В Богословския факултет на Софийския университет се провежда Международна научна конференция на тема: "Християнството и Европа". Форумът е в памет на църковния историк проф.д-р Христо Стоянов и по случай 75 години от рождението му.
Събитието започна в Параклиса на Богословския факултет с панихида за проф. Христов и всички от века почивши преподаватели с благословението и присъствието на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Св. Синод на Българската православна църква. Панихидата бе отслужена от Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф в съслужение с Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом и протосингел на Софийска св. Митрополия Ангел Ангелов, йеромонах Константин - игумен на Преславския манастир "Св. Пантелеймон", протойерей Стефан Стайков, свещеник Сава Кукудев и доц. д-р дякон Иван Иванов.
Международната конференция бе открита в Аулата на Богословския факултет от декана проф. Александър Омарчевски, който приветства участниците и гостите на научния форум. Той заяви, че житейският път на проф. Христов, макар не толкова дълъг като години, е богат по съдържание. Проф. Омарчевски изрази надеждата, че школата, създадена от проф. Стоянов и хората, подготвени от него, още дълго време ще бъдат лицето на съвременната богословска наука в България.
„Скъпи за паметта на църквата ни са имената и образите на всички онези, които са се потрудили на попрището на божествената наука и църковната просвета и култура“ – заяви Негово Светейшество Българският патриарх Неофит в обръщението си към присъстващите в Аулата на Богословския факултет. Той заяви, че Църквата в България всякога ще дължи синовна обич и благодарност на достойните продължители на делото на равноапостолите братя Константин-Кирил и Методий Славянобългарски, на равноапостолите Климент и Наум Охридски, и на всички наши просветители от древността до днес.
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит изтъкна, че непрежалимият проф. Христов е бил неуморен работник на нивата на църковната просвета, верен син на Църквата, изцяло отдаден на изучаването и преподаването на църковно-историческата наука и на просветната мисия на Църквата. „Той обучи и възпита в истините на вярата и в християнските ценности десетки и стотици свои ученици, които и днес продължават да разпръскват светлината на евангелието, да сеят скъпоценните зърна на божието слово , да запленяват нови и нови човешки сърца с красотата на православното богословие и да възпламеняват в тях желание и ревност по пътя на богопознанието“ - каза още Българският патриарх.
Негово Светейшество допълни, че е радостно, че както приживе, така и днес, проф. Христов продължава да събира свои съмишленици, приятели и ученици, вдъхновявайки ги с личния си пример към още по-големи усилия и още повече ревност в служение на Църквата и на нейното божествено учение, свидетелство за което е широкото местно и чуждестранно представителство на авторитетния научен форум .
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит благопожела на всички участници в конференцията, на нейните организатори и домакини светли благословени дни на духовна полза и радост от взаимното общение и обогатяване от плодовете на научните им търсения.
Богословът д-р Климент Христов, син на проф. Стоян Христов, благодари на всички, уважили неговата памет.
Специално за конференцията пристигнаха богослови и църковни историци от Гърция, Германия, Швейцария и Чехия, колеги и бивши студенти на проф.Христо Стоянов Христов и настоящи водещи учени както от страната, така и от чужбина. Сред тях са хайделбергският църковен историк проф.Адолф-Мартин Ритер, проф.Доминик Буркхард от Вюрцбург и политическият социолог проф.Волфганг Шрьодер.
В научните дискусии се включи и деканът на Богословския факултет на Софийския университет проф. Александър Омарчевски, зам.-деканът доц. Павел Павлов, колеги от Историческия факултет на Софийския университет и от Великотърновския университет
Проф. Христо Стоянов Христов е роден на 6 юни 1941 г. в гр. Пазарджик. През 1960 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, а през 1965 г. завършва Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София. През годините 1967-1969 специализира в Босе, Швейцария, и в Бохум, ФРГ. От 1966 г. е аспирант (докторант) по История на Църквата, а докторатът му е върху протестантските мисии в България, защитен през 1971 г. От същата година е асистент по църковна история, от 1979 г. – доцент и от 1985 г. – професор. Преподава Обща история на Църквата, История на БПЦ и История на съвременните православни църква. Защищава хабилитационен труд на тема „Из историята на иконоборството (717-741)“ (изд. в ГДА, Т. 30 (56), 1980-1981, София, 1990). Проф. Христо Стоянов Христов е активен участник в богословските диалози на БПЦ с инославните през 80-те и 90-те години на ХХ в. Той е и сред основателите на Православния богословски факултет във Велико Търново, за което през 2002 г. е посмъртно удостоен с грамота от Великотърновския университет "Св.Кирил и Методий", която ще е част от експонатите на съпътстващата конференцията изложба.
Личната равносметка на проф. Христо Стоянов Христов, направена малко преди да почине, включва обучението на над 3000 студенти, както и подготовката на многобройни специализанти и петима асистенти, които застъпиха веднага след кончината му в ръководените от него катедри в София и Велико Търново.