Театрална зала, Ректорат
Няма само лошо нещо и само добро. Пандемията ни измъчи, но и ни научи, че животът трябва да продължи отново. Не такъв, какъвто е бил, на какъвто сме свикнали, а такъв какъвто днешното време го иска от нас. Странно ли е тогава, че след Театрална школа за незрящи “От тъмното към светлото”, се родиха неподозирани възможности на театъра. Театърът вече ще бъде „Театър на тъмно“. В него и зрящи и незрящи ще се срещат с дълбините на човешкото същество, което ще забрави за житейските обстоятелства, които познавахме преди. Зрителите, и едните и другите, ще заемат местата си на тъмно и това тъмно няма да изчезне до края на спектакъла. Зрителите до края няма да познаят актьорите, те само ще слушат присъствието им, ритъма на техните сърца. Ще слушат бавния ход на луната по млечния път. И когато светлото най - после надвие зрителите ще видят себе си и другите- ще разпознаят, че в тъмното са били те. И това, което са чули - превърнатото чуто от тяхното вътрешно. Разкъсан е космическият възел и може би може по-бързо, отколкото предполагаме, ще започнем да мислим космически. Особено ако напускайки театъра, останем и в живота си, облечени в тишина.
