Театрална зала, Ректорат
"Тежко е мълчанието – то разсича сърцето на две, без да оставя белег отвън."
В “Когато гръм удари как ехото заглъхва” думите са като камъни – хвърлят се, потъват, но ехото им остава. Под стария дъб, където времето стои неподвижно, се преплитат истините и лъжите, дългът и грехът, и се задава въпросът: „Къде сме, когато вече ни няма?“
Мълчанието тежи върху сцената – магия, която е и клетка, и полет. „Мълчанието им е отнело онова, което са искали да кажат“, но мълчанието също е тяхното най-силно оръжие. Светът на пиесата е разкъсан между личното и общото, между сърцето на бащата и съдбата на сина, между „сянката върху името“ и реалността на човешката кръв. Какво е да бъдеш баща? Какво е да бъдеш син? Какво е дом без майка? Ехото превръща въпросите в монолог на нашата собствена съвест.
Яворовата строгост ехти през всяка реплика. В неговия свят няма излишни думи, само истини, които режат. „Когато човек губи, по-малко мъчително е да изгуби всичко, отколкото да спаси една част“, казва един от героите. А сцената разказва – чрез мълчание, музика, и онези думи, които ни преследват дълго след като завесата е паднала.
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ е вик от глъбините на душата, който резонира във всеки от нас. Мълчанието, което ни разбива, но и ни спасява. Дъбът, който стои вечен, въпреки бурите. „Тихо“, шепне гласът на Бистра, „в мълчанието има всичко, което никога няма да кажем.“
Режисьор: Николай Георгиев
Вход: СВОБОДЕН
За запазване на места: https://www.ticketsource.co.uk/alma-alter
Участват: Петя Йосифова-Хънкинс, Димитър Димитров, Геогри Арсов, Орнелла Цолканов, Мариела Димитрова, Даниел Петков, Божидара Цонева, Адриана Славова
Този проект се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Снимка: Иван Захариев
