Театрална зала, Ректорат
Събитието се организира от Културния център на Софийския университет и издателство "Скалино". С участието на Аксиния Михайлова и Марин Бодаков.
Александър Шурбанов е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературно-изследователски трудове, публикувани у нас и в чужбина. Той е преводач на поетичните шедьоври на Чосър, Шекспир, Милтън, Дилън Томас и др. Носител е на националните награди за цялостен принос към българската култура „Христо Г. Данов“, „Гео Милев“, „Портал Култура“ и почетен „Аскеер“; доктор хонорис кауза е на британските университети на Кент и Съри.
Новата му поетична книга, „Дендрариум“ е посветена на дърветата и връзката на човека с тях. Тя включва авторска подборка от пет негови предишни книги с поезия, публикувани между 1977 и 2016, няколко прозаични фрагменти от сборниците му с есета, както и над тридесет нови стихотворения като „Ех, игрите!“, „Неговите сълзи“, „Малко са имената им“, „Балада за българската липа“, „Споделяне“, „Аберация“, „Измама на сетивата“, „Избор“, „На този лист“ и др.
Аксиния Михайлова за книгата „Дендрариум“:
Изящна поетика, която ненатрапливо извиква и назовава природни обекти, полагайки ги в крехкостта на мига и едновременно с това във вечността и неизменността на природния кръговрат. И един лирически герой, който наблюдава, размишлява, опитва се да прозре и формулира чудесата на битието. Който влиза в тази природна подреденост като в храм. Който си задава въпроси за времето, за смисъла на живота, за смъртта, за човешката крехкост и мимолетност. И на доста места стига до дълбоки прозрения, изказани с простотата и понятността, с която говори истинският мъдрец.
Марин Бодаков за книгата „Дендрариум“:
В новата книга на Шурбанов има писани през различни години стихотворения, посветени на онези дървета, с които, според епиграфа, той е в мир. Усещане за съзерцателна простота, за нежна заплаха, за премълчана дълбина, за спокойствие – това внушават тези творби и сякаш щадят хартията, на която са отпечатани. И се борят да са достойни за нея. Но го има и усещането за „Празнично чудо“: Една звезда в тъмните клони на кедъра – / проблясва и гасне и отново проблясва, / докато зимният вятър люшка дървото/ и то става коледно./ То става коледно – / с една звезда в тъмните клони,/ която е негова/ и не е.
---
Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата и излиза в поредицата за поезия на изд. „Скалино“.