Институт "Конфуций", изложбена зала, бул. "Ал. Стамболийски" 82
На 10 декември от 18.00 ч. в изложбената зала в Институт "Конфуций" към Софийския университет ще бъде открита изложбата "Завръщане в Шангри Ла" на Силви Велев.
Силви Велев е роден през 1965, годината на Змията. Китайското му име е Уей Си (伟 西), дадено му е от неговия учител по Тай Чи.
Освен художник е и калиграф, преподавател по Тай Дзи Цуен, пленник на страстта да рисува.
Създава своята китайска живопис, пречупвайки я през погледа на европееца. Тя е един съвременен поглед на най-голямото направление в китайската пейзажна живопис „Шан – Шуей“,в превод - планина и вода. Силви казва за себе си, че може би в предишния си живот е бил художник в древната Академия Ханлин по време на династия Сун…
Голямо влияние върху него оказва даоизма като философия за живота. На 16 години за пръв път чете “Дао Дъ Дзин”. Заниманията с бойни изкуства и в частност практикуването и преподаването на Тай Дзи е друга страст на автора. В началото на творческия си път е повлиян от древните китайските художници, изучава техните картини, но никога не се опитва да ги копира, напротив търси да създаде нещо индивидуално, нещо със собствен почерк. Той казва: “Много съвременни китайски художници правят Западно изкуство, други го включват по един изящен начин в своето творчество, получава се симбиоза между Форма и Дух. Респективно, много западни художници вкарват в своите произведения елементи от китайското или друго източно изкуство, по този начин вплитат своя индивидуален усет и мироглед в тях. Получава се същата симбиоза между Духа и Формата.”
Първите опити за традиционна китайска живопис никак не му изглеждат китайски, при това нямал и учител в това направление, освен трактата по живопис “Размисли от градината на синапеното зърно” и албумите с картини на древните и по-съвременни китайски майстори.
Липсва нещо свързано с техниката в тези първи опити, но той не се отказва, продължава да рисува и всеки път, когато забелязва грешки започва да рисува наново. Осъзнава, че това води до крайна форма на перфекционизъм с което рискува никога да не завършва, това което е започнал. Ново начало за Силви бележи изучаването и практиката по китайската калиграфия, а учителя му по Тай Чи се оказва разковничето, не само за усъвършенстване на техниката, но и за осмисляне ролята на Линията, разделяща и обединяваща ИН и ЯН.
За изложбата
Природата като проява на вътрешно състояние - мистичност породена от самата природа или природата като мистично проявление на личното себеусещане. Въображението, тази важна част от творческия процес, “измислянето” на пейзажите, на несъществуващи природни форми и растения, а не копиране на съществуващи пейзажи и още по-малко на вече създадени образци е водещо в картините на Силви Велев. Някои от пейзажите провокират подсъзнателен рефлекс, които буди въпроси. Субектите са с особено излъчване, без да има конкретно обяснение за тяхното присъствие, но има свобода на мисълта и въображението, гравитираща около едно фино неземно присъствие на Безсмъртните от онази митична Шангри Ла. Тя е във всеки един от нас и там не рядко се "завръщаме", за да се разкрием или преоткрием една друга страна от живота, може би и част от загадките на Вселената.
Защото:
„Ако си ЕСТЕСТВЕН и следваш себе си, то ти следваш своето СЪРЦЕ, а следваш ли него – ти следваш и своя ПЪТ.“
Изложбата може да бъде разгледана до 5 февруари 2019 г.