Празникът по традиция започна в академичния параклис „Св. Климент Охридски” в Богословския факултет на Алма матер, където Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, духовен наставник на Богословския факултет, възглави Света Божествена литургия. След службата литийно шествие се отправи към паметника на свети Климент Охридски.

Снимка: Ангел Карадаков

На тържеството в Аулата присъстваха членовете на Академичния съвет, заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, председателят на НАОА проф. Елиза Стефанова, преподаватели, студенти и гости.

Ректорът проф. Георги Вълчев поздрави академичната общност, всички гости, приятели и съмишленици по повод патронния празник. По думите му днешният ден е особено важен в академичния календар на Софийския университет, тъй като е свързан с почитта към нашия патрон – Свети Климент Охридски. Започнал трудно своя път в самото начало на ХХ век, когато в България няма друго висше училище, днес празникът се е превърнал в символ не само на българското висше образование, но и на българските студенти, на младите хора, поели по изпълнения с предизвикателства път към познанието, в празник на българската младост, подчерта проф. Вълчев.

Ректорът допълни, че през изминалите години Софийският университет съвсем заслужено се утвърди като естественото средище на знаещите и можещите хора. Съгради се като дом на свободните духом, на умовете, които търсят и щедро даряват своите знания в полза на обществото. „Понякога охулван и ласкан, много често клеветен и уважаван, Университетът успя през изминалото време да се наложи като коректив на всяка една политическа власт, като бариера пред измислените авторитети и еднодневните герои. Утвърди се като място, където мъдростта и младостта си дават ежедневна среща, за да чертаят вдъхновено общите ни пътища към бъдещето, да създават мечти, човешки копнежи и надежди, да преодоляват трудности“, каза още ректорът.

По думите му днес ние посрещаме с гордост нашия празник и уверено можем да заявим, че пътят, който извървя Софийският университет от годините на своето създаване досега, следва неотклонно въжделенията и дързостта на неговите първи създатели. Благодарение на поколенията учени и преподаватели, чиито живот беше отдаден на неговото развитие и утвърждаване, Университетът успя да създаде традиции, които го превърнаха в най-авторитетния и международно признат български академичен център, създаващ и разпространяващ знание в българското общество, каза ректорът.

Той добави, че годините на усилен и неуморен труд трябва да продължим с усърдието и отдадеността на нашия патрон, тъй като си даваме сметка, че битката за тържеството на знанието, на разума, на духовността и хуманизма никога не е последна: „Заедно с партньорите ни от Българската академия на науките, от останалите български висши училища и българското учителство в страната ще се налага да я водим отново и отново, защото това всъщност е завещаната ни от нашите предходници мисия – да продължаваме многовековната българска културна и просветна традиция“. Ректорът подчерта, че сме длъжни в това объркано време, чиито подменени ценности лишиха съвременния свят от вдъхновяващи идеи и нови общочовешки хоризонти, да продължаваме да бъдем водещото духовно средище на България, което трябва постоянно да напомня кой е основният приоритет на всяко едно модерно и проспериращо общество – образованието.

Въпреки трудностите, с които ежедневно трябва да се справяме, ректорът призова цялата академична общност, преподаватели, студенти и служители, сплотени в единство и с необходимото достойнство да продължат да развиват най-красивото творение на българското общество в неговата нова и най-нова история, показвайки истинския смисъл на Университета – място, създаващо бъдещето на България. „И ако понякога в работата си усетим умора или моментно разколебаване, нека си спомним усърдието на нашия патрон и потърсим упование в две негови непреходни личностни качества, както ни ги е описал авторът на неговото кратко житие Димитър Хометиан – „неразсъждаващ в обичта и нелицемерен в смирението“. С неговия светъл пример и духовна подкрепа Софийският университет ще продължава да бъде! Честит празник, колеги!“, каза в заключение ректорът проф. д-р Георги Вълчев.

Цялото слово на проф. д-р Георги Вълчев можете да видите тук .

Представяйки ръководителя на Катедра „Класическа филология" във Факултета по класически и нови филологии доц. Цветан Василев, проф. д-р Георги Вълчев подчерта, че залисани в политическо злободневие, в дребнотемието на ежедневието, едно забележително научно постижение е преминало сякаш тихомълком - ръкописът на историята на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, открит от учени от Благоевградския университет, но преведен и публикуван от нашия колега от Софийския университет в невъзможно кратки срокове. Това забележително научно постижение на доц. Цветан Василев въвежда за първи път от години първокласен исторически източник в научен оборот, правейки го достояние на цялата научна общност, която се занимава с проблемите на културното развитие на България.

