В Аулата на Софийския университет бе открита докторантската конференция „Млади изследователи“, организирана от Докторантския център „Св. Климент Охридски“ с подкрепата на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Събитието се провежда в рамките на проект BG05M2OP001-2.009-0013 (Докторантски център „Св. Климент Охридски“). Центърът осигурява финансиране за краткосрочни научни визити (над 200 пътувания), специализирани курсове и закупуване на научна литература (над 300 специализирани заглавия).
На откриването на научния форум присъстваха ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, заместник-ректорите чл.-кор. проф. дфн Николай Витанов и проф. Мария Стойчева, деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова, преподаватели и докторанти от Алма матер.
Проф. Мария Стойчева поздрави всички с „Добре дошли“ на първата общоуниверситетска докторантска конференция, която се провежда в рамките на Софийския университет. Тя подчерта, че научният форум се осъществява с подкрепата на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. По думите й, програмата цели да покрие някои дефицити в докторантското обучение и да бъде дадена възможност както за обсъждане на работата на докторантите, така и за посещение в чужбина на научни визити, местни докторантски училища, срещи с експерти, възможност за подкрепа за публикации на докторантите в български и чужди реномирани списания.
Проф. Стойчева отбеляза, че конференцията се провежда в рамките на 130-годишнината на Софийския университет. Тя подчерта, че през тази година научните постижения и приносът на академичната колегия на Университета беше безспорно високо оценена в рамките на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Софийският университет е водеща организация в две одобрени за финансиране проектни предложения за Центрове за върхови постижения .
Проф. Стойчева отбеляза, че една от целите на общоуниверситетската докторантска конференция е да бъдат представени реалните постижения пред младите изследователи, които са бъдещето на научната и академична колегия на Софийския университет.
Заместник-ректорът по научноизследователска и научна проектна дейност проф. Николай Витанов представи постиженията и мястото на Софийския университет в областта на науката, научно-изследователската дейност и научните проекти с международно значение. Той подчерта голямото значение на работата на докторантите за всички учени от Софийския университет. По думите му, без докторантите Софийският университет не би бил в научно отношение това, което е. Това са бъдещите учени и преподаватели на Университета, хората, на които Университетът ще разчита през следващите десетилетия да поддържат и повишават постигнатото ниво.
Заместник-ректорът подчерта, че Софийският университет е водещият изследователски университет в България и представи конкретни числа от най-реномираната база данни Web of Science.
Проф. Витанов представи информация за най-продуктивните български институции за последните десет години - 2008-2017 г. На първо място е БАН с малко повече от 50% от научната продукция, на второ място, със значителна преднина пред всички останали университети, е Софийският университет - с близо 5200 публикации за десет години.
Проф. Витанов посочи и други университети, които имат място в научната карта на България. Значимо присъствие имат Медицинският университет в София, Техническият университет в София, Химикотехнологичния и металургичния университет и Пловдивският университет.
„Софийският университет общо произвежда около 20% от научната продукция в България и около 40% от научната продукция на всички университети. При положение, че ние обучаваме около 10-13% от студентите, това означава, че ние сме от три до четири пъти по-ефективни от всички други университети, т.е. от средното за университетите“, каза още проф. Витанов.
Заместник-ректорът представи също броя на публикациите и цитиранията на Софийския университет през годините, както и таблица, показваща къде е мястото на учените от Софийския университет в научната карта на България, която подрежда най-продуктивните български учени, подредени по основната наукометрична категория h-индекс. Проф. Витанов отбеляза, че в таблицата доминират имената на учени от БАН и от Софийския университет, но припомни, че в БАН имат около два пъти повече учени, доминират институтите с природо-математическа насоченост, където традиционно се публикува много повече, отколкото в хуманитарните.
„Независимо от това, че нашата основна функция е преподаването, в научно отношение, когато говорим за най-добрите български учени, подредени по този наукометричен критерий, Софийският университет е рамо до рамо с БАН – от тези 15 Алма матер има седем, а БАН – осем“, посочи проф. Витанов.
Присъстващите имаха възможност да видят и таблица, показваща най-цитираните български учени. По думите на проф. Витанов, цитирането е най-голямото признание за научна значимост, защото то показва, че светът те признава, чете твоите работи, използва ги и следователно те цитира. Най-цитираният български учен извън учените, които се занимават с големи колективи като ЦЕРН, е акад. Петър Кралчевски, декан на Факултета по химия и фармация. Според таблицата от първите десет учени, Софийският университет е представен от шестима учени от три различни факултета.
