Гост на събитието бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет доц. Първанов, изпълнителният директор и ръководител на Управляващия орган на програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – Изпълнителна агенция „Програма за образование“ проф. дхн Георги Вайсилов, декани на факултети, преподаватели, възпитаници на Софийския университет, гости.

Ръководителят на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ чл.-кор. проф. дин Иван Илчев поздрави всички и особено тези от присъстващите, които са прекарали дълги часове в „Яйцето“ и пазят спомена за него в сърцата си.

„Едва ли „Яйцето“ говори нещо на родените след 1989-та. Най-много някаква асоциация да направят тези, които преди тази година са учили в Университета“, каза проф. Илчев и добави: „Университетският стол - непретенциозен. За преподаватели и служители, но в него са добре дошли и студентите. Думата е някак ежедневна. Не се връзва с университет, с „алма матер“. Още по-малко с демокрация. А имаше години, когато тя свистеше в ушите, като думи, които официално не бяха забранени, но смисълът им беше друг. Като свобода. Като инакомислие. Като несъгласие. Години, когато „Яйцето“ бе знак, символ на нещо, което витаеше във въздуха, като очакване, като надежда, като химера дори“.

„Яйцето“ наричаха едно полуподземно помещение, разположено току между краката на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви. За какво го бе тъкмил архитектът на сградата не знаем. Според университетската легенда, за параклис. И оттук овалната му форма. Само че не било по канона. Та нямало как църквата да го освети“, каза проф. Илчев и припомни, че през годините различни ректори са сменяли предназначението му. Всеки, съобразно това, което смятал за най-важно за Университета.

„Години наред беше физкултурен салон. Кому бе хрумнало да възпитава здрав дух в здраво тяло под земята, където не свежият въздух, а въздухът въобще не достигаше, не знаем. Известно време бе хранилище на книги на Университетска библиотека. И накрая някой съзря красотата на архитектурата. И се реши да вложи средства, за да го превърне в изискано за времето си заведение. С басейн и статуя на голо момченце при входа. С внимателно подчертани архитектурни елементи. И със златна решетка, отделяща едно от страничните пространства за по-специални гости.“, припомни още проф. Илчев и се върна назад в годините, когато вечерно време „Яйцето“ бе популярен ресторант, но не с кулинарните си специалитети или с набора от питиета. „Това, с което всъщност привличаше, бе клиентелата. Това, което преди Девети септември бе кафене „България“, през 60-те години - „Бамбука“, през 70-те „Феята“, сега стана „Яйцето“. С една разлика. Тук се бистреше политика. Свободно. Немислимо свободно за онази България.“, подчерта проф. Илчев и допълни, че университетът сам се тешеше с вярата, че е оазис на свободомислието.

„Обичайно бе професори в лекции пред студенти да критикуват социалистическото право, трактовката на Октомврийската революция, ролята на Ленин и Сталин в историята. В известни граници, разбира се, които малцина се осмеляваха да прекрачват. И не малко от тези малцина се събираха в Яйцето. Да продължат споровете си от сутринта. Да доразвият аргументите си“, припомни проф. Илчев и подчерта, че мястото бе знаково за академична свобода.

Той разказа още, че не на съседни, а на една и съща маса са седели историци, философи, юристи - и още не толкова модерните политолози и културолози.

„Дали мислеха сериозно, че могат да свалят системата? Едва ли. По-скоро искаха да утвърдят обикнатия образ на университета като оазис на свободоречието. Възпламеняваше ги опиянението на перестроечното слово, долитащо от Съветския съюз на Горбачов. Все още нямаха амбиции за първенство. За това кой да води бащината дружина. И за какво ли щеше да им бъде? Разгоряха се по-късно, когато спорещите в „Яйцето“ оглавиха всякакви ефемерни политически групи и групички. Тук те отпочваха уменията си и аргументите, които щяха да възпламенят с чистия си наивитет и стремеж към първична правда десетки хиляди по площадите“, допълни проф. Илчев.

