Събитието бе открито от доц. Анна Ангелова, директор на Университетската библиотека, която изрази задоволството си, че за пореден път библиотеката е домакин на представянето на още една нова книга. Тя припомни, че точно преди пет години бе представена първата част от спомените за Софийския университет, посветена на 125-годишнината. „Днес, след пет години, посрещаме новата книга, също със спомени за Софийския университет, но това е една различна книга. Една книга, която много напомня на пъстра нашенска черга, защото е съчетана от различни истории, случки от различно време и разказани по различен начин“. Доц. Ангелова подчерта, че в това е чарът на новата книга, която по естествен път се вписва в академизма и наред със сериозните научни изследвания и конференции, има място и за смешни истории, има място и за създаване на легенди. „Все още могат да се чуят разкази по коридорите за първостроителите на Алма матер – къде истински, къде измислени, но те са част от историята на нашия университет“, каза още директорът на Университетската библиотека.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков припомни, че книгата е издадена по повод юбилея на Университета и че има вече над сто събития от различен характер, посветени на годишнината. По думите му, книгата е сбор от шарени спомени от най-новата история на Алма матер, която може безкрайно да се допълва. Ректорът изрази надеждата си, че тази инициатива няма да е нещо, което ще остане само в рамките на този юбилей, а че ще бъде повод за поредица, която да се допълва поне на пет години.

„Благодаря на съставителите и на авторите. Тези усилия не са напразни, защото времето отминава, историите се забравят и е хубаво да чуем как си спомнят съвременниците последните десетилетия“, каза още проф. Герджиков и пожела добър път на книгата.

Доц. Георги Вълчев, заместник-ректор на Софийския университет, изрази задоволството си от издаването и премиерата на тази книга. Той заяви, че работата на учения обикновено е самотна, преминаваща в кабинетите и в лабораториите. „Това, което ни крепи в една общност, всъщност са тези истории, които показват живия живот на университетската общност, показват тези сложни и понякога действително анекдотични взаимоотношения, които ни крепят като общност“, каза още доц. Вълчев. Той изрази радостта си, че книгата вече е факт, защото няма сериозна институция, която да се уважава, без да може да покаже тази анекдотична страна във взаимоотношенията ни и в живота ни. „Човек така е устроен, че през годините някак забравя тежките моменти и те влизат някъде дълбоко в дълбинните полета на нашата индивидуална памет, но на преден план винаги излизат тези моменти, които говорят за ярки личности по ярък начин и тези истории са може би най-живите в колективната памет на университетската ни общност“, каза още доц. Вълчев и благодари на съставителите – проф. Амелия Личева и доц. Дария Карапеткова за огромните им усилия. Той изрази надеждата да се продължи по същия начин напред.

„Ако ние не умеем да се смеем в нашето трудно ежедневие, надали бихме били толкова цветни, продуктивни, толкова истински“, каза още заместник-ректорът и допълни, че публикуваните истории ни насочват към хора, които са сложили своя отпечатък върху всеки един от нас по различен начин, защото не всички сме имали възможност да общуваме с тях, но всички трябва да пренасяме тази памет. Доц. Вълчев благодари и на авторите, отделили от времето си, за да пресъздадат тези истории, вплетени в изключително интересната и пъстра книга.

"Весела книга за Софийския университет" бе представена от доц. Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет, който заяви, че за него е и удоволствие, и чест да представи книгата, но е и гордост, да бъде частица от Университета, който вече 130 години пази знанието и словото в България.

Той благодари на проф. Личева и на доц. Карапеткова най-вече заради това, че са върнали в него позагубената му вяра в духа и академизма на Софийския университет. Той разказа за работата му с тях, както и за своите лични спомени и за първите му дни в Алма матер като студент, както и за годините му на преподавател. „Едно нещо не се промени за тези 27 години – и до ден-днешен, когато влизам в университета, изпитвам същото преклонение и трепет, както през онази далечна 1991 г.“, каза още доц. Бърдаров.

Той обърна внимание на времето, в което живеем, за свободата на духа, рамките и клетките, които самите ние си изграждаме и подчерта, че Университетът винаги се е борил в трудните времена.

Доц. Бърдаров отбеляза, че чувството за хумор е един от най-отличителните белези на интелекта – умението със смях да се издигнеш над простотията и пошлостта, умението да иронизираш негативните процеси в обществото и най-вече умението да се самоиронизираш.

Доц. Бърдаров заяви, че в някои истории в книгата са весели, но има и тъжни, които ни карат да се замислим. Обединяват ги обаче две неща – топлотата на историите и искрената академична обич към Университета.

Доц. Дария Карапеткова разказа за събирането на историите и начина, по който ги е съпреживяла. Тя отбеляза, че чрез спомените е преоткрила някои от авторите и ги е видяла в нова светлина, която я заинтригувала и вдъхновила. Като пример тя посочи текста на проф. Румяна Дамянова, която е филолог и литератор, но в спомените си е разкрила афинитета си към цифрите. Доц. Карапеткова благодари сърдечно на всички автори.

В края на събитието доц. Ангелова отбеляза, че всяка книга има своя съдба и добави, че "Весела книга за Софийския университет" е орисана с добро и ще поеме своя дълъг път към днешните и бъдещите си читатели. Тя изрази надеждата си, че читателите, които прекрачват прага на Университетската библиотека, наред със задължителната литература, ще посягат и към тази книга, за да открият и тази история на Софийския университет.