Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава за кончината на проф. дфн Ани Атанасова Гергова, ръководител на катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ при Философския факултет в периода от 1992 до 1999 г., председател на Българската библиотечно-информационна асоциация (от 2000 до 2002 г.) и преподавател в областта на историята на книжовната култура.
Опелото ще бъде отслужено на 29.01.2022 г. от 12.15 часа в храм "Преображение Господне"- Лозенец - ул. "Ралица" № 2, гр. София.
Проф. Ани Гергова е родена на 10 септември 1937 г. в Русе. Завършва специалностите „Българска филология“ и „Библиотекознание и библиография“ в Софийския университет. След това е докторант на проф. Тодор Боров във Философско-историческия факултет на Университета. През 1980 г. специализира в Университета Бордо–3. Започва кариерата си като научен сътрудник в Научен център за печата. След това е научен секретар и заместник-директор в Научно-изследователския институт по културата при Комитета за култура и БАН. От 1991 г. е професор във Философския факултет, а от 1997 г. и във Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Като експерт проф. Ани Гергова е била член на научния съвет на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, председател на изпълнителното бюро на Международната асоциация по библиология (МАБ), член и заместник-председател на Библиотечния съвет към министъра на културата на Република България, член на специализирания научен съвет по литературознание при ВАК и председател на СНС по библиотечно-информационни науки при ВАК. Участва в множество конференции и колоквиуми по книгознание/библиология и концептуалното интегриране на науките за написаното в бившия Съветски съюз, Франция, Тунис, Чехословакия, Египет и др. Нейни публикации са отпечатани на френски, италиански, руски, английски и други езици.
Основен фокус в изследванията на проф. Ани Гергова са процесите, свързани с жизнения цикъл на печатните издания през XIX и първата половина на ХХ век. На отношението към книгите в българското възрожденско общество тя посвещава редица свои текстове: „Книголюбието на възрожденците“ (1984); дисертацията си за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки“ – „Книжнината и българите XIX – началото на XX век“ (1991); „Книжовността на Българското възраждане“ (2018) и др. Особено приносни са нейните публикации върху историята на книгите и четенето в България от Освобождението до Първата световна война. Тя е автор и на един представителен историографски преглед на българските публикации, фокусирани върху различните аспекти на книжовната култура – „Книгознанието в България“ (1987). Може би най-популярни сред нейните студенти ще останат учебниците и учебните помагала, които тя подготви – сред тях: са „Книгознание: Лекции“ (1995), „История на книгата. Книгата в историята“ – съвместно с проф. Красимира Даскалова (2001) и „Книжовно-документално наследство“ (2006).
Проф. Гергова беше определена от един свой френски колега като „една от големите фигури на съвременната библиология“.
Поклон пред паметта й!
От академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“