На церемонията присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет доц. Анета Антонова, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева, доц. Владислав Миланов и доц. Надежда Сталянова от Факултета по славянски филологии, представители на академичната общност и на медиите.

Водещите на церемонията Йоанна Янева и Йоан Василев – студенти българисти, отбелязаха, че добрата журналистическа реч звучи като пример за подражание както на студентите, така и на младите хора в обществото. Ето защо коректното отношение на журналиста към българския език винаги прави добро впечатление. Те допълниха още, че речта на журналиста е мерило за книжовния ни език и висок залог за развитието ни като културно общество. Водещите направиха и кратък анализ на произхода на думата „ефир“.

Присъстващите в Аулата бяха поздравени от заместник-ректора на Софийския университет доц. Анета Антонова, която отбеляза, че е щастлива да присъства на това събитие и припомни, че днешната инициатива е започнала преди повече от 16 години и е част от усилията на двама преподаватели от Факултета по славянски филологии – доц. Владислав Миланов и доц. Надежда Сталянова, които са работили със стотици студенти, записали са и наблюдавали политическата и журналистическата реч, която е събрана в специален електронен корпус. Доц. Антонова отбеляза, че Софийският университет и Факултетът по славянски филологии дават възможност на младите изследователи българисти да изучават нашето национално богатство – българския книжовен език като прилагат усвоените знания от аудиториите в реалната реч на практика. По думите й те наблюдават журналистическата реч, а утре ще бъдат част от журналистическата общност. Събирането на толкова журналисти в свещената за Софийския университет Аула е знак за създаването на общност между филолозите и журналистите в името на българския език, подчерта доц. Антонова и поздрави от името на ректорското ръководство колегите преподаватели, студенти, отличените журналисти. „А обичта към родния език винаги ще ни събира и съхранява като общност и като нация“, каза в заключение доц. Антонова и пожела на всички здраве и успех в професията.

Заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева поздрави всички наградени журналисти от името на деканското ръководство и благодари на студентите, които са се включили в изследването. Тя изрази своята благодарност и към доц. Миланов, и доц. Сталянова за работата, която вършат със студентите години наред, че не губят своите ентусиазъм и старание да привличат студенти, които да работят в полза на добрата езикова култура. Според нея чрез своите наблюдения върху журналистическата реч студентите се учат на добра и правилна българска реч. В края на словото си проф. Дачева пожела на всички ползотворна работа и бъдещи успехи.

Председателката на Студентския съвет към Факултета по славянски филологии Тина Иванова също се обърна с поздрав към присъстващите на тържеството и заяви, че начинания като това, които вече са се превърнали в традиция, ни дават прекрасния повод да се замисляме върху важността на езика и върху това, че всяка дума, която произнасяме, винаги носи със себе си отговорност. „Особено в ефир, думите дават възможността да навлезем в живота на хората, които гледат или слушат, дават възможността да участваме в началото на техния ден, да съобщаваме новини, да коментираме, дават възможност да участваме в приключването на деня“, каза Тина Иванова и допълни, че всяка една дума носи със себе си отговорността за влиянието, което изпраща. Тя изрази увереността си, че високата езикова култура съдържа в себе си освен правилния изказ, и осмислеността на това, което казваме - смисълът, който влагаме в думите си, и който изпращаме като послание. Тя призова в бъдеще да използваме събития като това, да мислим повече за смисъла, за красотата на езика, и да подхождаме с отговорност към думите, които вълнуват души и които оформят общества.

Доц. Владислав Миланов представи пред аудиторията научно-изследователската инициатива, чието начало е преди повече от 15 години, когато младите филолози и преподавателите им започват да наблюдават, да анализират и да представят своите научни обобщения върху публичната реч. Студентите българисти от Факултета по славянски филологии работят по групи, като наблюдават по определени лингвистични критерии речта на български журналисти; провеждат анкети сред колегите си и отличават по определени стандарти радио и телевизионни журналисти. Тази година научното изследване се осъществява с помощта на проект КП 06 ОПР 05/4, свързан с националните и европейските измерения на езиковата култура в публичната реч и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката.

