сред представените доклади в научната сесия бяха: „Формиране на екологична идентичност в контекста на новите реалности: дигитализация и зелена икономика“; „Празните места в дизайна и имплементацията на политиките в областта на околната среда - ролята на университетската поведенческа наука“; „Видими и невидими заплахи – аспекти на еко-тревожността“ и други.

Дейност на научната група:

„Научна група „NUDGE“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ развива интердисциплинарни изследвания в областта на поведенческите науки с цел подобряване на ефективността на публичните политики и управленските практики. Подходът на групата се основава на разбирането, че устойчивите обществени промени изискват не само нормативни решения, но и задълбочено познаване на реалното поведение на хората при вземане на решения в ежедневни ситуации. В този контекст екипът интегрира знания от психология, икономика, социология, политология и публична администрация, за да разработва и прилага поведенчески интервенции („nudges“), които насърчават по-добри избори по ненатрапчив и икономически ефективен начин, като същевременно запазват свободата на индивидуалния избор. Съществен принос на групата е създаването на иновативна методология за дизайн, тестване и оценка на поведенчески интервенции, приложима в различни обществени сфери.

Изследователската дейност е структурирана в три ключови направления с висока обществена значимост. В областта на финансовото поведение и данъчното съответствие чрез лабораторни, онлайн и полеви експерименти се установява, че внимателно формулирани комуникационни послания, базирани на социални норми, морални принципи и възприятия за справедливост, могат значително да повишат доброволното спазване на данъчните задължения и ефективността на публичните институции. В сферата на екологичната политика национално представителни изследвания регистрират значими различия между декларираните проекологични нагласи и реалното поведение. Въз основа на резултатите е изведен интегративен модел за управленски решения, който използва инструменти, основани на поведенческите изследвания. Предложени са нови подходи за разработване на публични политики с отчитане на ключовата роля на научната експертиза за насърчаване на устойчиви практики. В областта на психичното здраве изследванията подчертават значението на доминантните личностни характеристики, ценностните ориентации и значимите фактори на социалната среда за формиране на устойчиво поведение, като идентифицират и ефективни стратегии за справяне с еко-тревожността и стреса от промените в климата.

Резултатите от проекта надхвърлят значително първоначално заложените цели и включват над 37 научни публикации в международни издания, активно участие в глобални научни мрежи и изграждане на партньорства с публични институции, които подпомагат внедряването на поведенчески подходи в практиката на публичното управление. Практическата приложимост на разработените инструменти се подкрепя от сътрудничество с Националната агенция за приходите, Столична община и Националното сдружение на общините в Република България, които прилагат пилотно поведенчески интервенции за подобряване на управленските процеси.

В по-широк план научната група „NUDGE“ допринася за развитието на политики, основани на доказателства, които са по-ефективни, по-достъпни и по-добре съобразени с реалното поведение на хората. Чрез намаляване на административната тежест, повишаване на доверието и насърчаване на устойчиви избори, работата на групата подкрепя процесите на модернизация на публичното управление, повишава ефективността на работата, подобрява качеството на живот и създаването на по-устойчиво и приобщаващо общество“.

Съпътстващо събитие на конференцията бе сесията на тема Contemporary Societal Transformations: Digitalization, Social Support and Solidarity, Democratic Participation and Ecological Justice, организирана от Философския факултет.