Цар Борис III и неговият баща цар Фердинанд I са от малкото монарси в Европа, които са били истински учени – естественици със задълбочени познания по зоология, орнитология, ботаника и философия. Приносът им за опознаването, описанието и опазването на българската природа, както и за развитието на естествените науки в България в края на XIX и първата половина на XX век, е огромен.

Най-голямата заслуга на цар Фердинанд I в областта на природните науки е създаването на няколко научни институции, обединени под името Царски природонаучни институти, сред които и Царските ботанически градини - най-богатите и разнообразни градини в цяла Южна Европа по онова време.

Цар Борис III продължава делото на своя баща в областта на естествените науки като организира екскурзии за попълване на ентомологичните и ботанически колекции, съдейства за създаването на лаборатории за научни изследвания, финансира печатното издание „Известия на Царските Природонаучни Институти“. Царската ентомологична станция съдържа сбирки с около 20 000 вида и е най-голямата на Балканския полуостров. През 1928 г. Цар Борис III е провъзгласен за почетен доктор по природни науки. Церемонията се провежда в Софийския университет под ръководството на ректора проф. д-р Георги Шишков.

Изложбата „Царствени ботаници“ е подредена в Божествената градина на Университетската ботаническа градина - Балчик и може да бъде разгледана всеки ден от 08:30 до 19:00 часа.