В словото си доц. Миланов заяви, че днес в тази най-красива зала ни събира отново уважението към българския книжовен език, неговата сила, омая и функция да ни съхранява като общество. „Благодаря на всички отличени журналисти от името на моите студенти, колеги и ученици, че уважихте нашето събитие“, каза той и допълни, че с неговите студенти филолози българисти проучват българския език в неговите различни форми – записват диалектната реч в Родопите и си говорят с онези възрастни езикови носители, които с толкова обич подреждат думите в свят на хармония.

„Не спираме обаче да следим и речта на публично говорещите хора, защото тя е лицето на съвременния човек пред цялото ни общество. Защото задава модели и ни прави общност, изпраща послания и навлиза във всеки български дом.“, подчерта доц. Миланов. Той допълни, че вече повече от 15 години наблюдават журналистическата и политическата реч, като отбеляза, че тази година анализът е бил труден, но обичта им към българската реч им е давала стимул да работят. Доц. Миланов каза още, че екипът им е малък и затова не може да обхване всички български медии.

В словото си той отбеляза, че в последните месеци страхът от болестта ни е върнал отново към силата на думите, които изграждат светове на доверие и ни правят силни пред всяко едно изпитание. „Всички знаем, че без силата на словото човек е безпомощен. Губи се и още повече попада в плен на изпитанията, пред които всяка епоха е изправена“, каза доц. Миланов и акцентира върху думата „диалог“. По думите му диалогът се разпада като синтактична структура, като двуединство между въпрос и отговор. „Често речевата агресия се налага като водещ модел. Благодарим ви, че се борите и с това, преодолявате го и препращате посланията до българския човек обективно и сериозно“, обърна се доц. Миланов към присъстващите журналисти в залата.

Най-тежката констатация според него е, че се разпада диалогът в обществото, защото в свободните общества именно диалогът е един от големите пътища за постигане на човечност, за пълноценна информираност и за обмяна на идеи, за препращане на послания. По думите му телефоните и социалните мрежи все по-агресивно отнемат вниманието ни, съзнанието ни, погледа ни към човека – към другия човек, към човечеството. „Рано или късно и там езикът ще бъде ощетен или ще търси свои ниши, за да обслужва деня ни. Дали ще има какво да обслужва, зависи само от нас. Съвременното българско езикознание днес трябва да се насочи именно към сложните и динамични езикови процеси, които новите мрежи задават като модел на общуване“, каза още доц. Миланов.

Той обърна внимание и на извършения анализ. Проведени са повече от 500 анкети сред студенти в Софийския университет и сред ученици от десет български училища.

Наблюденията и анализите на речта на журналистите са извършени по строго зададени лингвистични критерии: правоговор и влияние на динамичната разговорна реч в изказванията им, дикцията, интонацията, логическите паузи и темпоритъма на изказванията, структура на въпросите като синтетичен модел и други.

За първи път тази година бе представен модел на анализ върху изреченските структури в журналистическата реч, свързан със структурографския подход в езикознанието. Структурографският анализ бе представен от доц. д-р Петя Бъркалова.

За първи път тази година бяха връчени отличия на български медии за съзнателно провеждана политика по езикова култура (правопис и правоговор) при обучението на журналистическите кадри, както и за целенасочено отразяване на актуални проблеми на родния ни език. Това са: Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Телевизия Би Ти Ви

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев получи наградата и заяви, че древните римляни казвали, че глупавият език може да обърка много нещата, но добрият език обединява хората. "Аз използвам чутото от доцент Миланов, за да призова за нещо практично, което е добре да ни обедини – да спрем да си говорим на „ти“ – както помежду си, така и със събеседниците си, демонстрирайки една близост, която по-скоро дразни хората.", каза още той.

Наградата на БНТ получи Добрина Чешмеджиева, която заяви: "Освен прекрасното усещане от това, че получаваш признание за усилията, това е и огромна отговорност и аз съм сигурна, че моите колеги ще се справят професионално с тази отговорност. С това признание, което Българската национална телевизия получава от Софийския университет, използвам възможността да поздравя и вас, студентите, както и преподавателите в Алма матер за високия престиж и за все по-високото място и авторитет на университета в световните класации", каза тя и изрази надеждата си, че заедно ще успяваме да постигаме повече.

