Конференцията бе открита от доц. д-р Ренета Килева, ръководител на Катедрата по германистика и скандинавистика към Факултета по класически филологии на Алма матер. Тя представи основни моменти от академичната и научно-изследователска кариера на проф. Борис Парашкевов, утвърдила го като уважаван преподавател на поколения филолози, лингвист с международна известност, с голям принос за развитието на българската германистика и в създаването и развитието на скандинавистиката в България, многократно отличаван за приноси в науката и преподавателска и просветителска дейност.

Проф. Парашкевов завършва специалност „Немска филология“ в Софийския университет и продължава академичния си път в Лайпцигския университет, където защитава дисертация на тема “Развой на деадективните наречия в източносреднонемски от най-старите паметници до Лутер”. През 1968 г. Б. Парашкевов постъпва като асистент в Софийския университет. От 1979 е доцент, а от 1989 — професор по история и историческа граматика на немския език в Катедрата по немска филология, днес Германистика и скандинавистика, в която продължава и дълго след пенсионирането си активна преподавателска дейност, както и като научен ръководител на докторанти.

Доц. Килева припомни водените от него лекционни курсове по Историческа граматика и история на немския език, Историческа фонология, морфология и лексикология на немския език, Немска диалектология, лекционни курсове, свързани с превода на текстове от по-стари езикови периоди, с проблемите на транскрипцията и др.

Освен в Софийския университет проф. Парашкевов през годините е работил и в Хелзинкския университет като лектор по български език, като гост-преподавател в Университета Далауер в гр. Нюарк (САЩ) и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

По думите на доц. Килева, научните интереси на проф. Парашкевов са в много широк спектър и далеч надхвърлят неговата основна научна специалност - история и историческа граматика на немския език. Те са насочени към диахронните проучвания, свързани с развоя на немския език, към изследването на немски и други заемки в българския език, към езиковите контакти и процесите на лексикално заемане, към етимологията, диалектологията, словообразуването, лексикологията, лексикографията, транскрипцията на немски и други чужди имена в българския език.

Ръководителят на катедрата не пропусна да подчертае и многобройните публикации на юбиляра в областта на немската и българска граматика, на езиковата култура, езиковата критика, преводознанието, преиздаването на немски език като чужд и развитието на германистиката в България. Проф. Парашкевов е автор на над 200 публикации - монографии, студии, статии, рецензии, публикувани у нас и в чужбина като самостоятелни издания или в представителни списания и сборници. Има и десетки участия в международни и национални специализирани конференции в страната и чужбина, редакторска дейност, многобройни езикови бележки и експертни изяви в медиите.

Доц. Килева подчерта изключителния принос на проф. Парашкевов в обстойното му изследване на въпроса за етимологичната дублетност в българския и в немския език с монографията си „Етимологични дублети в българския език. (1987), с Енциклопедичния речник на думи и имена с единно лексикално първоначало (2008) и с Лексикона на етимологичните дублети в немски език, публикуван в Германия. Приносна е и монографията му Немски елементи в говора на банатските българи. (2007), издадена въз основа на неговия едноименен хабилитационен труд, върху който той започва да работи като стипендиант на германската фондация „Александър фон Хумболт“ в университета в Бон.

Доц. Килева обърна внимание и на други уникални по рода си и ценни трудове на проф. Парашкевов, както и на интереса му към превода. Тя припомни, че първият му публикуван художествен превод е от 1979 година и е от фински език на юношеската повест от Апели (Симо Пупонен) „Любимецът на града“. Тя припомни и други преводи на проф. Парашкевов, както и историческия роман на Мика Валтари „Синухе Египтянина“ (1986), за чийто превод през 1987 година е отличен с Годишна награда на Съюза на преводачите в България и с Отличителен знак „Калевала” на финландското министерство на културата.

Доц. Килева обърна внимание и на преводите от немски език на проф. Парашкевов, като акцентира върху постижението му с превода на най-значимата творба от епохата на немския барок, пикаресковия роман „Приключенията на Симплицисимус“ от Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен, който излиза през 1990 година. По думите й, преводът на проф. Парашкевов е забележителен не само заради майсторското предаване на стиловото разнообразие на творбата, подходящата архаизация на преводния текст, но и заради познавателните обяснителни бележки, които помагат на днешния читател да се ориентира в тази създадена в по-стар езиков и исторически период творба.

