Д-р Сирма Данова беше страстен и проникновен изследовател на българската литература, който умееше да съзира големите идеи на времето във финото многообразие на техните художествени и критически нюанси. Притежаваше свободен и аналитичен ум, научна почтеност и добросъвестност, благодарение на които през годините си извоюва сред нашата общност мястото на автономен литературен историк и талантлив интерпретатор на художествените процеси. Нейната първа монография „Кралят физиономист. Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков“ (2016), спечелила наградата за дебют на Факултета по славянски филологии и статуетката „Южна пролет“, е образцово изследване, което усложнява и задълбочава разбирането ни за комплексното присъствие на фигурата на поета в контекста на българския модернизъм. В последните месеци тя подготвяше монографията „Какъв ни е Паисий? Християнство и национализъм в културната биография на „История славянобългарска“, в която с плам и безкомпромисност разкриваше различните посоки в идеологическите модификации на националната ни културна памет.

Д-р Сирма Данова беше харизматичен и всеотдаен преподавател, който с вдъхновение и жизнерадост въвеждаше своите студенти в сложните полета на литературата на Българското възраждане. Реагираше с доброта, грижа и търпение към проявите на всеки млад човек, понечил към филологическата ни наука. Дори в последните си месеци не преставаше да се интересува от развитието на своите възпитаници и радушно посрещаше всяко тяхно постижение.

Д-р Сирма Данова защитаваше сърцато и ревностно изследователските си тези и научните си каузи, които превръщаше в свой житейски идеал. Беше искрена, носеше доблест и кураж, които правеха и ще правят чест на цялата ни колегия.

Сбогом, скъпоценна и светлозарна Сирма!

От Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”