Автор: Мила Гешакова, вестник "24 часа"
Модерните електронни устройства все по-жадно поглъщат хартиената книга. Преобразявайки я в пиксели, я правят по-достъпна от когато и да било за милиони и милиарди четящи по земното кълбо. Докато този процес върви, глобалисти, изкуствоведи и любители на книжнината все по-често се питат дали виртуалното не обезличава вековна ценност на цивилизацията, надживяла пленничеството дори при най-жестоките и корави завоеватели.
Книгата и до днес се смята за трезор на националната памет. Затова в миналото е била сред първите похитени от средновековните нашественици в столица или укрепен град. “Отнесеш ли я в собствената си държава, заличаваш миналото на покорените” – това ми обясни доц. д-р Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”.
Според чл.-кор. проф. Аксиния Джурова тревога за книгата е имало и по времето на Гутенберг, но не се е оправдала. Писаното слово първо се е нанасяло върху папирус, после върху пергамент, след това върху хартия, сетне печатната машина е прехвърляла тази памет, докато се стигне до модерната й визия благодарение на новите технологии. “Промяната е в материала, върху който се нанася словото, но няма съществена промяна към самата книга. Затова книгата няма да умре”, убедена е изкуствоведката.
След век хартиената книга може и да се превърне в отживелица, цената на която във времето ще се покачва не само защото носи къс от нечия национална памет. Физическото ѝ съхраняване ще е специален процес, изискващ познания, също както нейните древни първообрази сега. Но новите технологии само ще го подпомагат.
Впрочем средновековните книги са изработвани много по-качествено от днешните - и като основа за писане, била тя пергамент или хартия, и като подвързия. Това споделя Румяна Дечева, една от най-опитните реставраторки на стари ръкописи в България, която също работи в Центъра “Дуйчев”.
По думите ѝ, от средата на ХIХ в., когато книгите започват да се изработват масово, качеството им силно се влошава. Така е, защото в производството на хартия за икономия се включват дървесни частици и тя започва да старее по-бързо. Най-широко разпространените през ХХ в. книги са с лепени, а не с шити листове и корици, което ги прави много нетрайни, смята реставраторката.
Освен физически спасяването на един стар ръкопис е въпрос и на разстояние. В годините старопечатната българска книжнина е емигрирала в Русия, Сърбия, Гърция, Хърватия, Ватикана, Италия, Британската библиотека и къде ли още не. Този културен маршрут чертае пътя на бягството от битки, в които държавата ни е била нападана и плячкосвана. Затова чуждестранни библиотеки притежават много повече български стари ръкописи, отколкото родните. Тези, които сме съхранили до днес в държавата, най-често са откупвани от антиквариати у нас и в чужбина и после дарявани на държавни институции за съхраняване и реставрация.
Една от причините чуждестранни библиотеки да съхраняват наша книжнина е, че те са малки по размер и поради това - леснопреносими. Може да бъдат давани за подарък на височайши особи, може да бъдат занесени в памет на някакво събитие, обяснява доц. Велинова.
Чрез Киприян, сподвижник на Патриарх Евтимий, а по-късно - Московски митрополит, ръкописите се разпространяват в Русия, странстват през Молдова, Влашко, попадат в Хърватия. Понякога различни колекциионери ги откупуват.
Случайност събира в едно фрагменти от книги Историята на една монашеска книга от XIV-XV в. - тази с поучителните слова на Ава Доротей ( от “ава” - отец, духовен наставник в първите манастири в египетската пустиня) е много точна илюстрация как случайността може да събере частите от една - единствена книга, често пръснати в различни държави.
Четири листа от този ръкопис е подарил на центъра един от уважаваните му дарители - Ангел Радушев. При едно посещение в националния литературен музей доц. Велинова и реставраторката д-р Румяна Дечева случайно виждат фрагмент от 67 листа, много подобен на новодарените четири.“Оказаха се части от един и същи ръкопис. Тогава се сетих и за публикацията на Анатолий Турилов за този подобен фрагмент в град Твер. Проверихме - и в трите имаше един и същи воден знак, почерците съвпадаха, стилът на украсата - също”, разказа доц. Велинова.
Съединили чрез дигитални копия почти целия ръкопис на Ава Доротей от XIV в. А сръбската колежка Ирена Шпадиер идентифицирала писача на този ръкопис - хилендарския монах Марко.
“В науката са известни 14 или 15 преписа на слова на Ава Доротей от XIV и XV в., което значи, че е бил много популярен”, убедена е доц. Велинова. В центъра “Дуйчев” се съхраняват 800 ценни ръкописи, фрагменти и старопечатни книги. Сред тях около 450 гръцки, 86 славянски и над 250 ориенталски, създадени в периода IХ-ХIХ в.
Случва се отделни листове, фрагменти от ценни старопечатни книги да изникват на светло от най-причудливи места - например от кошчета за боклук, от стари куфари и шкафове по тавани и мазета, сподели чл.- кор. Аксиния Джурова.
Понякога попадат в ръцете на чужди колекционери или антиквариати, откъдето любители на старината ги откупуват за големи суми. Онези от тях, които милеят за книжовното ни наследство, правят родолюбиви жестове и ги даряват за съхранение и реставрация на държавни институции.
Повечето от 28-те старопечатни книги и ръкописи в сбирката на Центъра "Дуйчев", постъпили след 2000 г., всъщност са от дарения, разказа още доц. Велинова. Част от тях видяхме неотдавна в изложбата, подредена от Центъра “Дуйчев” в библиотеката на Софийския университет. “Стойността на книгите от тази сбирка е над 10 000 евро. Имаме я благодарение на дарения и на спонсори, които са ни дали пари, за да откупим нещо много ценно”, споделя г-жа Велинова.
В годините най-щедрите дарители на центъра са вдовици на професори, художници и любители на старината. Съпругите на починали известни български учени са подарили не една и не две цели библиотеки на Центъра “Дуйчев”, сподели Аксиния Джурова. Тук те са в сигурните ръце на учени и реставратори, които с търпение и познание им даряват нов живот.
Цялата статия на Мила Гешакова можете да прочетете тук.