Творчеството на Камен Донев, подобно на играта на стъклени перли на Херман Хесе, съчетава постиженията на различни жанрове и изкуства: театър, танци, музика и др. Освен актьор той е драматург, режисьор, писател, танцьор: 40 роли в театъра и киното, 30 драматургични творби, издал е книгата „Всичко дотук – текстове за театър, кино и телевизия“, в момента се монтира филмът му „Уют“, създател е на хумористичния проект Shvargalo.com. Неговите спектакли: „Възгледите на един учител за народното творчество“, „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“ и „За сватбите“, не просто изпълват огромните пространства на Зала 1 на НДК и на Арена Армеец. Те дават повод за разговори, много смях и ненатрапчивото усещане, че има нещо дълбоко в нашата идентичност, което ни свързва. В този смисъл, монолозите на Камен Донев полагат началото на един голям диалог, в който всички ние участваме. Диалог за българския дух (във високите и ниските му регистри), за развихрящата се простотия и за образованието, милосърдието, грижата за другия като лек срещу завистта, злобата, интригантството.

Хуморът в спектаклите на Донев, импровизациите му, дори и когато са най-спонтанни и неочаквани, никога не са самоцел. Хуморът при него разкрива неща, за които предпочитаме да си затворим очите или не забелязваме, разкрива неудобните истини и отваря перспективи. Хуморът разсмива, но и трогва, променя, учи. За това бе и разговорът в Софийския университет. Артистът дойде в най-голямото учебно заведение в България. И студентите го оцениха. Не избягаха от лекцията, напротив, нямаше места. И когато дойде време за задаване на въпроси, не настъпи неловко мълчание, а оживен диалог. Както всички добри учители и добри артисти знаят, най-трудното нещо е да накараш публиката да се вдъхнови и да участва. На срещата с Камен Донев това се получи с лекота.

В зала 65 на Софийския университет един мъдър, земен и човечен учител разказа на студентите за важните неща в живота, за жизнената си философия и за големите предизвикателства. След срещата студентите продължиха да задават въпроси, да се снимат с него, вземаха автографи, не можеха да се разделят. За разлика от елитарните занимания на магистрите на стъклени перли, Камен Донев, магистърът на българския дух, е посветил таланта си на хората, живее и работи за тях. Затова срещата с него бе така непринудена, оживена и смислена. Той отговори на въпроси относно учителите си в изкуството и живота, коментира какво е научил от публиката, къде е границата между иронията и подигравката. Макар че някои от въпросите бяха много лични, гостът отговори искрено и от сърце.

Единственото, което студентите и преподавателите не посмяха да попитат, беше как да намерят билети за спектаклите. Въпреки че много им се искаше. Но оцениха това, че Камен Донев намери време в натоварения си график да дойде и разговаря с тях в името на общата ни кауза – словото, образованието, духовността.