Заместник-деканът изтъкна, че за докторантите е огромна привилегия, че Алма матер разполага с едни от най-добрите учени в България. Той посочи, че в природо-математическите факултети публикуването в световни списания е задължително, но хуманитарните факултети също имат своето място в научната продукция на Алма матер.
Проф. Витанов подчерта, че през последните години Физическият факултет традиционно има най-голяма публикационна активност: 237 публикации и близо 7 700 цитирания за 2016 г. Той добави, че тук влиза Физиката на елементарните частици (ЦЕРН) – където колегите имат около 100 публикации на година, т.е. големият брой международни публикации на факултета се дължи именно на колегите от ЦЕРН. Без тези публикации, Физическият факултет има сходна активност с Факултета по химия и фармация, който през 2016 г. е със 126 публикации в световни списания с 3 650 цитирания. Другият факултет, заслужаващ място в челната тройка, е Биологическият факултет с близо 70 публикации и 1654 цитирания. Факултетът по математика и информатика също заема достойно място в тази класация благодарение на своите 65 публикации и близо 300 цитирания. В отделните научни области има разлики в това колко се публикува и колко се цитира, изтъкна проф. Витанов и добави, че представените данни не отчитат тези разлики. Ако се има предвид, че в математиката и информатика традиционно се публикува и цитира в пъти по-малко, отколкото в предишните три области, то този факултет би бил наравно с останалите, каза заместник-ректорът.
Финансирането на научната работа идва от научно-изследователски проекти, подчерта проф. Витанов и добави, че Научно-изследователският сектор на Алма матер заема основно място в ръководенето на проектната дейност. За 2017 г. привлечените суми по проекти възлизат на близо 8 млн. лв. От тях Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката е предоставил около 2 млн. лв. на проектен принцип, което е само 25 %. ОП „Човешки ресурси“ има по-малко от 1% , български предприятия са донесли около 11 % - 870 000 лв. , европейските проекти – повече от 3 млн. лв., сключените договори с чужди фирми са внесли около 22 %. Според проф. Витанов най-успешен в това отношение е Факултетът по химия и фармация.
Проф. Витанов даде няколко примера за успешни проекти на Алма матер, реализирани от различни факултети. Става въпрос само за проекти, спечелени от европейски рамкови програми, VII-ма рамкова програма и Програма 2020. По думите на заместник-ректора, получаването на проектно финансиране от тези програми е белег за наистина високо качество, тъй като там успеваемостта най-често е в порядъка едва на 2-3 до 5 %, и при всички случаи не надвишава 10% , т.е. избират се наистина най-елитните проекти. Някои от тези проекти са мрежи, в които българският участник е партньор на някоя голяма мрежа, други са изцяло на Университета.
Проф. Витанов се обърна към докторантите и ги поздрави, че са попаднали на правилното място, тъй като Софийският университет е най-доброто място за правене на наука в България. Той пожела на младите учени много енергия и желание и да завършат успешно своите докторантури на най-високо ниво, за да бъдат следващата вълна учени на Алма матер. „Сигурен съм, че в тази зала са учените, които ще бъдат в тези таблици за най-добрите 10 и най-добрите 15 български учени в най-близко време“, каза проф. Витанов.
В сутрешната сесия на конференцията доц. д-р Милен Богданов от Факултета по химия и фармация изнесе академична лекция на тема „Зелена химия, иновативни технологии и йонни течности“.
Събитието продължи с академична лекция на ректора на Алма матер проф. дфн. Анастас Герджиков на тема „Развитие на идеята за доброто управление от античността до днес“.
В следобедната сесия на конференцията се проведоха панели за изнасяне на докторантските доклади. В рамките на събитието е планирано да бъдат представени над 100 разработки, разпределени в 18 тематични области: Обучение по природни науки; Икономика и иновации; Политика; Пропаганда и комуникации; Математика и ИТ; Педагогическа работа и др. Материалите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник.
Съпътстващи събития на конференцията бяха представяне на стипендиантската програма „За жените в науката“ (Л’Ореал и ЮНЕСКО), кампания 2018 „Стипендии за Франция“, както и възможностите за стипендия „Фулбрайт“.
Повече за самата конференция: тук .