Празникът бе открит от декана на Факултета по педагогика доц. д-р Ваня Божилова, която поздрави завършващите студенти, техните преподаватели и близки. Тя заяви, че в края на един път обикновено ни наляга носталгия, появяват се спомените и от позицията на времето нещата изглеждат подредени, логични и оптимистично притегателни - да се случат отново, да се повторят. И в притегателната сила на миналото се появява и полъхът на новото, предстоящото, което носи предизвикателства и задава очаквания. Новото като надграждане и вдъхновение за промяна, но и като свързаност с познатото и традиционното, за да му даде опора и сигурност.

„А между преживяното и очакваното, между случилото се и желаното сме ние – хората. Ние остойностяваме, ние придаваме ценност и смисъл“, каза доц. Божилова и разказа история за пътя, за движението, за интелектуалната провокация и за смисъла на наученото, което не дава готови решения, а насочва към нашата роля и място в света.

Историята е за Учител, който сякаш имал отговорите на всички въпроси. Един от неговите ученици си помислил: „Има ли въпрос, на който нашият Учител не може да отговори?“ Отишъл на цъфтяща поляна, хванал най-красивата пеперуда и я скрил между дланите си. Пеперудата се вкопчила с краченца в ръцете му и го гъделичкала. Усмихнат, той се приближил до Учителя и попитал: "Учителю, каква пеперуда имам в ръцете си: жива или мъртва?" Той здраво държал пеперудата в затворените си длани и бил готов да ги стисне всеки момент заради истината си. Без да гледа ръцете на ученика, Учителят отговорил: „Всичко е в твоите ръце“.

„Всичко е във вашите ръце, колеги, да хванете пеперудата – да продължите да търсите знанието. То носи красота и е навсякъде около вас. Да намерите своя Учител – да намерите човека, който ви води, подкрепя и ви насочва сами да взимате решения. Да превъзмогнете желанието си да налагате истината така, както вие я разбирате. Бъдете наблюдателни, изслушвайте, работете с другите и за благото на хората. На един човек да сте вдъхнали надежда вече сте направили добро!“, каза доц. Божилова и добави, че абсолвентите вдъхват надежда на техните преподаватели, че още един випуск на Факултет по педагогика успешно ще предаде нататък наученото. Тя честити на най-младите си колеги успешното им дипломиране и им пожела успешен път напред.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова поздрави дипломантите от свое име и от името на ректорското ръководство на Софийския университет. В обръщението си към тях тя отбеляза, че този ден е повод за кратко обръщане назад към изтеклите студентски години, към дните в аудиториите и библиотеките, през всеки от който са ги водили стремежът към постижения, амбицията за себедоказване и себепознание, но също и любопитството към света, към правилата на обществото и към начините хората през всички периоди от живота си да ги опознаят и усъвършенстват.

„Светът се променя, няма да е този, за който вашите преподаватели са ви подготвили в лекциите си, нито вие ще можете да подготвите напълно своите възпитаници за всичко ново и неведомо, което носи бъдещето. Надяваме се обаче, че сме ви научили да се опирате на знанието и опита, получени в университетските ни програми, в процеса на съвместната ви работа и сътрудничеството с колегите. Точно това общо преживяно ще остане едно от най-ценните ви притежания, които ще отнесете със себе си от студентските години“, каза заместник-ректорът и допълни, че дипломантите ги очаква нелеко житейско съревнование, понякога ще побеждават, друг път ще трябва да приемат неуспеха, за да се подготвят за следваща победа.

Проф. Божанкова призова абсолвентите да приемат това с твърдост и увереност в силите си, а за да поддържат тези сили през времето, което иде, им пожела да имат сърце за доброто и разум за истината. Тя не пропусна да отправи благодарност и към родителите и семействата на абсолвентите за тяхната подкрепа и които днес също преживяват радостта от осъществяването на една мечта - успешното дипломиране.

Тя пожела на всички на добър час и обяви випуск 2024 година на Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски” за завършил.

В рамките на тържеството проф. дпн Албена Чавдарова бе удостоена с Почетния знак на Софийския университет със синя лента за цялостната й научно-изследователска, преподавателска и административна дейност. Тя получи високото отличие от заместник-ректора на Софийския университет проф. Ренета Божанкова.

Проф. Чавдарова благодари за наградата и заяви, че за нея е огромна чест да я получи. Тя отправи благодарност към колегите си от Катедра „История на педагогиката и управление на образованието“, които са я предложили за отличието, към семейството си и към всички, които са й помагали подкрепяли в нейното развитие.

Проф. Чавдарова разказа за своя път, за изборите, които е правила, за своите учители, за ролята на проф. Жечко Атанасов за развитието й в науката. Тя изрази и удовлетвореността си от своите последователи – в областта на история на педагогиката гл. ас. Мариана Илиева, а в областта на история на социалната работа – гл. ас. Александър Христов.

