В парковото пространство пред Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе официално открит паметникът на акад. Благовест Сендов.
Сред гостите на събитието бяха съпругата Анна и членове на семейството на акад. Сендов, вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова, посланикът на Япония Хисаши Мичигами, заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, предишните ректори на Софийския университет проф. Иван Лалов и акад. Иван Илчев, президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов, членовете на инициативния комитет Красимир Вълчев, проф. Цоло Вутов, доц. Борислав Великов, проф. Огнян Герджиков, колеги от Софийския университет, БАН, общественици.
Събитието бе открито от заместник-ректора на Алма матер доц. Първан Първанов, който изрази вълнението си от повода за събитието и подчерта, че неслучайно то се провежда само ден след патронния празник на Софийския университет и отбелязването на 135-годишнината на Факултета по математика и информатика на фона на сградата на факултета, в която той се помещава от 1971 г. – годината, в която декан на факултета е акад. Сендов. По думите му през 2022 г. по желание на общностите на Софийския университет и БАН е създаден инициативен комитет със съпредседатели тогавашният ректор на Алма матер проф. Анастас Герджиков и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, избрано е мястото за построяване на паметника и екипът, който да го създаде. Доц. Първанов представи авторите на паметника – скулптора Красимир Ангелов и архитект Станислав Константинов. Заместник-ректорът изказа своята специална благодарност на всички, дарили средства за изграждането на паметника – Софийския университет, БАН, проф. Цоло Вутов от „Геотехмин“, Факултета по математика и информатика, Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, Института по математика и информатика на БАН, доц. Борислав Великов от „Аквахим“ и член на Настоятелството на Софийския университет, Димитър Цоцорков от Фондация „Лъчезар Цоцорков“ и „Асарел-Медет“, Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и проф. Стефан Стефанов, Съюза на математиците в България, чл.-кор. Николай Николов, доц. Божидар Сендов и на всички останали дарители, съдействали за осъществяването на паметника.
Ректорът проф. д-р Георги Вълчев посочи, че това е много важен ден в рамките на Климентовите тържества и седмицата, в която отдаваме почит на патрона на Софийския университет. Той изказа благодарност на всички дарители, включили се в тази прекрасна инициатива, тъй като живеем във време на дефицит на памет, а личности като акад. Сендов трябва да останат в българската национална, културна и научна памет, защото неговите заслуги са изключителни и многобройни. Проф. Вълчев припомни, че в качеството си на декан на Факултета по математика и информатика акад. Сендов провежда първата голяма реформа, към която ние днес се опитваме да синхронизираме нашето образование. Като ректор на Софийския университет той има изключителни заслуги за цялостната му модернизация, за отварянето на Алма матер към света. По негово време са и първите големи пробиви в партньорски университети, за да могат студентите да посещават не само страните от тогавашния социалистически лагер и висшите училища там, а и водещи западни университети. „Забележителна е дейността му като общественик. Като човек, който се е опитвал да изпреварва времето, усещайки неговите тенденции, посоките, в които се развива светът. Неговият път е път на новатор. От началото до последните му години той не губи този усет за промените, за пулса на света и винаги е бил в помощ на обществото ни да намира верните посоки на развитие“, посочи проф Вълчев и добави, че днешното събитие в много щастливо, защото всъщност акад. Сендов се връща в един от домовете, където е израснал – в математическия факултет на Софийския университет. „Надявам се с този жест да съхраним паметта за него, да продължим разказите за него, защото днешното ни общество има нужда от такива вдъхновяващи примери. Надявам се и младите колеги, които се обучават тук, да се докоснат до неговото научно наследство, до неговата обществена дейност, която с времето ще бъде оценена по достойнство“, подчерта проф. Вълчев.
Председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски също изказа благодарността си към създателите на паметника и към тези, които дариха средства за изграждането му. Той подчерта, че хубаво впечатление прави, че тези, които са подкрепили идеята, са от цялата палитра на обществото ни, което е много важно.
Председателят на БАН изтъкна, че е изключително радостен, че паметникът се открива пред Факултета по математика и информатика, защото макар и ние да сме горди от това, което е направил в Софийския университет като ректор, така и като президент на Българската академия на науките в трудните времена на началото на прехода, все пак първите неща е направил в този факултет. Акад. Ревалски спомена две от тях – неговото активно участие в развитието на изчислителната математика в България, което роди цялата българска информатика. Второто е образователната система, която е въвел през 1971 г., система от изключително значение за българската математика, защото благодарение на нея се получи критична маса от български математици и информатици, които прославиха България по света и всички знаеха, че в България има прекрасни специалисти. Той отбеляза, че студентите, които ще гледат този паметник, ще бъдат респектирани от ведрия му, но строг поглед и ще разберат, че да станат добри математици и информатици, е изключително важно както за самите тях, така и за българското общество.
Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова посочи, че акад. Сендов е мечтателят, който искал да стане авиоконструктор, но не могъл да устои на голямата си любов математиката, на която е посветил целия си живот. Тя добави, че акад. Сендов е световноизвестен учен с над 200 научни публикации, над 30 учебника, стотици трудове, той е експериментаторът, който създаде т.нар. Сендовска система в образованието, той е реформаторът в образованието на всички нива.
