На 25 и 27 октомври 2021 г. в Университетската ботаническа градина към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведоха две събития на тема: „Обществени предизвикателства при защита на личните данни в използването на технологии, базирани на изкуствения интелект“.
Форумът представи резултатите от работата по проект Increasing AI Transparency Through Digital Alternative Learning of Privacy Training (AI-Trans), финансиран по договор № 2019-1-BG01-KA204-062588 от Европейската комисия чрез програма „Еразъм+“. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е партньор по проекта заедно с Лоздския университет, Полша, Комисията за защита на личните данни на Република България, Фондация „Либре“ и др.
Модератор на събитията бе Ясен Вакашински от Университетско радио „Алма Матер“. В рамките на двете сесии лекторите представиха както систематизиран преглед на уязвими сектори и типични рискове, така и европейски инициативи за въвеждане на регулация като необходима защита на основни човешки права и свободи.
Доклад изнесе Христо Аламинов от Комисията за защита на личните данни, който представи проекта AI-Trans и европейската регулация за защита на личните данни. Александра Цветкова от Фондация „Либре“ разгледа въпроса за изкуствения интелект и личната информация: сектори на въздействие и типове рискове. Николай Янев от Софийския университет представи темата чрез интересни примери – медицински и фитнес устройства за носене: възможности и заплахи. Снежина Гъбова от проект AI-Trans акцентира в изказването си върху социалните мрежи и търсачки – изкуствения интелект и рисковете, свързани с употребата на личните данни. Проф. дпн Милен Замфиров от Софийския университет изнесе доклад на тема „Изкуствен интелект или защо "умните" машини не могат да заменят човека в образованието".
В ежедневната си дейност – професионални занимания, развлечение, спорт, бит, общуване с други хора използваме десетки видове електронни устройства – телефони, таблети, „умни гривни“, часовници, играчки, домакински уреди и много други, които са снабдени със сензори и програми и обменят данни през интернет. Често не си даваме сметка за огромния масив чувствителна информация за нашето ежедневие, нашето тяло, навици и вкусове, която става достъпна на „трети страни“ – производители и корпорации, чийто основен бизнес се гради върху търговската експлоатация на този невидим масив. Това е един „потопен дълбоко“ айсберг, чиито измерения трудно можем да осъзнаем, но той носи големи рискове и поставя сериозни етични въпроси. Първо, системите, които съхраняват данни, да могат да бъдат обект на злоумишлен взлом. Второ, изтичането на чувствителна информация е възможна в резултат от грешки. Трето, с нея могат да злоупотребят недобросъвестни търговци, правителства, корпорации или други „агенти“ с достъп. Четвърто, информационните масиви правят възможна работата на мощни изчислителни машини, изградени от множество изкуствени невронни слоеве. На такива машини днес все повече са поверени важни решения, засягащи човека и неговото щастие. Това е сериозна дилема между ползите и вредите от овластяването на „мислещата машина“.
Проектът AI Trans, в който Софийският университет „Св. Климент Охридски“ партнира на Комисията за защита на личните данни, си постави за цел да започне дискусия върху темата за личната информация в общества и икономики, където изкуственият интелект намира все по-широко приложение. От една страна, екипът предлага систематизиран преглед на уязвими сектори и типични рискове, от друга – на европейски инициативи за въвеждане на регулация като необходима защита на основни човешки права и свободи.
В рамките на двете сесии бе поставена основа за започване на дискусия върху темата за личната информация в общества и икономики, в които изкуственият интелект намира все по-широко приложение.