В Централното фоайе на Алма матер бе открита изложбата „По следите на Михайло Парашчук. Завръщане“. Посолството на Украйна, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Държавната агенция „Архиви“ са организатори на фотоизложбата, посветена на творчество на видния украински скулптор Михайло Парашчук, посветил своя живот на България.
На откриването присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, проф. Анастас Герджиков, ректор на Алма матер в периода 2015-2023 г., директорът на Държавна агенция „Архиви“ проф. д-р Михаил Груев, посланикът на Украйна госпожа Олеся Илашчук, министърът на културата Найден Тодоров, кураторът на изложбата Иво Милев, посланици, преподаватели, студенти и гости.
Проф. Георги Вълчев отбеляза, че изложбата е посветена на човек, изключително силно свързан с културните процеси в България. „За разлика от другото голямо име – Михайло Драгоманов, който е един от първите ни професори по всеобща история в Софийския университет, Парашчук, някак през годините беше забравен. Не се знаеше за огромния му принос към българската култура и когато се обърнаха към нас да бъдем домакини и оттук да стартира изложбата, посветена на делото на този забележителен творец, разбира се, приехме без колебания“, посочи ректорът.
По думите му Парашчук има трудна съдба – първоначално идва като представител на Международния червен кръст и дълги години в официалните власти е тегнело съмнението дали не е руски агент, след 1944 г. с обратен знак – над него тегне съмнението дали не е съветски агент. „Всъщност Парашчук е изцяло потопен в процесите в българската култура през всичките тези години. Вписал се е напълно хармонично, вписал се е не само с творчеството си, но и с обществената си дейност, свързана с украинската кауза“, каза ректорът и посочи, че творчеството му е разпръснато в цяла България.
През 30-те години на 20 век, когато държавата предприема мащабно строителство на сгради на основни публични институции, няма нито една сграда, в която да не е останал знак от делото на Михайло Парашчук. Проф. Вълчев даде пример със Софийския университет, Съдебната палата, Народната библиотека, БНБ, Военната академия и други. Днешната изложба е един малък знак на признателност към неговото дело, каза ректорът и изрази надеждата си той да изплува от тъмата на времето и да заеме своето достойно място в развитието на българската култура, защото няма как да говорим за модерен синтез между архитектура и монументално изкуство, ако не споменем името на Михайло Парашчук. В заключение проф. Вълчев отбеляза, че се надява изложбата да обиколи много градове в страната и името на Парашчук отново да стане достояние на българската публика.
Найден Тодоров посочи, че Михайло Парашчук е един от символите на днешна София, свързан с повечето от големите творци по това време и е оказал огромно влияние върху развитието на архитектурата и скулптурата на България. Той допълни, че когато говорим за София като европейски град и столица, трябва да знаем, че Парашчук е формирал себе си в много европейски страни – Полша, Франция, Германия, Австрия и всичко, което е научил, е приложил в София. Министърът посочи, че талантът носи със себе си и огромна отговорност – да имаш мнение и да го отстояваш и Парашчук е една от тези личности, които са отстоявали своето мнение, дори когато това не му е носило ползи, и припомни, че е бил отричан няколко пъти от властта в България.
„Днес с тази изложба се надявам, че ще върнем паметта за него, защото без памет нямаме бъдеще. Михайло Парашчук е една от онези личности, с които трябва да се гордеем, че са творили, живели и работили за София и за България. Надявам се тази изложба да бъде само началото на връщането на паметта за него, защото само когато помним, можем да съградим бъдеще“, каза в заключение министърът на културата.
Г-жа Олеся Илашчук посочи, че Михайло Парашчук оставя творческа следа в Украйна, Полша, Франция и Германия и както всяка талантлива личност е още талантлив политик, дипломат и общественик. Тя припомни неговата биография и посочи, че неговата творческа и обществена дейност са тясно вплетени с искрена и дълбока любов към Украйна и България, която се превръща в неговата втора родина. Посланикът акцентира върху таланта на Парашчук като скулптор, който бързо го прави много популярен и търсен.
„Ректоратът на Софийския университет е едно от бижутата в София и в кариерата на скулптора Парашчук“, отбеляза Олеся Илашчук и изказа своята искрена благодарност на ректора проф. Вълчев за подкрепата на проекта и организирането на изложбата, на доц. Михаил Груев и всички архивисти, съдействали на учените и експертите при проучването на личния архив на Михайло Парашчук, на Иво Милев, уважаван български изкуствовед – ръководител на този проект, на Стефан Щерев – фотограф, който представя своя личен, художествен прочит на таланта на Михайло Парашчук, на проф. Мира Маркова – декан на Историческия факултет за идеята и подкрепата на проекта и за принципната позиция за възстановяването на историческата справедливост.
Доц. Михаил Груев изрази удовлетворението си, че вижда именно в Софийския университет изложба, представяща пред българската публика многостранното творчество на проф. Парашчук. Според него това е първата крачка пред преоткриването на този голям украински и български скулптор, изпаднал от официалния разказ в годините на комунистическия режим, но днес също някак незаслужено забравен.
Той поздрави инициаторите на изложбата в лицето на Посолството на Украйна у нас, проф. Мира Маркова и куратора на изложбата Иво Милев за великолепната реализация и посочи, че е щастлив да види не малко снимки от личния фонд на Михайло Парашчук, който се съхранява в Централния държавен архив. „Убеден съм, че тази изложба няма да остане без отзвук в българското културно пространство“, допълни доц. Груев.
Иво Милев разказа за своите изследвания и благодари на фотографа Стефан Щерев за неговия авторски проект и посочи, че с неговите снимки творчеството на Михайло Парашчук в интериора и екстериора ще стане популярно и разпознаваемо. Той изтъкна, че още приживе архитект Цолов и акад. Михаил Арнаудов наричат Парашчук „създателя на българската архитектурна скулптура“. Иво Милев каза, че изложбата ще бъде пътуваща и посочи, че през следващата година предстои да бъде отпечатан и албум, посветен на творчеството на Михайло Парашчук.
Загубата на украинската независимост през лятото на 1921 г. заварва Михайло Парашчук в България. Тя ще стане неговата втора родина. Роден през 1876 г. в Западна Украйна, той е получил блестящо художествено образование в Краков и Виена, специализирал е скулптура в Париж, работил е в ателието на Роден, създал е собствено ателие в Мюнхен, преподавал е в тамошната академията, по-късно се е установил в Лвов и Киев.
В София талантливият скулптор бързо се вписва в художествения живот. Запознат отлично с художествените стилове, със занаята на старите австрийски и немски майстори в художествената архитектурна украса, художникът става партньор на видни български архитекти в строежа на емблематични сгради в София и страната: сградата на БНБ, на БАН, Ректората на Софийския университет, Народната библиотека, Военната академия, Съдебната палата и много други.
Изследвайки архива на Парашчук, по оставените от него следи тръгват Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев - понякога губещи се, те ги отвеждат от София във Варна, Бургас, Русе, Сливен, Кърджали, Пазарджик, Перник и т.н. Плод на тези усилия е настоящата изложба, която има за цел да върне Михайло Парашчук в българската културна история, към която той принадлежи.