Проф. Чавдарова се обърна към абсолвентите, почти всички от които са нейни студенти, и отправи послание към тях да бъдат благодарни на тези, които са ги създали, на всички, които са били до тях и са ги подкрепяли, на човека до себе си. Накрая тя честити дипломирането и им пожела лек път в техния личен и професионален живот.

Празничният ден на Факултета по педагогика продължи с приветствие от Дария Ковачева, представител на Факултетния студентски съвет. „Имало едно време един замък, в който дните течаха като река, а студентите му бяха не просто хора. Те бяха герои в своите собствени истории. В двора на този замък, където гласовете на поколения ехтяха сред зелените борове, стоеше група смели пътешественици - вие, абсолвентите на Випуск 2024“, заяви Дария пред своите колеги. В словото си тя пожела на дипломантите да бъдат успешни, уверени и вдъхновени. По думите й, в изживяната до днес приказка преподавателите бяха техните водачи, мъдреците, които им показаха пътищата, но оставиха сами да изберат своя. „Някои от тях ще останат завинаги в сърцата ви като пример за доброта, професионализъм и човечност. Други може би ще бъдат забравени, но дори техните уроци ще бъдат част от вашата история“, каза накрая Дария и пожела на всички на добър час.

Поздрав поднесе и Симона Сивкова от специалност „Педагогика“, която посочи, че техният випуск е хибриден - половината от следването си е прекарал в лутане между компютъра и аудитории, а другата половина между класни стаи и институции. „Уверено мога да кажа, че успяхме да наваксаме и последните две години да учим, пишем и гоним срокове като за четири, каза Симона и се върна в началото на следването, когато всичко е било море от неструктурирана информация за област, която уж всички са познавали. Тя допълни, че всички са се докоснали до света на изследванията и изрази увереността си, че всеки от тях е открил своя подход, своето разбиране относно образованието.

Симона отправи призив към завършващите е да запазят ентусиазирания си критичен поглед, да виждат отвъд проблемите и да не губят надеждата, че в техните усилия има смисъл. Накрая тя благодари на всички преподаватели, които са ги предизвиквали да мислят, да структурират скромното си мнение и винаги да намират правилните думи и аргументи. Отправи благодарност и към колегите си, и към семействата, които са ги подкрепяли.

Виктор Александров, третокурсник в специалност „Педагогика“, също поздрави завършващите колеги от името на настоящите студенти. Той говори за различните пътеки, различните възможности за реализация на дипломантите. Накрая посочи, че са ни нужни добри учители и педагози. Колкото и да е добър един педагог сам по себе си, това не е достатъчно. Колкото и знаещ и можещ да е, не може да промени една образователна система сам по себе си. Единственият начин това да се случи е чрез сътрудничество.

Цветелина Нешева от специалност „Социални дейности“ припомни в своя поздрав за предизвикателствата по време на следването – безсънни нощи, сложни казуси и практики, които са ги изправяли пред реалността на професията. „Имахме дори и моменти, в които се питахме дали сме избрали правилния път. Но днес стоим тук, силни и готови за бъдещето, защото преминахме през всичко това заедно. Сигурна съм, че всеки един срещна не само колеги, но и истински приятели по време на обучението ни, защото пътят, който извървяхме, и по който, надявам се, ще продължим да вървим, бе застлан със сходни принципи, идеали и мечти, към чието постигане ще се стремим вече като завършили специалисти“, каза Цветелина и изказа благодарност към преподавателите си. Обръщайки се към колегите си, тя посочи, че тяхната роля в обществото е да бъдат източник на промяна, надежда и подкрепа и изрази увереността си, че са готови за това.

Десислава Димова от специалност „Неформално образование“ заяви в приветствието си, че усилията, които са положили заедно, ще бъдат основата, върху която ще градят бъдещето си. Тя посочи, че неформалното образование не е просто учебен план и академична дисциплина. То е подход към света, разбиране за това как всяко преживяване, всеки контакт с хора и различни общности може да бъде ценен урок. „Благодарение на него се научихме да виждаме образованието навсякъде около нас“, каза Десислава и отправи благодарност към всеки един преподавател. Накрая тя призова колегите си да си обещаят, че ще бъдат посланици на идеята, че ученето е процес, който не спира, и честити дипломирането.

От името на завършващите магистри поздрав поднесе Емилия Станчина. Тя отбеляза, че днес е денят, в който се празнуват постиженията и започва нов етап в живота. „Можете да постигнете всичките си цели, ако не се отказвате от пътя към тях“, каза Емилия и благодари на преподавателите за всички предадени уроци – както академични, така и житейски. Магистър Станчина пожела на всички успешна реализация и пожела на всички да имат самочувствието и готовността да правят избори. Защото човек винаги има право на избор, но не винаги има смелостта да го направи и да понесе отговорността за него.

Празничният ден продължи с връчване на дипломите.