Научният форум ще продължи два дни и ще представи работата на отделните екипи и учени, чиито проекти са свързани със Зографската света обител. Той включва научна конференция, изложба и прожекция на филмите „Градината на Богородица“ и „„Кодът на Паисий“.

Конференцията бе открита от проф. д-р Андрей Бояджиев, ръководител на Катедра „Кирилометодиевистика“ във Факултета по славянски филологии. Той припомни, че инициативата е започнала от една идея през 2009 година, когато четирима души посетили Зографската света обител с предложение да се започне дигитализация на културното наследство на Зографския манастир и по-специално на славянските ръкописи.

Проф. Бояджиев припомни, че до 2013 г. са заснети всички славянски ръкописи. „Тогава възниква и идеята да се направи една „Зографска стая“ по образеца на „Хилендарската стая“ в САЩ, където да започнем да събираме дигиталните образи, а по-късно и от други сбирки по света. Сега тази сбирка наброява около 800 ръкописа“, каза проф. Бояджиев.

През юни 2014 г. беше сключен договор между Зографската света обител и Софийския университет „Св. Климент Охридски . Благодарение на него бе създадена „Зографската научноизследователска библиотека“ (Зографската стая) като част от библиотека „Филологии“ на Университетската библиотека. Така заснетите копия от ръкописното и архивно богатство на Зографския манастир станаха достъпни. Постепенно към тази сбирка бяха добавят дигитализирани ръкописни материали от страната и чужбина – от Ватикана, Франция, Румъния и много други Последните допълнения към библиотеката са ръкописните сбирки от библиотеките в Казанлък и Елена.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Соня Милева приветства всички от името на ректора и ректорското ръководство. Проф. Милева заяви, че партньорството между Софийския университет и Зографския манастир е дългосрочно. „Това е едно партньорство, взаимоотношения, които надхвърлят десетгодишнината, която днес отбелязваме, от създаването на научно-изследователската библиотека. Общата мисия, която ни свързва, допринася за изграждането на обществото както по отношение на научноизследователската дейност, образователната дейност, и изобщо устоите, които са свързани с познаване, опазване, съхраняване на културното наследство, културната памет и допринася за едно отговорно поведение към бъдещите поколения“, каза проф. Милева и допълни, че тази библиотека има изключителна стойност както за учените, така и за широката общественост и дава възможност за широк кръг интердисциплинарни изследвания с изключително значение за образователната дейност, която позволява студентите да имат достъп до автентични, уникални първоизточници, които да позволят изграждане на анализ, критичност, умения при боравенето с такива източници, сформиране на знание, базирано на достъпа до първични сбирки, ръкописи и архивни документи.

Заместник-ректорът подчерта, че настоящият форум е доказателство, че библиотеката има още едно много важно значение и то е за изграждане на общност, чиято мисия има непреходна стойност.

Доц. Надежда Александрова от Катедра „Българска литература“ към Факултета по славянски филологии подчерта в изказването си, че като преподавател по възрожденска литература работи с тази библиотека и че няма по-хубаво от това да „заразиш“ студентите с тази страст да търсят автентичните ръкописи, да преживяват емоциите на разгадаването на почерка и търсенето на смисъла.

В своето приветствие доц. д-р Биляна Яврукова, ид директор на Университетската библиотека подчерта удовлетворението от успешното и непрекъснато надграждащо се сътрудничество през изминалите десет години между Университетската библиотека и Зографската света обител. „За Университетската библиотека е чест и отговорност да бъде мястото, където всеки, който проявява интерес, може да се докосне до ръкописите чрез техните дигитални копия“, отбеляза тя и припомни, че при откриването на електронната библиотека тя предоставя на изследователите достъп до дигитални копия на 286 ръкописа, чиито оригинали се съхраняват в Зографския манастир.

Доц. Яврукова разказа, че през първите няколко години дигиталната колекция се обогатявала всяка година с нови и нови ръкописи. Днес в Зографската научноизследователска библиотека има над 700 дигитализирани ръкописа, чиито оригинали се съхраняват в 14 манастира, музеи и библиотеки, но повече от половината са ръкописи, съхранявани в Зографския манастир – 450 кодекса.

