Проф. д-р Гинка Димитрова е родена на 19 април 1939 г. в с. Полско Косово, Русенски окръг. Проф. д-р Гинка Димитрова е от това поколение педагози, чието развитие следва последователно и стъпка по стъпка пътя на педагогическото майсторство и академичните постижения. Той включва всички етапи на образование – от педагогическа гимназия, полувисш институт за учители, университетско образование у нас и научна академична подготовка в Русия. Тя е възпитаник на Алма матер, където завършва специалност „Педагогика“ във Философско-историческия факултет през 1967 г. Академичната ѝ кариера се развива интензивно след защитата на кандидатската ѝ дисертация по общи проблеми на възпитанието в АПН – НИИ в Москва през 1978 г. Педагогическата ѝ квалификация, богатият педагогически опит и майсторство като учител, както и управленският й опит като директор на училище, закономерно я отвеждат до преподавателско място в Централния институт за усъвършенстване на учители и ръководни кадри. От 1983 г. е старши преподавател, а през 1986 г. се хабилитира и получава научното звание „доцент“ в ЦИУУРК, където завежда Централен методически кабинет по проблемите на възпитателната работа.

От 1 януари 1988 г. е назначена като „доцент“ по „Теория на възпитанието“ във Факултета по начална и предучилищна педагогика (сега Факултет по науки за образованието и изкуствата) на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Катедра „Начална училищна педагогика“. След създаването на Катедра „Социална педагогика и социално дело“ през 1996 г. тя е първият новоизбран професор по теория на възпитанието и дидактика (теория на възпитанието). Работи в нея до пенсионирането си, а след това като хоноруван преподавател.

Проф. Гинка Димитрова е една от първите жени от университетската генерация педагози, придобили това звание във Факултета по начална и предучилищна педагогика в последното десетилетие на ХХ в. Тя води лекции по теория на възпитанието пред студенти от различни педагогически специалности и участва в множество курсове за следдипломна квалификация и преквалификация на учители. Била е научен ръководител на стотици педагогически специализанти, на множество дипломанти в бакалавърска и магистърска степен, както и научен ръководител на български и чуждестранни докторанти по педагогика.

Носител е на грамоти на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ и като активен член на Секция „Педагогика и психология“ на Съюза на учените в България за заслуги към педагогическата и психологическата наука в България и проявена активна гражданска позиция при решаване на важни за науката и образованието проблеми. Научната продукция на проф. Гинка Димитрова обхваща над 150 публикации, от които 25 монографии и книги. Тя участва като автор в няколко университетски учебника по теория на възпитанието, преиздавани и допълвани в продължение на четвърт век. Автор е на множество студии, статии, доклади и съобщения в академични форуми.

Нейният стил на преподаване и професионално взаимодействие със студенти и колеги е въплъщение на умението за хуманно педагогическо общуване, на чието проучване и усъвършенстване неизменно е отдадена до края на живота си. Последният й труд „Призванието да си педагог“ от 2019 г. е емоционален разказ за изминатия професионален път, за житейския и педагогически опит, от който следващите поколения могат да се учат как да вървят към педагогическото майсторство.

Поклон пред нейната памет, благородно и достойно житейско и професионално дело!

От Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”