Театър-лаборатория "Алма Алтер"
Иренеуш Соларек, режисьор на пиесата "Безкрайност", рисува образ на безкрайно пространство. От мрака и нищото изплува образът на почти безброй ръце (безименни същества), които една по една започват да изследват, да хващат това пространство, да го назовават и опитомяват. Формите и образите плахо изплуват от нищото, формират концепции и преместват граници. Имат всичко, имат безкрайност, но не искат да го споделят, алчно маркират пътеки, поставят и местят стени. Те искат да притежават необятността, да я режат, асимилират и рисуват според собствените си правила. Всеки иска да съществува, да бъде някой, индивидуалностите се срещат в него и започват да създават общества, алчността води до борба за пространство и власт. Няма място за свобода, за това да бъдеш различен, трябва да следваш утъпкани пътеки, за да принадлежиш. Става задушно и стената се измества безмилостно, затрупвайки онова, което се опитва да лети, обича и чувства. Хората тичат като манекени, няма какво да се диша вече. Те вече не знаят какво търсят, къде отиват, за какво е тази война. Става тясно и все по-малко място за любов. За това ли са се борили? Вече никой не го помни, някой знае ли как се спира тази самоходна машина? Самотен в тълпата, сляпо търсещ какво? Натикани в клетките си, те улавят остатъка от кислорода с последни сили. Отчаяни и слепи, те се опитват да завземат пространство, което така или иначе никога не е било тяхно ... крайни, смъртни, безпомощни, изправени пред края, някои от тях изоставят егоцентричното си аз, за да бъдат част, за да принадлежат, поеха последния си дъх и се вгледаха в очите на безкрая. ..
Спектакълът "БЕЗКРАЙНОСТ" е спектакъл за необузданата и безгранична любов.
ТАЗИ ЛЮБОВ Е БЕЗКРАЙНА... ТИ ЛИ СИ ЛЮБОВ?
"Дайте на тези, които обичате, криле да летят, корени да се върнат и причини да останат."
Далай Лама