„Като събитие в българската преводна култура може да бъде определен и преводът на Песен за нибелунгите. ИК „ЕМАС” (2005). Върху него проф. Парашкевов работи повече от десет години, за да може героичният късносредновековен епос, писан на средновисоконемски и съставен от 2379 строфи, да зазвучи на български език. В превода си проф. Парашкевов успява не само да съхрани оригиналната структура от стихове, разделени с цезура на два полустиха и краесловните рими, но и с безапелационна компетентност да предаде неговото съдържание и дух“ каза още доц. Килева и припомни и други знакови преводи на проф. Парашкевов.

В края на словото си доц. Килева изрази увереност, че организираната от катедра „Германистика и скандинавистика” с подкрепата на Дружеството за немски език в Германия юбилейна конференция в чест на проф. Парашкевов със своите разнообразни по тема доклади, добре кореспондира с широките интереси на проф. Борис Парашкевов и пожела на участниците добро представяне и интересни дискусии.

„На юбиляра проф. Парашкевов от името на цялата катедра искам да пожелая да бъде здрав, да съхрани своята творческа активност, да продължава да ни възхищава със своите успешни проекти както в сферата на лингвистиката, така и в тази на превода“, каза още доц. Килева и добави, че докладите от конференцията ще залегнат в посветения на него юбилеен сборник, който Университетското издателство „Свети Климент Охридски” ще издаде.

Заместник-ректорът на Алма матер проф. Ренета Божанкова приветства всички от името на ректора проф. Анастас Герджиков. Тя посочи, че също е един от хилядите български почитатели, които познават немската литература, скандинавските творби благодарение на трудовете и преводите на проф. Борис Парашкевов. Проф. Божанкова прочете поздравителен адрес от името на ректора, в който се казва, че най-добрият начин да се изрази уважението и признателността към делото на един учен е провеждането на научен форум в негова чест: „Защото за посветилите живота си на науката най-голямата радост и удовлетворение е да видят своите последователи, плодовете на своя дългогодишен труд, да се убедят, че техните идеи, годините, преминали в търсене на отговори, са допринесли за развитието на науката“.

В поздравителния адрес проф. Анастас Герджиков отбелязва, че през годините проф. Парашкевов е предал духа, ценностите и моралните норми на поколения български филолози, които днес са доказани и водещи професионалисти в своята област. Изпълнил е годините със смисъл, с професионализъм, академизъм и пълноценна работа.

Заместник-деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Милена Попова честити на проф. Парашкевов неговия юбилей и поздрави всички участници в конференцията. Тя посочи, че за нея е било много интересно заглавието на тази конференция, защото то отразява еволюцията на творческите възгледи и търсения на проф. Парашкевов. По думите й, заглавието отразява прехода от диахронна лингвистика към синхронна лингвистика, към съпоставително езикознание, езикови контакти, отразява също така движението от диахрония към синхрония.

„Изследването на езика в историческата му дълбочина дава възможност за открития и прозрения с много висока научна стойност“, изтъкна проф. Попова.

Тя отбеляза още огромния принос на проф. Парашкевов за популяризирането на скандинавистиката и германистиката в България и посочи, че той обича думата, изследва вътрешната й форма, историческото й развитие. „Той е запленен от думата, но не е заслепен от нея. Не се затваря в рамките на езика, а използва магията на думата, за да ни направи съпричастни към нови, непознати за широката публика картини“, изтъкна заместник-деканът.

По думите й, проф. Парашкевов има една много благородна мисия – той е преводач на езици и култури, той е медиатор, който принадлежи към едно поколение учени с ренесансов тип мислене и енциклопедични знания.

Проф. Попова пожела на проф. Парашкевов, творческо дълголетие и здраве, а на участниците в конференцията – успешна работа.

По време на тържественото откриване на конференцията бяха поднесени още приветствия от Съюза на германистите в България, катедра „Германистика и нидерландистика на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Фондация „Александър фон Хумболт“ в България, Съюза на преводачите в България.

Проф. Борис Парашкевов благодари на всички за присъствието им, както и за инициативата на тази конференция. Той посочи, че за него е голяма чест и се радва да види колеги от своето поколение, свои ученици и колеги от чужбина. Проф. Парашкевов се върна в спомените си в годините на своето следване в Университета, лекциите при проф. Гълъбов и доц. Джонов.

Проф. Парашкевов изрази надеждата си изследването и преподаването на историческата граматика на немския език да продължат и в бъдеще от идните поколения филолози и призова младите си колеги да търсят любопитни теми и да ги развиват и реализират.

Конференцията продължава с доклади. В научния форум участват признати български и чуждестранни учени от различни германистични и българистични катедри и научни институти. Конференцията се провежда с финансовата подкрепа на Факултета по класически и нови филологии и на Софийския филиал на Дружеството за немски език (GfdS).