Доц. д-р Цветан Василев произнесе академично слово на тема: „Бащината земя и класическите традиции: минало и бъдеще“. Той посочи, че през 2024 г. отбелязваме няколко знаменателни годишнини. Първата от тях е навършването на четиристотин години от учредяването на първото българско хуманитарно училище в гр. Чипровци, което започва съществуването си през далечната 1624 г. През тази година честваме и 350 години от кончината на трима бележити българи, които си тръгват от този свят през 1674 г. – католическият архиепископ Петър Богдан, авторът на първия исторически и хуманистичен трактат в новата ни история „За древността на бащината земя и за българските дела“, на неговия близък сътрудник, политика и дипломата Петър Парчевич, и на книжовника и духовника Филип Станиславов, издателят на първата българска печатна книга „Абагар“.

Всички тези годишнини са свързани с каузата на просвещението, която е свързана пряко и с днешния празник. Тясно с нея е преплетена и темата за проучванията на класическото културно наследство по нашите земи, защото тя присъства в тези първи просвещенски опити в нова България. „Това класическо наследство е изключително трайно, то продължава да присъства под една или друга форма и до днес, продължава да бъде образцово в културно, до голяма степен е актуално и в научно отношение, а изучаването му изисква особена по вид специализирана подготовка, която именно нашият Университет е способен да даде на своите възпитаници“, отбеляза доц. Василев.

В словото си доц. Василев обърна внимание на дейността на първия епископ българин, стоял начело на Софийската епископска католическа катедра от новото време Илия Маринов и възникването на първото българско хуманитарно училище в гр. Чипровци. Първоначално характерът на това училище бил светски – около 60 до 80 момчета годишно били обучавани на четмо и писмо, на латински и славянски език, от един монах от братството на католическия манастир „Санта Мария“, но скоро била осъзната и необходимостта и от едно по-сериозно и систематично обучение както за учениците, така и за послушниците и монасите към обителта. Ценни сведения, които ни правят съпричастни към този просветителски импулс, прочитаме в трактата на Петър Богдан – един от главните стожери на това пионерско образователно дело.

„Можем с радост и гордост да заявим, че този трактат, за жалост останал неизвестен в продължение на над три века от своето написване през 1667 г. чак до 2017 г., когато бе неочаквано открит в общинска библиотека в гр. Модена, е още едно свидетелство и ярко проявление на изконния български стремеж към просвета и култура, при това написан на латински език, което пък ни показва непреходната стойност на класическата древност“, каза доц. Василев и цитира няколко реда от 64-та глава на неговото съчинение, в които можем да усетим връзката, която авторът на този безценен трактат осъществява с класическото образование и ренесансовия дух на времето: „По онова време по Божията милост броят на братята в кустодията се множеше, като между тях имаше и някои младежи, които бе нужно да бъдат наставлявани не само в святост и в монашеска дисциплина, но и да получат образование, което подготвя духа да приеме добродетелта, която всеки човек трябва да предпочита пред всичко останало като злато“.

Доц. Василев посочи, че без да го заявява изрично, Петър Богдан всъщност цитира прочутото 88-мо писмо на римския философ стоик Луций Аней Сенека, в което се обсъжда въпросът за „свободните науки“. Те според философа са нужни, за да може човек да придобие своята добродетел и свобода, за разлика от онези занимания, които го подготвят само да се издържа и да печели пари. „Плодовете на това училищно образование са големи и видими за нас четири века по-късно – учениците му стигат, именно водени от тези езикови и литературни нишки, до европейските университети и получават едно изключително високо за времето си висше образование. Това образование те използват за родолюбиви цели, подтиквани от високия идеал най-вече на вярата си в Бога и отечеството, или бащината земя: лат. paternum solum“, посочи доц. Василев.

Вторият акцент в слово му бяха класическите традиции, класическото образование и изследвания – защото те, под една или друга форма, присъстват в творчеството на Петър Богдан, както и по-късно в първата научна история на България, отново написана на латински език – тази на францисканския монах Блазиус Клайнер, и трябва да бъдат ясно различавани и изтъквани. Корените на това класическо образование според него трябва да търсим далеч назад – във времето на литературните и езиковите връзки на Първата българска държава с Източната римска империя, Византия, т.е. от времето на мисионерската дейност на светите Солунски братя и техните ученици, чието дело, и разбира се най-вече това на св. Климент Охридски, отбелязваме днес. Приемането на християнството през 9. век и създаването на славянската писменост се превръщат в най-важната отправна точка на вековно взаимодействие на достиженията на християнската мисъл и култура във Византия със стремежите на млада България по пътя ѝ към християнската цивилизация.

