Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Образователна дейност / Магистърски програми уч. 2024/2025 г. / Исторически факултет / Българско средновековие: държава, общество, култура

   

Срок на обучение: 2 семестъра (специалисти и неспециалисти)

Форма на обучение: редовна/задочна

Прием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: гл. ас. д-р Кирил Господинов

тел.: 02 9308 305

e-mail: kiril.gospodinov@uni-sofia.bg; jgeorgakie@uni-sofia.bg

*****

Магистърската програма “Българско средновековие: държава, общество, култура” е насочена към повишаване на професионалната подготовка на студентите-магистри в областта на средновековната българска история. Нейното по-задълбочено изучаване оптимизира тяхната реализацията в обществената и държавната сфера. Включените в програмата задължителни и избираеми дисциплини дават възможност изучаването на Българското средновековие да се осъществи въз основа на такива важни научни области като история, филология, право, археология, изкуство, нумизматика, сфрагистика, историческа география. Базирайки се на този сравнително широк научен поглед върху общите и специфични характеристики в развитието на българската държава, общество и култура през Средновековието, магистрите ще могат да повишат своята квалификация и конкурентноспособност. Седемвековната история на средновековна България (VII-XIV в.) има основополагащо значение за хода на националната ни история в ново и най-ново време. През този продължителен период се формират българската държавност и българската нация с нейните присъщи белези на идентичност, които се изразяват в спецификата на езика, културата, душевността и морала. Тогава протичат успешно и редица други процеси, благодарение на които България и българите се утвърждават трайно в историята на Европа и се съхраняват през вековете.

  • Магистърската програма има за цел: Да доразвие уменията на студентите за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на значимите исторически процеси в българското пространство на фона на балканската и европейската история; да формира определени професионални практики за работа в книгохранилища, архиви, обществени и научни институции; да създаде необходимата подготовка на магистрите за успешно кандидатстване и реализация в третата научно-образователна степен “доктор”.
  • Придобилите магистърска степен по тази програма ще могат, освен като научни работници, да се реализират като специалисти в университети и институти, в музеи и архиви, в системата на средното образование, в различни културни институции и медии.
  • Обучението включва 10 задължителни дисциплини за специалисти и 5 допълнителни за неспециалисти. От два избираеми модула с общо 15 дисциплини се избират по 3 курса за първия и 3 за втория семестър. Студентите, завършили семестриално магистърската програма, могат да се явяват на защита на дипломна работа два пъти през учебната година в рамките на сесиите през м. септември и м. февруари

Условия за кандидатстване: Кандидатите да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.

  • Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от Добър. Те не полагат изпит, а се класират по диплома.

За магистърската програма „Българско средновековие: държава, общество, култура“ могат да кандидатстват бакалаври от всички хуманитарни специалности. Бакалаври, които са завършили специалностите: История, Археология, Етнология и културна антропология, Архивистика и документалистика, История и география, История и философия, История и чужд език, Минало и съвремие на Югоизточна Европа, История и геополитика на Балканите - се водят „магистри-специалисти“, за разлика от бакалаври, завършили други специалности, които се водят „магистри-неспециалисти“. И за едните, и за другите, обучението е 2 семестъра по един и същи учебен план, но магистрите-неспециалисти слушат допълнително лекции по: Средновековна българска история, Дипломацията на средновековна България, Духовна култура на средновековна България, Политическа мисъл в ранносредновековна България (ІХ–Х в.), Изворознание за историята на средновековна България.

 

Конкурсният изпит се състои в събеседване по избран от кандидата аспект от приложените по-долу теми:

  1. Мястото на личността в историята на средновековна България (VII–XIV в.) – личност по избор.
  2. Значението на религията в живота на средновековното българското общество (езичество и християнство).
  3. Културни достижения на българите през Средновековието (творци и паметници; културни процеси и влияния).

Препоръчителна литература:

  • Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на средновековна България VІІ-ХІV в. Т. 1, Изд. къща «Анубис», С., 1999, 20062.
  • История на България. Т. 2 и 3 (Първа българска държава и Втора българска държава), Изд. на БАН, С., 1981, 1982.
  • История на българите. От древността до края на ХVІ век. Т. 1, Книгоизд. къща «Труд», С., 2003.

Анотации на курсовете може да видите на страницата на програмата във фейсбук: „Българско средновековие: държава, общество, култура. Магистърска програма“

______________________________

уч. 2024/2025 г.