Приемно време: понеделник 10:00 – 12:00 часа в 42 каб. вторник 10:00 – 12:00 часа в 42 каб.   Телефон: (02) 9308/279 E-mail: :krastev@clio.uni-sofia.bg, kskrustev@uni-sofia.bg;   Адрес: Исторически факултет бул. „Цар Освободител“ 15 1504 София

Биографични данни:

• 1994 – 1999 г. Завършва ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Казанлък.
• 1999 – 2003 г. Завършва специалност „История и география“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• 2001 – 2005 г. Завършва специалност „Археология“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• 2003 – 2005 г. Завършва магистърската програма „Българско средновековие и Възраж­дане VII – XIX в.“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
• 2006 – 2009 г. Редовен докторант в Катедрата по „История на България“. Тема на ди­сер­­та­­ционния труд: „България от 1280 до 1323 г. (Политическа история, общество и сто­­пан­ство)“.
• 25 юни 2009 г. Официална защита на дисертацията. Научна степен: „доктор по исто­рия“.
• 2006 – 2017 г. Учител по история и география в частни и държавни училища, хоно­руван пре­подавател по сред­новековна българска ис­то­рия в Националната художествена ака­демия.
• 2012 г. Хоноруван асистент по методика на обучението по история в Катедра „Архи­­ви­стика и ПИД“ към Ис­тори­ческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
• 2013 г. Асистент по методика на обучението по история в Катедра „Архивистика и ПИД“ към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• 2015 г. Главен асистент по методика на обучението по история в Катедра „Архивистика и ПИД“ към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• 2022 г. доцент по методика на обучението по история

Специализации:

• 2006, 2007 г. Солунски университет „Аристотел“, Гърция

Награди:

• 2014 г. награда на Столична община за най-добър млад учен на СУ "Св. Климент Охридски"

Членство в научни организации:

• Асоциация на византинистите и медиевистите в България

Научни интереси:

• история на средновековна България; методика на обучението по история; Тертеревци; българо-кумански и българо-татарски отношения; сред­новековна България и Арабският свят; арабски и сирийски извори; дидактически игри в обучението по история; интерактивни методи в обучението по история; урокът по история; умения за хронологическа локализация; хипотези, фактически грешки и ми­то­ве в учебниците по история

Публикации:

Книги:

• Кръстев, Кр. Българското царство при династията на Тертеревци (1280 – 1323). Плов­див, 2011, Фондация Българско историческо наследство, 451 с.

Учебници:

• История и цивилизации 6. клас. Изд. „Архимед и Диоген“. София, 2017 (в съавторство с Г. Н. Николов, И. Попова и В. Обрешков).

Статии:

1. Съдбата на българската царкиня Анна Тертер. – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006, с. 649 – 657.
2. Имало ли е български цар Йоан IV „Смилец“ – Palaeobulgarica, XXXIV, 1 (2010), с. 55 – 60.
3. Стопанският живот в Българското царство (1280–1323). – Bulgaria Mediaevalis, 1 (2010), с. 275 – 303.
4. Дипломатически отношения между Българското царство и Египет през XIV в. – Bulgaria Mediaevalis, 2 (2011), с. 619 – 630.
5. България, Византия и Арабският свят при царуването на Симеон I Велики (893 – 927). – Bulgaria Mediaevalis, 3 (2012), с. 301 – 319 (= България, Византия и Арабският свят при царуването на Симеон I Велики. – В: Българският златен век. Сборник в чест на цар Симеон Велики (893 – 927). Пловдив, 2015, с. 361 – 378).
6. Българо-арабските отношения при царуването на Симеон I Велики (893 – 927) и една митологема в учебниците по история. – История, XXI, 3 (2013), с. 202 – 206.
7. Мнимият български цар Чака в учебниците по история. – В: История, манипулации, обществени рефлексии. Сборник с доклади от летния семинар в Китен 16–20 юни 2014 г. София, 2014, с. 99 – 107.
8. Арабски извори за битката при Валандар (Х в.). – Bulgaria Mediaevalis 4/5 (2013/2014), с. 43 – 55.
9. Просопографски бележки за една от дъщерите на българския цар Георги I Тертер (1280 – 1292). – Исторически преглед, LXX, 5 – 6, 2014, с. 115 – 118.
10. Крумовото законодателство в училищното историческо образование. – В: Общество, памет, образование. История и обществени нагласи. Сборник с доклади от летния семинар в Китен, 25 – 30 юни 2015 г. София, 2015, с. 42 – 52.
11. Египетски извори за гибелта на Самуиловите приемници. – В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014). София, 2015, с. 101 – 106.
12. Покръстването на българите в арабските извори. – В: България в европейската култура, наука, образование, религия. Част 1. Материали от Четвърта национална конференция по история, археология, и културен туризъм, Шумен, 14 – 16. 05. 2014 г. Шумен, 2015, с. 41 – 48.
13. Арабски извори за езическите вярвания и погребални обичаи на българите. – Bulgaria Mediaevalis 6 (2015), с. 89 – 102.
14. Образование и книжовност в средновековна България (1280 – 1323). – В: Посланията на история. Юбилеен сборник в чест на проф. Мария Радева. София, 2016, с. 187 – 195.
15. Дидактическите игри с правила и тяхното приложение в урока по история. – В: Общество, памет, образование (История и дидактически нагласи). Т. 2. Сборник с доклади от летния семинар в Китен (27 юни – 1 юли 2016). София, 2016, с. 64 – 76.
16. Нови сведения за българския бог Тангра. – В: Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 3. Сборник с доклади от летния национален дидактически семинар в Китен (26 – 30 юни 2017). София, 2017, с. 55 – 59.
17. Словесно-логическите игри в обучението по история. – История, XXVI,2 (2018), с. 195 – 210.
18. Цар Симеон и арабите. – В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. Съставили Ангел Николов и Николай Кънев. София, 2018, с. 246 – 252.
19. Проблемът за отравянето на Асен-Белгун през 1188 г. – В: Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 4. Сборник с доклади от летния национален дидактически семинар в Китен, 25 – 29 юни 2018 г. София, 2018, с. 84 – 90.
20. Арабски и сирийски извори за управлението на хановете Крум (след 796 – 814) и Омуртаг (814 – около 831). – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, с. 276 – 303.

