Професор В. Радева е родена на 14.01.1940 г. в град Русе, където завършва средното си образование. През 1959 г. е приета в специалността „Българска филология“ във Филологическия факултет на Софийския университет. Нейни учители са били изтъкнатите наши езиковеди, оставили трайни дири в историята на българското езикознание, проф. Кирил Мирчев, проф. Любомир Андрейчин, проф. Ст. Стойков, проф. Светомир Иванчев, проф. Иван Леков и други. Благодарение на тяхното влияние тя се насочва към езиковедската проблематика още от най-ранните студентски години, като се включва в известния научен кръжок по българска диалектология, ръководен от проф. Стойко Стойков.

След завършване на висшето си образование В. Радева е привлечена от проф. Стойков като специалист филолог в Катедрата по български език, за да обработва материала за идеографския диалектен речник. В последствие проф. Радева става главен редактор на речника и днес е почти завършен третият му том. Категорично може да се каже, че появата на този речник, дело на няколко поколения български езиковеди, е дело с епохален характер, започнато от нейните учители и доведено почти до своя край. Дело, което осмисляше живота ѝ до последните ѝ дни.

През 1969 г. Василка Радева става редовна аспирантка по българска диалектология. За научен ръководител е определен проф. Ст. Стойков, но поради внезапната му смърт, научното ръководство поема проф. Кирил Мирчев, с помощта на когото тя завършва своята дисертация. През 1974 г. ѝ е присъдена научната и образователна степен „кандидат на филологическите науки“ – по сегашната терминология „доктор“. Благодарение на теренната работа и на умението да събира езиков материал Василка Радева защитава дисертационния си труд „Селскостопанската лексика на централния балкански говор“, издадена по-късно като самостоятелна монография. Особено за младите изследователи днес появата на една книга е събитие, което често осмислят като дългогодишен кабинетен труд. Книгата на проф. Василка Радева обаче е резултат от неуморната ѝ теренна работа в Централните балкански говори, където повече от пет месеца събира диалектен материал, свързан със селскостопанската лексика. Участието ѝ в теренните диалектоложки експедиции, организирани от проф. Стойков, остават в спомените ѝ за цял живот и я оформят като един от най-проникновените изследователи на българските диалекти.

От учебната 1973 – 1974 година постъпва в Катедрата по български език, където води семинарни занятия по български език за чуждестранни студенти, по българска фонетика и лексикология, както и по диалектология. За кратко време е водила и упражненията по синтаксис на проф. Константин Попов. През 1976 г. е избрана за научен сътрудник в Секцията по българска диалектология към Института за български език, но още същата година се връща в Софийския университет, водена от желанието да преподава сложните процеси в диалектите и в книжовния език на студентите българисти.

От 1979 г. до 1982 г. е лектор по български език в Лайпцигския университет, а от 1989 до 1992 – в Свободния университет на Западен Берлин. Многократно е канена като лектор в Саарския университет.

През 1984 г. е избрана за доцент по българска диалектология с хабилитационен труд „Съществителни имена с формант -ник/ -ик в българския език“, а през 1994 г. ѝ е присъдена научната степен „доктор на филологическите науки“ след защита на оригиналния труд „Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език“. За професор по български език Василка Радева е избрана през 1996 с хабилитационния труд „Словообразуването в българския книжовен език“, който и до днес остава най-пълното описание на българските словообразувателни процеси.

От 1995 г. проф. В. Радева е главен редактор и основател на популярното списание за езикова култура и езикознание „Българска реч“, издание на Факултета по славянски филологии и на Фондация „Максим Младенов“, на която проф. Радева няколко години е председател.

Научните интереси на проф. Василка Радева са съсредоточени върху диалектологията, лексикологията, ареалната лингвистика, фонетиката и езиковата култура и най-вече върху словообразувателните процеси в българските диалекти и в българския книжовен език.

Системният характер на лексиката В. Радева разкрива в книгата си „Лексикалното богатство на българските говори“, в която задълбочено и прецизно се анализира лексиката на диалектите в сравнение с книжовноезиковата лексика. Като закономерен завършек на задълбочените познания на Василка Радева в областта на лексикологията през 2020 г. се появява учебникът ѝ по българска лексикология и лексикография, който на задълбочено и академично равнище систематизира българската лексика и описва речниците, в които тя е отразена.

Най-представителният ѝ труд, както го определя друг именит български езиковед – проф. Петър Пашов, „Словообразуването в българския книжовен език“ (1991), прераснал по-късно в още по-голяма авторска монография „В света на думите“ (2010), я утвърждава като водещ изследовател в сложната и динамична област на словообразуването, при това разгърнато в широк славянски контекст.

