Анна Лилова завършва немска филология в Софийския университет и специалност „Превод“ в Женевския университет. От 1974 до 1995 г. е член на катедра „Немска филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от 1984 г. е доцент. Анна Лилова е титуляр на дисциплината „Теория и практика на превода“, чиито основи полага и която развива както в общия курс на обучение на студентите германисти, така и в рамките на въведената от нея преводаческа специализация. В продължение на две десетилетия Анна Лилова запознава своите възпитаници с принципите и функциите на превода, заразява ги с магията на преводаческото изкуство, посвещава ги в тънкостите на преводаческия занаят, подготвя поколения преводачи, доказали професионализма си в практиката. Под научното ръководство на доц. Анна Лилова са написани десетки курсови и дипломни работи по теория и практика на превода. С нейната професионална и морална подкрепа множество докторанти са защитили успешно своите дисертации в тази област.

От 1996 до 2006 г. доц Анна Лилова прилага богатия си педагогически опит в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, където в Катедрата по западни езици преподава теория на превода, специализиран превод, стилистика на немския език.

Доц. Анна Лилова е изнасяла лекции по теория на превода и в чуждестранни университети като Хумболтовия университет в Берлин и Висшия институт за чужди езици „Морис Торез“ в Москва.

Научните търсения на Анна Лилова намират отражение в богатата й научна продукция. Нейната монография „Увод в общата теория на превода“, преведен на руски и китайски език, е пионерен за българското преводознание. Тя е и автор на десетки студии, статии, научни съобщения, рецензии, публикувани на български, немски, френски, английски, румънски език.

Доц. Анна Лилова има голям принос и за популяризирането в чужбина на българското преводаческо изкуство и българското преводознание. Българската преводна традиция е представена от нея в престижната енциклопедия „Науката за превода“ на издателство „Ратлидж“ Лондон.

Задълбочените занимания на доц. Анна Лилова с теоретични въпроси на превода се допълват от практическата й работа като преводач на немскоезична художествена литература. В нейни преводи българската читателска публика се е докоснала до автори като Стефан Цвайг, Герхард Хауптман, Йоханес Р. Бехер, Ана Зегерс, Юри Брезан, Еберхард Паниц и др. Тя е и съставител на редица преводни издания и автор на предговори към тях.

От 1979 до 1990 г. Анна Лилова е член на редакционната колегия на списанията „Панорама“, „Факел“, „Съпоставително езикознание“. Дълги години тя е отговорен редактор по въпросите на теорията на превода в редколегията на авторитетното международно специализирано списание „Babel“, издание на ЮНЕСКО.

Изключително богата е обществената дейност на Анна Лилова, свързана с превода. През 1974 г. тя е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, на който в периода 1974-1989 г. е последователно секретар по международните въпроси и заместник-председател.

През 1974 г. Анна Лилова е избрана за член на Съвета на Международната федерация на преводачите (FIT) със седалище в Париж. През 1978 г. става заместник-председател, а от 1979 до 1990 г., три поредни мандата, е неин председател. За изключителните си заслуги към FIT Анна Лилова е наградена с най-високото почетно отличие на организацията – „Пиер Ф. Кайе“.

По своя пълноценен професионален път доц. Анна Лилова успя да стимулира изследователските търсения в сферата на теорията на превода, да увлече в дискусията върху проблемите на превода колеги и от други научни области и по този начин да се превърне в двигател на развитието на съвременното българско преводознание.

С доц. Анна Лилова академичната общност на Софийския университет губи авторитетен учен и общественик, високо уважаван и ценен от своите колеги и студенти.

Поклон пред светлата й памет!

От академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“