От името на Българското национално радио наградата получи Диана Янкулова, която заяви: "Езикът е свещен за нашата професия, макар че през последните години той беше обект на много похищения от чиновнически, брюкселски език, от неглижирано улично привнасяне на терминология в публичната реч, но смятам, че с общи усилия вече се оттласкваме от дъното и показваме, че можем да го запазим и да го върнем в онази негова красива форма и отговорност на изказа, защото думите са част от нашата свобода и от онова, което внушаваме."

Директорът на „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV Антон Хекимян получи наградата на медията и отбеляза, че Би Ти Ви с годините е доказала, че е медия, която защитава и брани българския език. "Изключително важно не само какво казваме, но и как го казваме. Добре казаната дума отваря врати, но и радва. Тази награда за нас е важна, особено във време, когато грешките, и то на всяко ниво, се превръщат в норма, нещо, с което свикваме, е хубаво да знаем, че има пазители на добрия език", каза още той.

Отличените журналисти са: Ани Салич, Анна Ангелова, Антон Хекимян, Ани Балджиян, Бойко Василев, Денислав Борисов, Диана Янкулова, Диана Радева, Виктор Дремсизов, Мирослав Димитров, Аделина Радева, Милена Милотинова, Мария Андонова, Стефан Щерев, Светослав Иванов, Виктор Николаев, Мария Цънцарова, Мира Добрева, Виктория Петрова, Юксел Кадриев, Деница Китанова, Благой Цицелков, Мариана Торманова, Поли Златарева, Добрина Чешмеджиева, Спас Кьосев, Христина Христова, Цветанка Ризова, Иван Георгиев, Даниела Тренчева, Христо Калоферов.

Аделина Радева: "„Толкова са вдъхновяващи тези награди. Езикът ни е свещен и е хубаво да си припомним, че той е свещен, защото ни е даден на него да преведем Божието слово. А се учи цял живот- така, както се върви пътят към Бога. И накрая се превръща в огледало, в което да се огледаме и да видим какъв е извървеният път. Надявам се, когато се погледнем накрая в него, всички да се харесаме“.

Ани Балджиян: „Винаги съм вярвала, че правилното говорене е атестат за образованост, за интелигентност и за произход. Човек е не само това, което казва, но е и начинът, по който го казва“.

Ани Салич: „Наистина е отговорност да си пазител на добрия език. Да четете между редовете, да мислите с дълги мисли, но да се изразявате с кратки изречения, така че да ви разбират околните и някак си да изразявате субективното си мислене обективно. И не живейте с клишета, животът е много цветен и интересен. Пазете езика“.

Анна Ангелова: „Мисля си, че изминалата една година с всичките й предизвикателства, естествено ни обърна към езика много повече, накара ни много повече да се вглеждаме в него, много повече да се вслушваме в него и да осъзнаем, че езикът определя начина, по който мислим. Езикът може да определя реалността. Езикът това сме ние“.

Виктор Николаев: „Пожелавам си да се разбираме повече, когато си говорим и да виждаме това, което е зад думите. Все по-често виждам, че понякога това, което не е казано с думи, е по-силното послание. Пожелавам си да пазим езика“.

Даниела Тренчева: „Искам да благодаря, че ви има и отстоявате това събитие, което вдига летвата не само в журналистическите среди, но и изобщо“.

Диана Радева: „Винаги е изключителна чест и удоволствие да си в Аулата на Софийския университет. Тези награди ми връщат надеждата, че ние сме оценявани не само по субективни, но и по обективни критерии“.

Диана Янкулова: “Първият превод на книга от санскрит е направен от българина Георги Стойков Раковски, който е знаел 9 езика, в това число и санскритски с диалектите му. Когато Турция иска от Франция да бъде екстрадиран и наказан за своята революционна дейност, Марсилия отказва, защото няма кой да работи в марсилската библиотека. До тогава в Европа няма българин и европеец изобщо, който да знае толкова много езици и да е така полезен на словото. Затова и се лаская да си мисля, че ние сме наследници на такива хора, че има какво да ни води в дните ни , когато мотивацията ни не ни е достатъчна да мечтаем и да се надяваме, че нашият език е толкова богат, че един живот не стига, за да бъде научен“.

Денислав Борисов: „Пожелавам повече смисъл зад думите и повече добри новини“.