Обичта ѝ към лексикалното богатство на българския език се изразява в подготвянето на Български тълковен речник (2004), в който проличава умението на Радева да работи прецизно с материала, от една страна, а от друга страна, професионалният ѝ опит на лексикограф, който сам подготвя едно толкова сложно издание; подбира, подрежда и тълкува лексиката, която динамично се променя и това не убягва от погледа на проф. Радева, която включва в словника на речника и новонавлезли думи в българския език.

Приносна и недостижима ще остане и книгата на проф. В. Радева «Увод в ареалната лингвистика» (2001 г.), която е резултат от интереса на авторката към лингвогеографското описание на българските и на другите славянски диалекти и на необходимостта от съвременното им обективно интерпретиране.

Професор Василка Радева е от онова поколение български езиковеди, което не щадеше времето си и се раздаваше щедро в името на българския език и на езиковата култура. Името ѝ достойно защитава наследеното от нейните големи учители и се нарежда сред имената на българските езиковеди като Петър Пашов, Христо Първев, Тодор Бояджиев, които защитиха доверието на своите професори и оставиха безценно лингвистично наследство за следващите поколения. Стотиците статии, публикувани в авторитетни български и чуждестранни издания, са свидетелство за мащабите на научната и на изследователската дейност на проф. В. Радева, а позоваванията на нейните приноси в трудовете на български и чуждестранни лингвисти са доказателство за признанието на авторитета ѝ както у нас, така и в чужбина. В поредица от 13 статии, поместени в книгата «Между диалектното и книжовното» (1987), е обоснована необходимостта от задълбоченото познаване на българските диалекти, защото много често отклоненията от книжовноезиковата норма се дължат именно на тяхното влияние, което разколебава динамиката на езиковите процеси.

Като преподавател във Факултета по славянски филологии професор В. Радева се отличаваше със своята взискателност към студентите и с умението да ги въвлича в света на думите през призмата на своя дълбок професионализъм и с харизмата на авторитетния учен езиковед. Както я определя проф. Петър Пашов, тя е ерудиран и взискателен преподавател, ползващ се с уважението на университетските си колеги и на студентите. Стотици студенти помнят лекциите на проф. В. Радева и прилагат знанията, получени от нея, в своята професионална практика. След себе си тя остави последователи, възпитани в духа на най-високите академични традиции и в обич и уважение към българския език. Израз на уважението към личността и делото ѝ са няколко сборника, посветени на годшнините на проф. В. Радева – Littera scripta manet (2005; Език, морал, отговорност (2010); Българският език и науката за него (2015) и др. Василка Радева е автор и съавтор на поредица от помагала за студенти – Сборник с текстове и задачи по диалектология, Български език – учебник за чуждестранни студенти, Помагало по българска фонетика и Помагало по правопис и пунктуация. Израз на отношение към чуждоезиковото обучение е и издадената в съавторство „Българска граматика“ на немски език.

Професор Василка Радева посвещава живота си на науката за езика, но в същото време изпълнява и ред административни длъжности в Университета и в БАН. От 1995 до 1999 тя е заместник-декан на Факултета по славянски филологии, а работата ѝ върху учебните планове на специалностите и до момента остава ненадмината. Избрана е от академичната общност и за представител в Академическия съвет на СУ, в което влага много време и усилия в името на обичта си към Софийския университет. През 2015 г. проф. В. Радева беше удостена със синя лента и почетен знак за високи постижения в науката за езика и за всеотдайната си работа със студентите българисти от Софийския университет.

От 1997 г. до 2004 г. е член на Специализирания научен съвет по езикознание към Висшата атестационна комисия към Министерския съвет, а по-късно, когато изтича мандатът ѝ във ВАК, е избрана за член на Научната комисия по филология към Президиума му (на ВАК).

В продължение на няколко години е член на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите училища в България.

Две години проф. В. Радева заема длъжността директор на Летния семинар по български език и култура и в работата си там вложи много енергия, за да усетят студентите чужденци силата и магията на българския език и на България изобщо.

С проф. Василка Радева си отива една епоха в съвременното българско езикознание. Изключителен учен, признат в България и в чужбина, ерудиран преподавател, който с обич преподаваше дълбочината на науката пред студентите българисти и с авторитет утвърждаваше престижа на Софийския университет. Езиковед с характер, който не се страхуваше от силните на деня; не правеше компромиси с недостойното и отстояваше каузи в името на българския език и на науката за него.

Дълбок поклон пред светлата ѝ памет!

От академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“