Не е сериозно да се казва, че „Яйцето“ свали системата, макар мнозина от тези, които седяха край масите, разбъркаха политическия омлет на 90-те години. То и свободата на „Яйцето“ си бе илюзорна. Както пролича на прочутото партийно събрание, след което четирима преподаватели, осмелили се да критикуват открито властта, трябваше да напуснат университета, каза проф. Илчев и добави, че знаковият характер на „Яйцето“ отекна далече в годините. По думите му не случайно през 2013 г. студентите в техния отчаян опит да наложат морал в политиката избраха него за своя щаб квартира.

Проф. Илчев отбеляза, че през последните години „Яйцето“ западна и не работи от доста време. Изместиха го и по-модерни, и по-претенциозни кръчми. „Няма я притегателната сила на място, в което можеш да говориш свободно. Сега навсякъде говориш свободно, но какво от това? Но ние трябва да помним и не бива да забравяме. Голямо е изкушението на властниците да мачкат, да моделират и да нагаждат миналото в своя угода. Павел Матев казва в едно от своите стихотворения: „… но помня, че морето съществува, че то бучи, макар да се не чува, не знаещо покой и тишина то вика мъжките ни имена”.

Проф. Илчев завърши словото си с думи на благодарност към тези, които превърнаха “Яйцето“ в модерно конферентно-изследователско пространство: на колектива на ЦВП „Наследство БГ“, който работи неуморно, на професор Оля Харизанова, на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков за подкрепата в борбата с „демоните на бюрокрацията“, както и на фирма “Стреза“, която се справи много добре с поетата работа. Той благодари и на Управляващия орган.

Проф. Оля Харизанова – водещ координатор на проекта „Наследство БГ“, посрещна всички с добре дошли във възкръсналото „Яйце“, едно място, което ни напомня, провокира и ни дава нови възможности за бъдещето. Тя призова всички да погледнат към тавана на залата, за да видят овалната му форма и осветителните тела във формата на математическия символ за безкрайност: „Това е и символът – тази безкрайност, по която с проф. Илчев мечтаем да тръгнат всички – доброто, светлото, градивното, духовното. Това е нашето послание“. Проф. Харизанова благодари на всички, които са помогнали „Яйцето“ да бъде обновено. Тя спомена арх. Емил Йорданов, който приживе е направил много за „Яйцето“, благодари на фирма „Стреза“, на фирма „SBS”, на кооперация „Панда“, на Тодор Георгиев, на всички партньори по проекта, на управляващия орган Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, които са дали възможност и подкрепа за да се реализира този проект. Проф. Харизанова отбеляза, че в рамките на проекта „Наследство БГ“ са успели да изградят 19 нови лаборатории без аналог и „Яйцето“ е просто една от тях.

Доц. Първан Първанов поздрави всички от името на ректора проф. д-р Георги Вълчев и цялото ректорско ръководство на тържеството, поставящо ново начало на това, по думите му, култово място в историята на Софийския университет. „Надявам се оттук нататък всички неща, които „Наследство БГ” направи за университета, да намерят своето приложение и нашите млади колеги да имат възможност да се реализират по възможно най-добрия начин“, каза доц. Първанов и благодари от името на ректорското ръководство на проф. Иван Илчев и проф. Оля Харизанова за всичко, което са направили за университета по проекта „Наследство БГ“. Той подчерта, че по този начин те дават основа за мултидисциплинарни изследвания. В заключение доц. Първанов пожела на добър час на всички, които ще ползват новата придобивка.

Проф. дхн Георги Вайсилов благодари на проф. Илчев и проф. Харизанова за поканата да участва в тържеството и посочи, че идеята на инвестицията от около 400 млн. лева по оперативната програма е била предвидена, за да се приведе националната научно-изследователска система в европейски вид и компетентността на университетите и научните институти да бъде насочена към провеждане на приложни изследвания от полза за бизнеса, обществото и страната. По думите му Центърът „Наследство БГ“ е един от уникалните центрове от тази група, тъй като е единственият, който работи в областта на т. нар. креативни индустрии, но той има много по-голяма роля не само за развитието на тези индустрии, а и за съхранението и разпространението на културното наследство. Според проф. Вайсилов резултатите от проекта ще са от голямо значение за националната идентичност и разпространение на българската култура. Той поздрави екипа на Центъра за успешната работа, ръководствата на 12-те организации, работили по този проект и им пожела успешна работа през следващия период.

