Участие в дискусията взеха експерти по българистика и действащи преводачи в институциите на Европейския съюз. Семинарът бе отворен към широка аудитория – не само преподаватели и студенти филолози, но и към всички, които се интересуват от тенденциите в развитието на българския език. Общият брой на присъстващите в залата и онлайн бе над 70.

Семинарът бе открит от декана на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Мадлен Данова, от заместник-декана на Факултета по славянски филологии проф. д.ф.н. Амелия Личева и доц. д-р Владислав Миланов от Катедрата по български език във ФСлФ. Доц. Владислав Миланов, доц. Надежда Сталянова, д-р Нели Якимова и д-р Мария Тотоманова-Панева са инициатори на идеята за организиране на поредица от дискусионни семинари за проблемите на устния и писмения превод от и на български език.

В първата част на семинара бяха разгледани някои предизвикателства в употребата на българския език като изходен език за устен и писмен превод.

Даниела Събева, ръководител на българския отдел в ГД „Устни преводи“ към Европейската комисия, изтъкна, че добрият оригинал е предпоставка за добрия превод и обсъди основните трудности в работата на устния преводач, или „тълмач“, когато превежда от български език. Сред тях са неправилната употреба на думи и фрази, неправилни граматически конструкции, използването на чуждици и сложният изказ.

Илко Станев, преводач в българския отдел на ГД „Логистика и устни преводи за конференции“ в Европейския парламент, говори за общата тенденция да се използва основно английският език като средство за общуване на повечето заседания в рамките на ЕП. Това води до сляпото прехвърляне на английски думи в родния език и в частност в българския език. Последиците от този процес могат да се разгледат в две посоки. От една страна, буквалният превод води до образуването на калки. По-тревожната последица обаче е, че буквалният пренос на английски думи, фрази и конструкции компрометира смисъла на изказването на български език.

Пламен Николов, представител на преводаческа агенция в София, представи от името на Татяна Танчева ролята на писмения преводач в осигуряването на точен превод на официални документи. Той обърна внимание на изискването преводният документ да има същото правно действие като оригиналния и в този смисъл преводът и оригиналът се разглеждат като едно цяло.

Последвалата дискусия започна с темата за чуждиците и по-конкретно прекомерното им използване в разговорната реч от младите хора. По този въпрос студенти изразиха мнение, че употребата на чуждици е осъзната и донякъде оправдана поради силното присъствие на английския език в заобикалящата ни среда.

Вера Георгиева, акредитиран преводач към европейските институции и преподавател в Магистърската програма по конферентен превод във ФКНФ, напомни, че преводът не се извършва само на лексикално равнище, а на текстово и това дава различни възможности за предаване на смисъла. Вера Георгиева също обърна внимание на факта, че замяната на английски съкращения и акроними с българските им съответствия не води непременно до по-добри решения.

Силвия Цветкова, писмен преводач в институциите на ЕС, коментира, че английският език в институциите е т.нар. „евроанглийски“, защото се стреми да отразява реалността в различните държави членки на ЕС.

Виктория Зубиене подчерта, че английският език, използван като лингва франка в институциите, е до някаква степен изкуствен език. Тя разгледа идеята да се говори за еквивалентност при превода в смисъл на приближаване на понятия и съдържание.

Теодора Лозанова, също писмен преводач в институциите на ЕС, предложи сътрудничество в бъдещи форуми и приветства идеята за организиране на подобен семинар.

Доц. д-р Зелма Каталан сподели наблюдението, че чистият български език се открива по-често в езика на омразата, докато употребата на чуждици е характеристика на професионалния дискурс.

Във втората част на семинара д-р Десислава Тодорова, преводачка в Европейската комисия, говори за влиянието на нормотворческия процес в ЕС върху българския език. Тя наблегна на нуждата от добро познаване на българския език и възможностите за креативен подход към предизвикателствата в превода, като представи сполучливи решения за превод на новосъздадени думи и термини от английски език.

Д-р Филипина Филипова разгледа най-важните аспекти от подготовката на устния преводач в Европейския парламент. Тя изтъкна колко е важно преводачът да е запознат с парламентарната култура на говорене, целите и стила на ораторите. Д-р Филипова подчерта и значението на интонационните модели за проследяване на структурата на изказването, както и необходимостта езикът на превода да бъде разбираем.

Доц. д-р Диляна Денчева от Катедрата по славянско езикознание във ФСлФ представи акценти в обучението по превод на студенти с полски език и някои предизвикателства, произтичащи от разликите в употребата на български и полски в административната сфера.

Доц. д-р Надежда Сталянова от Катедрата по български език във ФСлФ разгледа проблема за политическата коректност и превода. Тя даде примери с политически „некоректни“ изрази на български език, които са отдавна установени в езика и са лишени от оценъчни нюанси. В преводния език обаче в много случаи те биха звучали политически некоректно.

По време на дискусията доц. Денчева изрази мнението, че ако се стремим на всяка цена да неутрализираме дискриминационните фразеологизми, то няма да можем да отразим адекватно езиковата картина на света.

Доц. д-р Екатерина Драганова, основател на Магистърската програма по конферентен превод във ФКНФ, обърна внимание на факта, че преводачите в европейските институции превеждат предимно на български език от други езици. Това е още един стимул те да се стремят към добро владеене на родния език.

Доц. Сталянова предложи някои от следващите семинари да бъдат посветени на терминологичната компетентност на устния преводач.

Валерия Николова, писмен преводач в Съвета на Европейския съюз, предложи да се разгледа въпросът за статута на преводача в България.

Дискусионният семинар бе закрит от доц. д-р Владислав Миланов. Той отново подчерта колко важно е във всички университетски специалности (не само филологическите) да се изучава курс по езикова култура, тъй като, без значение какъв е тесният профил на един специалист, той ежедневно работи със словото и чрез него представя себе си и своя професионален опит, достигайки до хората. Не бива да се пренебрегва и фактът, че много млади хора днес владеят по-добре чуждите езици, отколкото родния си език. От значението за публично говорещата личност са ясната артикулация, темпоритъмът и логическите паузи; ясен смислов и тематичен фокус на изказването, реторични умения и др. Доц. Миланов съобщи, че в проучване на законопроектите, качени на официалната страница на Народното събрание, проучване, което осъществява със свои студенти българисти през последните години, са наблюдавани множество правописни и пунктуационни грешки, което не бива да се допуска в съвременни институционално представителни текстове, защото така те са по-подходящи за помагало по езикова култура, отколкото за важен административен текст. В заключителните си коментари доц. Миланов се позова на изказване на проф. д.ф.н Боян Вълчев, че към езика трябва да се отнасяме като добри стопани, а не като негови господари.