„Всъщност Петър Богдан се опитва да направи за България именно онова, което всички балкански народи правят в онази трудна епоха – да преосмислят своето антично наследство и да го поставят в основата на своята модерна историография“, посочи доц. Василев и допълни, че Петър Богдан се е вълнувал от важните и за днешните класически студии въпроси за писмената култура на населението на Балканите в античността и езиците, на които е говорело. Не случайно в една своя статия проф. Богдан Богданов нарече Петър Богдан „първия археолог и епиграф у нас“, посочи доц. Василев.

Той спомена имената на онези видни български класически филолози, извървели своя жизнен път в служба на класическите изследвания и свързали неразривно в едно филология и история като проф. Димитър Дечев, чл.-кор. проф. Веселин Бешевлиев, проф. Георги Михайлов, проф. Борис Геров.

„Какво е бъдещето на класическите изследвания? Това е въпрос, който ние, класическите филолози, си задаваме с тревога в един бързо променящ се свят“, отбеляза доц. Василев и подчерта, че в България продължават да се правят значими археологически открития, най-вече от Късната римска епоха, например в селища по долината на р. Струма и по Черноморското крайбрежие. Все още в европейските архиви, във Венеция, във Ватикана, в Дубровник, в Неапол, в европейските библиотеки има многобройни ръкописи и документи, които чакат своите бъдещи откриватели и изследователи. „Нашият университет е средището, което има мисията да ги подготви“, подчерта доц. Василев.

Доц. Цветан Василев посочи още една важна характеристика на делото на нашите просветители, която не бива да забравяме, когато правим преоценка на днешния ден. И св. Климент Охридски, както и останалите ученици на светите братя Кирил и Методий, и Петър Богдан, и Петър Парчевич, и Филип Станиславов, са били, освен всичко останало, християнски мисионери. Това им е коствало много в човешки план, но ги е обезсмъртило. „Нека се запитаме каква е цената, която ние можем да платим? Нека се запитаме, отминало ли е времето на мисионерството? Не сме ли призвани и днес, като университетски преподаватели, да носим в себе си силата на вярата в благородната мисия на просветата, която носи свобода на човешкия дух? Вдъхновение могат да ни донесат именно основоположниците на нашето просветно дело, независимо в коя епоха и в какъв контекст, защото този порив е винаги и неизменно един и същ“, каза в заключение доц. Цветан Василев.

Цялото слово на доц. д-р Цветан Василев можете да видите тук .

Проф. Георги Вълчев отбеляза, че Софийският университет има с какво да се похвали във всички области на знанието и добави, че само преди дни е открита голямата изложба, посветена на 70-годишнината на ЦЕРН и 25-годишнината от пълноправното членство на България в организацията, а колегите от Института INSAIT са пуснали в навечерието на празника на св. Климент Охридски българския вариант на изкуствен интелект, който демонстрира волята на държавата новите технологии да заработят в полза на обществото: „Мога да продължа, успехите са много, но през изтеклата година едно от големите достижения на университета е, че семейството на хабилитираните професори се умножи“.

Новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2023 г. до 25 ноември 2024 година получиха удостоверенията си от ректора проф. Георги Вълчев.

Ректорът връчи грамоти и плакети на носителите на Голямата награда за наука на Софийския университет.

Носители на Голямата награда за научноизследователска дейност за 2024 г. са проф. дхн Тодор Дудев от Факултета по химия и фармация в областта на природоматематическите науки и проф. дбн Дилян Николчев от Богословския факултет в областта на социалните и хуманитарните науки.

В рамките на тържеството проф. Вълчев обяви създаването на Клуб от български посланици, приятели на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Идеята за учредяване на клуба възникна като част от многобройните дейности на Университета, в които са ангажирани български посланици зад граница, посланици в София и посланици на разположение. Сдружението е неофициален и неформален кръг от приятели и съмишленици, завършили Софийския университет, преподаващи в него или свързани с каузата за издигане образа на най-старото и най-престижното висше училище в България, което обучава бъдещи дипломати.

Събитията, които ще бъдат организирани и подкрепяни, ще варират в широк диапазон – от неформални срещи, изнасяне на лекции, кариерно ориентиране на студенти и подпомагане организирането на студентски практики до съдействие при определени проекти и конкретни научно-практически задачи на Университета, както и участие в подготовката на стратегии за развитие на българското общество в глобален план. Важна задача ще бъде установяването на отношения с университети от целия свят за размяна на студенти и осъществяване на обучение.

Ще бъде оказвана помощ и съдействие за организиране на визити в Университета на чуждестранни президенти, премиери, министри и др. от посланиците в чужбина, както вече е правено от някои от действащите посланици. Особено полезни членовете на клуба могат да бъдат при организирането на съвместни срещи на академичния и управленски състав на СУ с посланиците на други държави, акредитирани у нас.

