Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че на 8 февруари 2021 г. почина доц. д-р Асен Давидов, дългогодишен преподавател във Философския факултет на Алма матер. Тръгна си един от образците за действително живеене във философията – в смирение, ведрост, самоирония и сила. Сила на ума, на духа и сърцето.
Опелото ще се състои на 13.02.2021 г. (събота) от 11.00 часа в Българска старостилна църква „Успение Богородично“, ул. „Българска легия“ 41, кв. "Манастирски ливади" (предпоследната спирка на тролей № 2).
Погребението ще е в същия ден от 14.00 часа на Централните софийски гробища, парцел 10, ред 14, гроб 6.
Асен Илич Давидов е роден на 23.11.1946 г. в София. Учи в Духовната семинария и макар да не завършва целия курс, причастността му към вярата и нейните ценности слага отпечатък върху по-нататъшния му жизнен и интелектуален път. Завършва специалност „Философия“ в Софийския университет през 1972 г. През 1979 г. защитава дисертацията си, озаглавена „Проблеми на типологичния подход към буржоазната философия”. В същата година става научен сътрудник в секция „Съвременна философия и социология” на Института за съвременни социални теории към Президиума на БАН. През учебната 1982/83 г. е хоноруван асистент във Философския факултет на Софийския университет, а от 1983 г. е доцент в Университета, най-напред в катедрата, именувана днес „Философия“, а след това в „История на философията“, където се пенсионира през 2011 г.
Курсовете му имаха за предмет области от философия на историята, философия на културата и история на философията, с акцент върху културата и философията на ХХ в. От 1989 до 1991 г. е заместник-декан, а от 1991 до 1993 г. декан на Философския факултет на Алма матер. Човешките и интелектуалните му качества се проявиха отчетливо през този турбулентен период. Съхраняването на целостта на колегията на Философския факултет и системното прехождане към действително научни стандарти на изследването и преподаването се дължат в голяма степен на него.
Асен Давидов е автор на около 50 научни студии и статии, публикувани на български и английски език в София, Вашингтон, Прага, Варшава, Виена, Монреал, Атина, Оксфорд/Мисисипи и Глазгоу. Публикува само една монография: „Буржоазната философия между теорията и историята (Проблеми на типологичния подход)”. Книгата излезе през 1982 г. и предизвика мощен ефект чрез контраста си с тогавашните чисто идеологически „критики“ на съвременната западно-европейска философия. Същинската ерудиция, чисто професионалният характер на анализа, откриването на нови перспективи предизвикаха не само респект, но и ентусиазъм сред тогавашните философски мислещи философи.
Въпреки безспорното си писмовно умение Асен Давидов сякаш се стесняваше да ангажира аудиторията със свои текстове. Неговата същинска стихия беше словото. Лекционните му курсове оставиха силен отпечатък върху неговите студенти. През 1980-те прочутите му съботни – нарочно съботни – семинари върху философията на Франкфуртската школа откриваха мисловни пространства, съвсем различни от местата на скудоумието, агресивно покрили по-голямата част от делниците. Същата висока интелектуалност, съчетана с впечатляващо спокойствие, благост и хумор, станаха мотор за обогатяването на българската философска култура чрез участието му в множество редакционни колегии и научни съвети, включително в Специализирания научен съвет по философия към Висшата атестационна комисия, чийто член бе през 1990-1993 и 1995-2007 г. Силата на неговия ум и дух пролича по потресен начин в почти двадесетгодишното му сражение с рака. Вместо да хленчи или поне да проси състрадание, Асен Давидов по-скоро утешаваше „здравите“, тихо и ненатрапчиво давайки им кураж да честват чудото на живота.
Поклон пред светлата му памет!
От Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“