Проф. Ницолова благодари за отличието на Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии и на Академическия съвет на СУ. Тя отбеляза, че е имала възможността да се обучава в Университета при най-добрите български езиковеди – акад. Владимир Георгиев, проф. Любомир Андрейчин, проф. Мирчев, проф. Стойков, проф. Иван Леков, проф. Иванчев и други. Проф. Ницолова разказа, че когато е попаднала в един от световните лингвистични центрове в Източен Берлин, с голяма горчивина е установила колко капсулирано е българското езикознание. Затова като главна задача на своя живот е определила приобщаването му към световното развитие на лингвистиката и създаването на модерно лингвистично образование. Проф. Ницолова отбеляза, че стъпки в тази посока са нейните над 250 труда, включващи първата книга по лингвистична прагматика у нас и първата граматика, направена с модерна методология, която позволява българският език да се използва в типологията. Тя отбеляза и участието си в пет проекта на световноизвестната Петербургска типологическа школа. Проф. Руселина Ницолова изтъкна, в творческия си път винаги се е старала да осъвремени и измени научната програма на курсовете, които е чела у нас и в чужбина.

В края на словото си проф. Ницолова изрази радостта си от възможността да открие специалността „Българска филология“ във Виенския университет.

Проф. дфн Руселина Ницолова е международно признат учен в областта на славистиката, балканистиката, морфологията и синтаксиса на българския език, прагматиката и семантиката на изречението. За научния й авторитет свидетелстват красноречиво публикациите в най-авторитетните български и чуждестранни лингвистични издания. Проф. Ницолова е сред най-значимите съвременни граматици. Изследванията й са новаторски и приносни за осветляването на един от най-сложните въпроси на морфологията и синтаксиса на българския език и на славянското езикознание. Те са събрани в 13 книги, учебници, над сто студии и статии.

Лекционните курсове, които са водени от проф. Ницолова в Софийския университет и в чуждестранни университети са многобройни: морфология на българския език, български синтаксис, сравнителна граматика на славянските езици, логика на естественото мислене (квантификация), социолингвистика и прагматика, увод в църковнославянския език, българско странознание и превод. Наред с това проф. Ницолова провежда и специализирани семинари и курсове, на които представя различни школи и направления в лингвистичните изследвания като предлага модели за описание на българския език в светлината на тези проучвания.

Още след защитата на докторската си дисертация „Определителните изречения в съвременния български език” през 1968 г. е избрана за гост-лектор по български език в Хумболтовия университет в Берлин, където получава отличие и специална премия на ректора на университета за отлични педагогически и научни качества. През 1985 – 1989 г. е лектор по български език в университета на Саарланд – Саарбрюкен, Германия. През 1998 г. получава покана от един от най-старите славистични центрове в Европа – Лайпцигския университет, да бъде гост-професор по сравнително балканско езикознание, а през 2003 г. е поканена във Виенския университет за основен курс по сравнително славянско езикознание и по българска граматика. Проф. Ницолова е високо ценен и желан лектор в университетите в Берлин, Лайпциг, Франкфурт на Майн, Кьолн, Дрезден, Прага, Варшава, Стокхолм, Упсала, Осло, Гьотеборг, Сапоро, Токио.

Най-характерното за проф. Руселина Ницолова като университетски преподавател е последователността и всеотдайността, с която преподава на своите ученици – студенти, докторанти, асистенти, огромната й ерудиция и взискателността, с която изисква от всекиго да даде максималното от себе си, дори повече, отколкото той самият вярва, че може. Тя е сред най-ярките продължители на духа на „творческите лаборатории”, каквито са кръжоците на Л. Андрейчин и П. Динеков, като създава собствена школа, която е чест не само за Софийския университет, но за българската граматология в международен аспект.

Сред многобройните трудове на проф. Ницолова е авторското й участие в академичната „Граматика на съвременния български книжовен език” – в т. II Морфология и в т. III Синтаксис, „Съвременна българска пунктуация, Българските местоимения. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език“ е основополагаща за българските езиковедски изследвания в областта на прагматиката, а „Българска граматика, Морфология“ (2008), която обобщава 20-годишни изследвания, като може да бъде определена като съвременна библия по българска граматика.