Клубът, с помощта на Ректората, ще търси и тясно сътрудничество със студенски организации и клубове, функциониращи в Университета. Ректорът посочи, че инициативата е на посланик Светлозар Панов, бивш директор „Европа и Северна Америка“, а подкрепили инициативата посланици на позиция в момента и такива, които са се завърнали в страната: Ваня Андреева, посланик в Ирландия понастоящем; Ива Крулева, посланик в Хърватска понастоящем; Петко Дойков, посланик в Сърбия понастоящем; Славена Гергова, посланик в Израел понастоящем; Александър Димитров, посланик в Украйна понастоящем; Бисерка Бенишева, посланик в Ирландия, Унгария, бивш директор „Евроинтеграция“; Димитър Филипов, посланик в МВнР, бивш директор „Права на човека“; Емил Ялнъзов, посланик в Ирландия, Полша, Директор в МВнР; Красимир Тулечки, посланик в Косово, Турция, бивш директор „Югоизточна Европа“.

По традиция по време на празника бе връчена и Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет за 2024 г. Наградата на Столична община се присъжда за 16 поредна година и нейната цел е да потвърди признанието от страна на Столична община към младото поколение учени на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от всички научни области.

Заместник-кметът на Столична община г-жа Яна Генова отправи поздрав от името Столична община и на кмета на София Васил Терзиев за патронния празник на Софийския университет. Тя изрази увереността си, че Софийският университет като най-старото и авторитетно висше училище е много повече от място за придобиване на нови знания. „Софийският университет е именно домът на търсачите на истината, общността на критично мислещите и все повече напоследък, за съжаление, убежището на самия смисъл на думите“, каза заместник-кметът. Г-жа Генова подчерта, че трудността да бъдеш учен днес е свързана не само с високите изисквания, но и с усилието да продължаваш да разширяваш границите на познанието в един свят, в който научният труд не винаги получава заслуженото внимание.

„Вашият университет подкрепя това ваше усилие, като ви дава една от най-значимите свободи – академичната свобода, свободата да мислиш“, подчерта още тя.

Г-жа Генова подчерта, че наградата ще отиде при един човек, но самото й съществуване е форма на почит към всички млади учени на този университет, към техния съзнателен и отговорен избор да изберат науката като свой кариерен път. Тя допълни, че и тази година конкуренцията е била много силна и че работата на комисията е била изключително трудна. Номинациите са представяли не само високи научни постижения, но и вдъхновяващи примери за отдаденост, активна преподавателска работа и новаторски теми в изследванията.

„Това разнообразие и качество на номинациите само още веднъж ни казва, че Софийският университет е мястото, което възпитава учени с широка научна и културна нагласа, които са в крак с най-новите тенденции в съвременната наука“, каза още заместник-кметът и поздрави всички номинирани учени.

Г-жа Генова връчи наградата на гл. ас. д-р Теодор Аврамов от Богословския факултет.

Заместник-ректорът проф. д-р Мадлен Данова изчете имената на с тудентите, носители на годишните награди на Алма матер за учебната 2023/2024 г., а ректорът проф. Вълчев им връчи грамотите.

В рамките на тържеството ректорът връчи и стипендия за студент от Карлово на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за учебната 2024-2025 г. на Младен Иванов, курс 4, Богословски факултет, специалност „Теология“.

По традиция на Патронния празник на Университета бе връчена годишната стипендия на името на Надежда Дженева на студент от Факултета по журналистика и масова комуникация. Проф. Маргарита Пешева припомни делото и живота на журналистката Надежда Дженева и връчи наградата на Александър Ботйов, правнук на великия поет, публицист и революционер.

Тя му пожела да съхрани вярата си в доброто и в човека в трудната и много отговорна журналистическа професия.

Явор Цаков връчи годишната стипендия за студентски постижения на името на проф. Михаил Минков на студент от Факултета по журналистика и масова комуникация.

Емил Янев връчи стипендия на името на г-жа Биляна Рачева. Стипендията е осигурена от г-жа Ефросина Сеизова, която е решила да почете паметта на дъщеря си, като направи дарение на Факултета по журналистика и масова комуникация и осигури стипендия за бъдещи журналисти. Тази година стипендии получиха Ирена Петрова и Джем Юмеров.

Академичното тържество завърши с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":

В празничния ден Университетските ботанически градини отбелязаха в Екопарк Варна патронния празник на Софийския университет.

С литийно шествие, предвождано от кръста, иконите и хоругвите на православни светци и под съпровода на църковен хор, служители и официални лица се отправиха към параклиса, носещ името на светеца.

Празничното богослужение продължи с водосвет и молебен за здраве и благоденствие, отслужени от отец Добромир. Всички преминаха през малкия параклис и почетоха светеца със запалена свещ и молитва.

Академично приветствие с посвещение към св. Климент Охридски отправи директорът на Университетските ботанически градини д-р Красимир Косев.