Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че на 2 октомври 2021 г. на 83-годишна възраст почина проф. д-р Борис Парашкевов, изтъкнат германист, уважаван преподавател на поколения филолози, лингвист с международна известност, с голям принос за развитието на българската германистика, както и за създаването и развитието на скандинавистиката в България.
Опелото ще се състои на 5.10.2021 г. от 12.30 ч. в църквата "Света София".
След завършването на специалност „Немска филология“ в Софийския университет, академичният път на проф. Борис Парашкевов продължава в Лайпцигския университет, където през 1967 г. той защитава дисертация на тема „Развой на деадективните наречия в източносреднонемски от най-старите паметници до Лутер“.
През 1968 г. Борис Парашкевов постъпва като асистент в Софийския университет. От 1979 е доцент, а от 1989 – професор по история и историческа граматика на немския език в катедра „Германистика и скандинавистика“. Освен в Софийския университет проф. Парашкевов е работил в Хелзинкския университет като лектор по български език (1974-1978), в Университета Делауер в гр. Нюарк (САЩ) като гост-преподавател (1988/89), в ПУ „Паисий Хилендарски“ като гост професор (1993-2003).
Научните постижения на проф. Парашкевов са не само в неговата основна научна област – история и историческа граматика на немския език, но също и в областта на диахронните проучвания, свързани с развоя на немския език, на изследването на немски и други заемки в българския език, на етимологията, диалектологията, словообразуването, лексикологията, лексикографията, транскрипцията на немски и други чужди имена в българския език и др.
Проф. Парашкевов е автор на над 200 публикации, отпечатани у нас и в чужбина като самостоятелни издания или в представителни списания и сборници.
Най-ярко многостранността и дълбочината на езиковедските познания на проф. Парашкевов проличават в неговите монографични изследвания и в енциклопедичните речници, на които е автор. Проф. Парашкевов има изключителен принос в изследването на етимологичната дублетност в българския и в немския език с монографията си „Етимологични дублети в българския език“ (1987) и с „Лексикон на етимологичните дублети в немски език“ (2004). Други ценни трудове на проф. Парашкевов са „Немски елементи в говора на банатските българи“ (2007) „Отименна лексика в словника на българския език“ (2011), „Народни етимологии“ (2013), „Българска транскрипция на немски имена“ (2015), „Немска лексика в българския език“ (2021) и др.
Интересът на проф. Парашкевов към теоретичните проблеми на езикознанието се преплита и с интереса му към превода. За превода си от фински език на историческия роман на Мика Валтари „Синухе Египтянина” през 1987 година е отличен с Годишната награда на Съюза на преводачите в България и с Отличителен знак „Калевала“ на финландското Министерство на културата. Сред преводите му от немски език са романът „ Сродства по избор“ на Йохан Волфганг фон Гьоте, новели от Лудвиг Тик, текстове на Мартин Лутер и Томас Мюнцер. Събития в българската преводна култура са преводът му на най-значимата творба от епохата на немския барок „Приключенията на Симплицисимус“ от Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен и преводът на героичния късносредновековен епос „Песен за нибелунгите“.
За своите безспорни приноси към науката, образованието и културата проф. Парашкевов е многократно награждаван. През 1994 г. той е отличен с Хумболтова награда за популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа. През 2013 година получава Почетен знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента.
С проф. Борис Парашкевов българската германистика и академичната общност на Софийския университет губят не само забележителен учен енциклопедист, но и етичен колега, търпелив слушател, ерудиран събеседник. Блестящ преподавател, проф. Парашкевов беше вдъхновяващ пример за своите студенти, на които преподаваше с пълна отдаденост и които успяваше да зарази с изследователски плам и любов към знанието.
Поклон пред светлата му памет!
От академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“