Иван Георгиев: „Преди година и половина животът на всички ни рязко беше променен от една вирусна инфекция. Резултатите от нея са ясни и за съжаление това, което се случи в страната ни, нарежда България на челните места в черните класации в Европа и на света. За съжаление обаче, има една друга пандемия, която започна много преди началото на 2020 година и нейните последствия и симптоми са много ясно различими, когато всеки ден отваряме служебната си редакционна поща. Всеки ден пристигат стотици писма от читатели, политически партии, обществени организации и т.н., които са написани неграмотно, и то до такава степен, че понякога ни е трудно да разберем за какво става въпрос. Мисля си, че тази пандемия, чиито последствия и симптоми са видими навсякъде около нас, е много по-опасна от коронавируса, защото освен всичко останало, освен че тя физически убива в един по-глобален смисъл, тя отнема на майките и на бащите ни правото на достойни старини, на синовете и дъщерите ни възможността да мечтаят и да виждат бъдещето си тук в България, а нас самите често ни кара да се чувстваме не на място в родината си“.

Мария Андонова: „Опитваме се да бъдем честни и да не потушаваме детето в себе си. Не го правете и вие, защото детето е много добър съветник в много случаи. И ако говорите с думите на детето, мисля, че ще отключите много сърца“.

Мария Цънцарова: „Когато човек получава висока оценка, най-важно е от кого я получава. В случая всички ние я получаваме от студентите, от учениците под менторството на най-добрите познавачи на българския език – техните преподаватели от Софийския университет. Вие, младите хора, сте най-взискателни, най-критични, най-безкомпромисни и от сърце ви благодаря и за разбирането, което сте проявили към грешките, които всеки един от нас е допускал в ефир. Благодаря ви!“

Милена Милотинова: „Тази награда приемам освен като признание и като отговорност, защото изреченията, които съставяме, и текстовете, които пишем, и думите, които редим, са натоварени с истина, смисъл и отговорност“.

Мирослав Димитров: „За мен това е награда не към личността, а към пътя, на който се намират различни личности. Всяка дума е магия, която има своята стойност и послание. Богатството прилича на джаз, който трябва да бъде изсвирен вярно, разнообразно и свободно. Затова пожелавам на всички студенти и колеги – нека да говорим на джаз, защото има много хора, които говорят на чалга“.

Поли Златарева: „Като студент открих красотата на българския език и на словото, като журналист открих силата им, защото словото е оръжие. С него можеш да въздигаш, да принизяваш и нараняваш, можеш и да възхваляваш. Словото обаче е щит. Тези, които имат будни сетива, са го разбрали, особено в тази година на изолация, в която книгите, думите и словото ни държаха живи и ни зареждаха. Словото обаче ни дава и свобода на мисленето и ума. Свобода на духа. Филолозите и журналистите държим в ръцете си и оръжието, и щита, нека да не бъдем критични към света, който ни заобикаля, нека да продължаваме да ценим силата на словото.“

Светослав Иванов: „Магията е в гласа и като се замислиш каква магия е гласът без словото. Пожелавам ви нашите гласове и нашето слово да носят магията на три неща, които днес, уви, не звучат гръмко, но без тях животът не може да върви напред. Пожелавам ви нашите гласове и слово да носят успокоение, нормалност и вяра!“

Спас Кьосев: „Езикът е инструмент, но добрият майстор се познава и по инструмента. Разумът е моят щит, а словото е моят меч".

Христо Калоферов: „Има само едно оръжие срещу вярванията, че ни чипират с ваксините, че 5G-то убива врабчетата или норвежците ще откраднат децата ни и ще атакуват децата ни – това е критичното мислене. Пожелавам ви го и ви моля да посеете тази семка у близките, приятелите си и у всички вас. Много е важно!“

Христина Христова: „Накарахте ме да се замисля и ви благодаря! Тази награда ме прави още по-взискателна към думите, с които всяка сутрин достигам до вас“.

Деница Китанова: „Агенция „Фокус“ винаги е защитавала българщината и е обръщала внимание на езика ни, защото той съхранява българщината. Вярвайте в мечтите си и се борете за това, което искате да постигнете и никога не забравяйте България и родната ни реч“.

(Снимка: Архив)

Бойко Василев: „Поради предварително уговорен ангажимент не мога да присъствам, но много се радвам на усилията на студентите и на техните преподаватели. Поздравявам Ви искрено за тази прекрасна инициатива и се радвам, че тя продължава. Успех!“