Стефан Тафров, български дипломат и политик, запозна аудиторията със спомените си от времето, когато като студенти заедно с колегите му от кръга „Синтез“ – Александър Кьосев, Андрей Райчев, Калин Янакиев, Лиляна Деянова, Деян Деянов, Ивайло Дичев и др., са имали възможност да общуват в неформална обстановка със своите кумири проф. Исак Паси, проф. Богдан Богданов, проф. Никола Георгиев и други. „Тук се възроди свободното слово на българската интелигенция и ние участвахме в този процес. Имаше една обмяна – естествена, интелектуална, човешка, между поколенията български интелектуалци. Днес е възкресена една от лабораториите, където се роди българската демокрация“, каза Стефан Тафров.

Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова посочи, че за нея и хората от нейното поколение „Яйцето“ е място от особено значение, защото са завършили Софийския университет точно през 1989 г. и подчерта, че там не е имало значение дали си преподавател или студент, а е било отворено пространство, където всеки е можел да срещне своя любим преподавател, да сподели с него мечтите си, проектите си и до колко може да разчита на неговата помощ, да слуша преподавателите си със затаен дъх да говорят от сърце и безкористно. Тя изрази съжалението си, че голяма част от тези хора, от които е научила много, днес не са сред живите.

Вицепрезидентът припомни думите на проф. Боян Биолчев за „Яйцето“, че това е исторически осветено място и тук се връща нормалността на българската държава чрез нейния елит и като етюда от българския фолклор за вграждането, за да е здрава сградата, тук е вграден личният и професионалният гений на много български преподаватели. Илияна Йотова посочи, че това място е значимо и защото в него се е говорело свободно, обсъждали са се идеи, раждали са се нови науки, а в споровете се е раждала идеята за променена България. По думите й едва ли хората в края на 80-те години на миналия век са си представяли, че това ще е днешната промяна. Илияна Йотова посочи, че и те са имали своите илюзии, различни виждания, но са били обединени от едно – че тази промяна е необходима.

Вицепрезидентът подчерта, че днес ролята на интелектуалците е залиняла и никой не се вслушва в тях. Илияна Йотова изрази надеждата си, че „Яйцето“ отново ще се превърне в център за промяна и за това как трябва да изглежда България, но според интелектуалците, а не според политиците.

Вицепрезидентът припомни думите на своя любим преподавател по философия проф. Василев, според когото в „Яйцето“ има най-много кубически метра въздух на всеки посетител, но не заради високите стени, а защото има най-много свобода. Тя изрази надежда, че и днес много млади хора ще се учат в този център, ще изследват българското културно-историческо наследство с помощта на новите технологии.

В изказването си Илияна Йотова засегна и темата за проблема за необходимостта от основен ремонт на Ректората. „Не е ли срамота през 2024 г., когато се навършват 90 години от официалното освещаване на Ректората, университетът да бъде в това състояние и да няма ремонт на покрива му от 1952 г.“, запита вицепрезидентът и призова за обществен натиск върху всички, от които зависи съдбата на най-старото висше училище в България, за да направим така, че да четем историята на Софийския университет с любов и разбиране и да можем да кажем и ние като братята Евлоги и Христо Георгиеви, че ни стига надеждата, че сме участвали във величието и просперитета на България.

Празникът продължи със прерязване на лентата на зала „Яйцето“ от внуците на проф. Иван Илчев и проф. Оля Харизанова като символ, че работят за бъдещето на България, на което предаваме традициите и културата на нашия народ и се надяваме, че те ще ги предадат по-нататък. След това гостите разгледаха Лабораторията за консервация и реставрация на книжовни паметници към Университетската библиотека.