В Софийския университет тържествено бе отбелязана юбилейната 30-та българска антарктическа експедиция. По този повод в Централното фоайе в Ректората бе открита фотографската изложба на Българския антарктически институт „История на българското антарктическо присъствие“ и изложба живопис с картини от Антарктида на Ганка Павлова, които могат да бъдат разгледани до 14 декември 2021 г.
Празникът продължи в Аулата, където се събраха съмишленици и членове на различните експедиции. Водещ на церемонията бе Яна Кузова.
Директорът на Националния център за полярни изследвания и ръководител на българските експедиции проф. дн Христо Пимпирев изрази радостта си да види свои колеги – и тези, с които са градили базата в Антарктида, докато живеели в палатките си на о. Ливингстън, до младите последователи, които вече са на кораба. „Това е един дълъг, 30-годишен път“, каза още проф. Пимпирев и допълни, че това показва, че делото им е живо, защото в Аулата са се събрали хора от най-различни поколения, но всички са свързани по един или друг начин с Антарктида, хора, които еднакво мислят за бъдещето.
Директорът на Националния център за полярни изследвания се върна в годините назад и заяви, че началото идва от Софийския университет, където идеята се е зародила като шега в неговите аудитории от група преподаватели с хъс към приключенията, пътешествията и любов към науката и природата. „Мечтите ни започнаха да стават реалност, когато двама наши геолози – моя милост и проф. Борислав Каменов се включихме в английски научен проект, а с 33-тата съветска експедиция заминаха още четирима българи. А през 1988 г. българският флаг се развя на ледения континент“.
Проф. Пимпирев разказа как са живели в палатките и за първите им геоложки изследвания. Разказа и за изграждането на българската полярна база, започнала през април 1988 г. Днес една от първите къщички, приютявали българите, в момента е музей. Той се върна в спомените си за трудностите, с които са се сблъсквали, но и за успехите при изграждането на базата през годините. В словото директорът на Националния център за полярни изследвания обърна внимание и на научните изследвания, провеждани на Белия континент и се спря подробно на планираното изграждане на научна лаборатория. А следващата, 31-ва експедиция ще тръгне с научно-изследователския български кораб „Св. Св. Кирил и Методий“.
Илюстрирайки със снимков материал, той разказа, че в Южния залив на о. Ливингстън вече има българско селище с четири сгради с кухненски бокс, трапезария, спалня, работно помещение, с пощенски клон България – Антарктика 1090 и православен параклис „Св. Йоан Рилски“, изографисан от Ганка Павлова. Базата разполага и с ветрогенератори, моторни шейни, лодки, както и високопроходима машина „Маниту“, дарена от проф. Лъчезар Цоцорков.
Проф. Пимпирев припомни, че учени от над 40 държави са работили в нашата база с българските си колеги. В експедициите участие вземат специалисти в различни области: геология, геоморфологията, геохимия, геофизика, метеорология, глациология, биология, медицина и др. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни реномирани научни издания. Но, по думите му, освен наука, в Антарктида се прави и изкуство. Има вече издадени книги, филми, на базата са композирани и пиеси с кавал и китара на виртуоза Теодосий Спасов и китариста Хари Цвятков.
„За 30 години, които са незабележими в еволюцията на Антарктида, нашата малка балканска страна доби правото да определя съдбата на цял един континент, заедно с още 29 държави. И това е така, защото всички вие, които сте тук, и тези, които не са тук, помогнаха България да бъде на ледения континент и да бъде уважавана полярна нация. Затова благодаря ви на всички“, каза накрая ръководителят на българските експедиции в Антарктида проф. Христо Пимпирев.
Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Васил Маринов отправи поздрав от името на ректора проф. дфн Анастас Герджиков, в който се посочва, че през годините българските експедиции са натрупали знания от особено значение за човечеството. В поздравителния адрес ректорът изразява гордостта си от факта, че българското присъствие на ледения континент тръгва от аудиториите на Алма матер и учените от най-стария български университет са не само първопроходците, а и създателите на цяла школа в изследванията на Антарктида. „30-тата българска експедиция на ледения континент ще надгради постиженията, защото мисията й отбелязва още едно важно начало – полагането на основите на научна лаборатория в българската изследователска база „Св. Климент Охридски“. Това е поредната голяма стъпка за българските учени, защото съм уверен, че проектите, по които ще работите, ще популяризират още повече постиженията на българската наука в световен план“, се казва още в поздравителния адрес. Накрая ректорът поздравява всички участници в българските експедиции за неуморния им труд на българската база на о. Ливингстън, за нестихващия им ентусиазъм и отдаденост на всичко онова, което винаги е движело човечеството напред – пламъкът на знанието, откривателството и науката. „На добър час, колеги, и много успехи, с които да ни карате да се гордеем“, се казва още в поздравителния адрес.
Проф. Маринов се обърна към присъстващите в Аулата и заяви, че това, което преди няколко десетилетия е изглеждало като утопия, мисия невъзможна, благодарение на усилията на много хора се е превърнало в една устойчива и разширяваща се практика. „Виждам обаче в широкия спектър на научните изследвания един малък дефицит – липсват възможностите за туризъм. Така че давам заявка за някоя следваща експедиция“, каза заместник-ректорът и отново поздрави всички.
За своето специално преживяване по време на 28-та българска антрактическа експедиция разказаха чрез музиката си Теодосий Спасов и Християн Цвятков.
По време на тържеството с юбилейни медали, ръчно изработени от Надежда Розева, медалиер-художник, бяха наградени български антарктици - пионери и техни последователи. Всеки медал е с индивидуална визия.
От всички антарктици проф. Христо Пимпирев получи плакет, представляващ новия научно-изледователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий”.