Г-жа Илияна Йотова добави, че акад. Сендов беше голям общественик и голям политик и цитира от книгата му „Мъхът и демокрацията“, където той казва: „Демокрацията е като мъха. Не е необходимо тя да се сее от доброжелателни сеячи, а трябва сама да поникне, когато почвата е подходяща“. Тези думи сякаш са писани днес, каза. вицепрезидентът и подчерта важната роля, която е имал през 1997 г. като председател на Народното събрание: „Той в нито един момент не допусна да бъде нарушен авторитетът на най-високата българска институция – българският парламент. Тогава никой от политическите лидери не оспори начина, по който председателят акад. Сендов се държеше и по който действаше в онези изключително трудни моменти, когато една клечка кибрит беше достатъчна, за да стигне България до гражданска война. Той не го допусна“. Тя цитира думите на акад. Сендов: „Всичко може, но не всеки го може“ и посочи, че те са все още адекватни за днешния ден.
Акад. Петър Кендеров заяви, че е трудно да се опише акад. Сендов, но подчерта, че основната му черта е, че той бе учен с изключителни математически постижения. Той се върна назад в годините и припомни, че още като много млад Сендов създава така известната днес Хипотезата на Сендов – за разположението на нулите в полиномите. Акад. Кендеров припомни и други ярки постижения на Благовест Сендов, школата по теория на проксимациите, неговите ученици, изтъкнати математици. Акад. Кендеров обърна внимание, че всеки път, когато акад. Сендов е започвал нещо ново, той се е квалифицирал допълнително, добивал е знания, за да работи истински за него.
Акад. Кендеров припомни много от постиженията на акад. Сендов, сред които и в сферата на образованието и програмите за обучение по математика. Той обърна внимание и на обществената дейност на акад. Сендов и изтъкна, че е бил голям родолюбец. „Където и да отидеше, в която и система да влезеше, след известно време се качваше най-отгоре“, каза акад. Кендеров и припомни, че акад. Благовест Сендов влиза в Световната федерация за обработка на информацията като представител на България и тогава страната ни далеч не е най-влиятелната страна в тази организация. Само след няколко години той става президент на федерацията. Благодарение на ролята му за отваряне на България към света Софийският университет става част от световната асоциация на университетите, акад. Сендов като ректор влиза в тази асоциация и след известно време я оглавява, а когато изтича мандатът му, става неин пожизнен председател. Акад. Кендеров припомни още много постижения на акад. Сендов и заяви, че България трябва да е горда с това, че е отгледала такова чедо. Накрая той заяви, че е особено окрилен от церемонията, на която присъства: „Защото сме се събрали да отдадем почит на една личност и когато тази почит е заслужена, тогава този акт извисява и този, който получава почитта, и този, който я дава“.
Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, председателят на Българската академия акад. Ревалски и внукът на акад. Сендов Благовест откриха паметника.
По идея на академичната общност на Софийския университет и на Българската академия на науките през 2022 г. беше създаден инициативен комитет за изграждане на паметник на акад. Благовест Сендов. Съпредседатели на комитета бяха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2015-2023 г.) проф. Анастас Герджиков и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. В инициативата бяха включени още кметът на София (2009-2024 г.) Йорданка Фандъкова, председателят на парламентарната комисия по образование и наука Красимир Вълчев, деканът на Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2017-2023 г.) доц. Първан Първанов, директорът на Института по математика и информатика на БАН проф. Петър Бойваленков, председателят на Съюза на математиците в България чл.-кор. проф. Николай Николов, управителят на „Геотехмин“ проф. Цоло Вутов, проф. Огнян Герджиков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. Райчо Лазаров от Texas A&M University и проф. Пенчо Петрушев от University of South Carolina.
Акад. проф. дмн Благовест Христов Сендов (1932 – 2020 г.) е световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик - ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония.
Роден е на 8 февруари 1932 г. в гр. Станимака (днес Асеновград). Завършва математика във Физико-математическия факултет (днес Факултет по математика и информатика) на Софийския университет (1956). Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския колеж в Лондон (1968).
През 1964 г. Благовест Сендов става кандидат на науките, а от 1967 г. е доктор на математическите науки. След завършването на Софийския университет той е асистент във Физико-математическия факултет от 1958 г. През 1963 г. е доцент, а през 1968 г. става професор. От 1974 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките, от през 1981 г. – академик.
Почетен доктор на Великотърновския университет (2010), на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (2011) и др. Почетен доктор е на Московския държавен университет (1975), както и член на Украинската академия на науките.
Репортаж на Телевизия "Алма Матер":
Акад. Сендов заема редица ръководни длъжности в Софийския университет: в периода 1968-1970 г. е ръководител на катедрата по изчислителна математика, през 1970-1973 г. е декан на Математическия факултет (ФМИ). В периода 1973-1979 г. проф. Сендов е ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В Българската академия на науките акад. Благовест Сендов е зам.-председател и главен научен секретар (1982-1988). В периода1988-1991 г. е председател на БАН.
Акад. Благовест Сендов е зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център и ръководител (1967-1970) на секция Числени методи; директор (1985-1992) на Координационен център по информатика и изчислителна техника. В Единния център по математика и механика – ЕЦММ е зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).