За успешното сътрудничество и необходимостта от тази дигитална колекция говорят статистическите данни. През тези десет години специализираната колекция е използвана от над 150 учени, докторанти и студенти, които са посетили около 360 пъти библиотеката. Прави впечатление и интересът от страна на чуждестранни учени към Зографската стая. В последните месеци се наблюдава засилен интерес към нея, като и двете работни места често са заети от потребители. През годините са използвани общо около 1800 ръкописа, като някои от тях са използвани многократно. По-голямата част от използваните ръкописи или 92% от тях са от дигиталните копия на съхраняваните в Зографския манастир кодекси.

„Уверена съм в успешното ни сътрудничество в бъдеще и вярвам, че дигиталната колекция ще продължава да расте през следващите години“, каза накрая доц. Яврукова и пожела успех на форума.

В своето приветствие иеромонах Атанасий от Зографската света обител заяви, че преди десет години е започнала обща мисия, която по замисъл бе задълбочаване на научното познание, както и придобиване на една по-широка църковна култура, поне що се отнася до стари книжнини, които неизбежно са свързани с нашето християнско минало. Той изрази задоволството си, че ръкописите се използват толкова много и допълни, че това означава, че има интерес към тях и тази мисия има бъдеще. Той сподели някои идеи за развитие на общата дейност между Зографската света обител и Софийския университет и изрази надеждата си това сътрудничество да продължи и в бъдеще.

Проф. Климентина Иванова заяви, че преди десет години се е случило чудо, за което учените не са смеели да мечтаят. „Принадлежа на поколението изследователи на славянската книжнина, за които хилендарската сбирка беше непостижима“, каза тя и връщайки се назад в годините, разказа за опитите да се приближат до заветните ръкописи, както и за работата си в Зографската стая.

Обръщайки се към студентите и по-младите си колеги, проф. Иванова отбеляза, че те са късметлии и сега от тях зависи да използват тази съкровищница. Пожела им да работят със същата страст, с която са се създавали ръкописите и техните преписи. „Пожелавам на всички да посрещате всяко следващо десетилетие с нови открития в зографските ръкописи. Да увличате и следващите, които ще идват тук да учат. Това е наше служение и то трябва да бъде достойно на духовния подвиг на монасите от Зографската обител“, призова проф. Иванова.

В рамките на откриването на научния форум беше прочетен поздрав и от проф. Предраг Матеич, един от създателите на Хилендарската стая в Университета в Охайо.

Договорът между Софийския университет и манастира спомага за задълбочаване на сътрудничеството. Около заснемането и дигиталната библиотека постепенно се оформят екипи за описания и издания ръкописи, грамоти и архивни материали на Зограф, които са писани на различни езици и са важна част от българското и балканското културно наследство. Можем да споменем част от тази съкровищница:

• над 700 ръкописа на кирилица, най-ранният от които са Зографските листове от Х век;
• около 200 гръцки ръкописа с най-ранни представители от XII в.;
• над 100 византийски грамоти (най-ранната от 980 г.);
• около 20 български и сръбски грамоти, сред които Витошката грамота на цар Иван Шишман и златния печат на цар Иван Асен II от неоцеляла негова грамота с дарения за манастира;
• над 100 грамоти на молдавските воеводи, най-ранната от които от 1426 г., както и няколко грамоти на молдавския воевода Стефан чел Маре, един от най-големите ктитори на манастира;
• над 600 османски документа, най-ценни от които са няколко фермана на Мехмед ΙΙ Завоевателя от XV век.
• стотици безценни старопечатни книги, които нямат аналог в нито една българска библиотека.

Заедно с работата по описанията и изданията на това културно наследство в традиционен хартиен формат екипите работят и по електронните версии на тяхното представяне в „Електронната Зографска научноизследователска библиотека“ ( https://www.slav.uni-sofia.bg/zograf/ ).