Научно-популярни статии:

• „Ал-К-м-туриас“ или „Комитопули“ (Египетски извори за съдбата на Самуиловите приемници ). – За буквите. Кирило-Методиевски вестник, ХХХV/43 (2014), с. 8.

Библиография:

• Акад. Васил Гюзелев на 80 години. – в. „Искра“, бр. 32 от 7 октомври 2016 г., с. 10 (= Акад. Васил Гюзелев на 80 години – в. „Дума“, брой 237 от 19 октомври 2016 г., с. 14).
• Георги Н. Николов на 60 години. – Българистика, 35 (2017), с. 112 – 116.
• Георги Н. Николов. Библиография (1981 – 2017). – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, с. 18 – 69.

Съставителство:

1. Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 2. Сборник с доклади от летния семинар в Китен (27 юни – 1 юли 2016). Научна редакция и съставителство Т. И. Мишев и К. С. Кръстев. София, 2016.
2. Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 3. Сборник с доклади от летния семинар в Китен (26 – 30 юли 2017). Научна редакция и съставителство и К. С. Кръстев. Т. И. Мишев. София, 2017.

Участие в редколегии и съставителство

• Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 2. Сборник с доклади от летния семинар в Китен (27 юни – 1 юли 2016). Научна редакция и съставителство Т. И. Мишев и К. С. Кръстев. София, 2016.
• Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 3. Сборник с доклади от летния семинар в Китен (26 – 30 юли 2017). Научна редакция и съставителство и К. С. Кръстев. Т. И. Мишев. София, 2017.
• Николов, Г. Н., Попова, И., Обрешков, В., Кръстев, К. С. История и цивилизации. 6. клас. Изд. „Архимед и Диоген“. София, 2017 [научен редактор съвместно с Георги Николов Николов]
• Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 4. Сборник с доклади от летния национален дидактически семинар в Китен (25 – 29 юни 2018 г.). Научна редакция и съставителство К. С. Кръстев и Т. И. Мишев. София, 2018.

Рецензии и отзиви:

• Кръстев, К. Georgi N. Nikolov. Autonomous and quasi-autonomous territorial domains in the re-established Bulgarian Tsardom (late 12th– mid-13thcentury), Sofia, Gutenberg,2011, 255 p. – Bulgaria Mediaevalis, 3(2012), с. 602 – 606.
• Krăstev, K. S. – Byzantinische Zeitschrift,107/1 (2014) S. 426 Nr. 1091.
• Krăstev, K. S.– Byzantinische Zeitschrift108/2 (2015) S. 1273, Nr. 5592.
• Krăstev, K.S. –Byzantinische Zeitschrift109/1 (2016) S. 648, Nr. 2762.
• Krăstev, K. S. – Byzantinische Zeitschrift, 109/2 (2016) S. 1415, Nr. 6469.
• Krăstev, K. S. – Byzantinische Zeitschrift, 109/2 (2016) S. 1167, Nr. 4607.
• Krăstev,K. S. – Byzantinische Zeitschrift, 110/4(2017),S.1211, Nr. 6214.
• Krăstev, K. S. – Byzantinische Zeitschrift, 111/2(2018),S.566, Nr. 2559.
• Мишева, К., Генчев, С. Човекът и обществото 3. клас. „Домино“ ЕООД. София, 2018 [рецензент].