Защо празнуваме?

Всяко истинско празненство има три основни причини: то е честване на миналото, празник в настоящето и амбиция за бъдещето.

Миналото на Софийския университет заслужава честване. По времето на неговото създаване идеята има много противници: малцина са тези, които вярват, че малка и млада България има интелектуален потенциал за университет, никой не знае как ще завърши цялото начинание. Проф. Михаил Арнаудов излага аргументите на тогавашните скептици: „Ако другаде този род институции възникват органически из цялата предходна училищна система и се подготвят във всяко едно отношение за успешно развитие, у нас, при недостига на добри гимназии, създадени от признати люде на науката и от материални средства за осигуряване на замисленото отварянето на Висшето училище се явява като случаен просветно-административен почин, дошъл в разрез с реалните възможности на българската държава.” Дванадесетте десетилетия, които следват, бавно и трудно - но неотклонно - отхвърлят тези опасения. Създава се университетска библиотека, с усилия и конфликти се определят правилници, възникват факултет след факултет, Висшето училище получава името „университет” и правото на автономия. С течение на годините се увеличава приемът на студенти, расте и щатният състав на преподавателите, бавно се подобрява материалната база, набъбва българската научна книжнина, създават се традициите на факултети и катедри. Още в първите десетилетия след създаването си новият университет поема образованието на повечето от чиновниците и учителите в България – той създава добри гимназии и учители, а те – неговите студенти. В него постепенно се концентрира научен елит – отначало той привлича учени, завършили в престижни европейски университети, но след тях идва ново поколение от млади учени и преподаватели, много от които са получили образованието си в самия Софийски университет: литературните историци Боян Пенев и Михаил Арнаудов, химиците Димитър Иванов и Иван Странски, историкът Петър Мутафчиев, математикът и астрономът Кирил Попов, метеорологът Любомир Кръстанов, биологът Методий Попов, едва ли можем да споменем всички. Много от учените и преподавателите печелят международно признание, публикуват книги в чужбина, членуват в чуждестранни академии, научни дружества, стават почетни доктори на чужди университети. Но преподавателите и студентите не са само университетски хора. Още от 1907 г. след конфликт с княза във връзка с откриването на Народния театър Софийският университет става символ и на гражданска позиция. Тази традиция се запазва между войните. Тя успява да се закрепи дори в годините на тежка идеологическа индоктринация на целия обществен живот: в края на 80-те години на XX в.- тъкмо в университетското „Яйце” и в 65-а аудитория бяха първите български дисидентски събрания. В края на XX и началото на XXI в. Алма матер става „майка” в още един смисъл: преподаватели и възпитаници на Софийския университет са създатели на богатата мрежа от университети и висши училища в днешна България.
Така че скептиците, прави в началото преди 120 години, все пак бъркат за крайния резултат: за повече от столетие „случайният просветно-административен почин” се е превърнал в органична академична традиция.

Настоящето на Софийския университет е достойно, макар и не идилично. Последните 18 години са време на ожесточена академична конкуренция, на сериозни предизвикателства на пазара, на новата публична и политическа ситуация в България. В световен план променените медийни и информационни реалности накараха философи на висшето образование да заговорят за „смъртта на преподавателя”, а българската ситуация се характеризира с безпрецедентно изтичане на мозъци. Въпреки това с 25 000 студенти и над 1800 преподаватели Софийският университет остава най-големият университет в страната, а качеството на образованието в него е все още без конкуренция: всички нови университети в страната „спорят” със Софийския, състезават се с него и така всъщност утвърждават академичните му качества. При нас все още са най-добрите преподаватели и най-добрите студенти, най-сериозните магистърски и докторски програми, при нас се пишат най-интересните дипломни работи и дисертации. В изследователско отношение Софийският университет е единственият сериозен съперник на БАН, въпреки че има значително по-малък щатен състав от него. Учени от Софийския университет участват в международни проекти и в рамковите изследователски програми на Европейския съюз, изследват Антарктида, участват в създаването на Големия андронен колайдер, организират конференции заедно с Умберто Еко, Дерида и Хабермас. Може би малко по-тромав и консервативен от редица свръхгъвкави нови университети и полууниверситетски организации, които по-бързо следват новостите (а дали не крясъка на модите?) във висшето образование, той гарантира научна добросъвестност, задълбоченост, критическо мислене, солидност и в последна сметка студентска диплома, която е наистина престижна.

Но онова, за което си заслужава днес да се празнува, са самите студенти на Софийския университет: те са истинският интелектуален капитал на нацията, нейната духовна енергия, най-доброто в нея. Това се доказва както от работата им в аудиториите, лабораториите и библиотеките, така и от добрите им позиции на българския пазар на труда, а също и от образователните им успехи в магистърски и докторски програми извън България. Те са и граждани, което доказаха и през 1989, и през февруари 1997 г., ще го доказват, сигурни сме, и в бъдеще.

Празнуваме бъдещето, защото сме оптимисти. Не идеализираме Софийския университет; пред него има сериозни проблеми и предизвикателства, с които той ще трябва да се справи. Ще успее ли той да се реформира така, че от един от 500-те най-добри европейски да стане един от 500-те най-добри световни университета? Ще успее ли да въведе нови системи за управление на учебния процес и на качеството, да модернизира учебните си планове и програми, така че да балансира нуждите на динамичния български пазар, търсените технологични иновации и изискванията на фундаменталната наука? България влезе в Европейския съюз. Ще успее ли Софийският университет да бъде конкурентоспособен на големите европейски и американски университети, ще привлича ли чужди – европейски, американски и азиатски – студенти? Ще се превърне ли в истински изследователски университет? Как ще се впише неговата изследователска стратегия в европейското изследователско пространство? Въобще ще стане ли Софийският университет европейско и глобално висше училище от висока класа? И още: ще се превърне ли Алма матер в по-привлекателно място за най-талантливите, ще съумее ли да повиши престижа на преподавателската и изследователска работа, ще отвори ли своята политика за бързи и успешни кариерни пътища на младите учени?

Едва ли можем да изброим всичко. С цялото съзнание колко трудно е да се отговори на горните предизвикателства ние вярваме, че преподавателите, докторантите и студентите на Софийския университет имат енергията, таланта и амбицията да се справят с тях. Традицията има бъдеще, а бъдещето – академични корени в онова, което е създадено.
Два момента в нашия амбициозен празник трябва обаче да бъдат специално споменати.
Първият може да бъде наречен „отваряне”. Софийският университет иска да интензифицира връзките си с външния свят. За целта той си избра авторитетно настоятелство от общественици и бизнесмени, които да го съветват за финансовата му, инвестиционната и образователната политика. Избра Медиен съвет от известни български журналисти и провежда масирана медийна акция, свързана с годишнината. Така Университетът търси нова видимост и подобряване на своя публичен образ. Планираме още създаването на жизнен Клуб на възпитаниците и повишаване ролята на студентските организации, откриване на Културен клуб, в който периодично да гостуват творци и интелектуалци. Започва внимателно лобиране за големите инфраструктурни проекти на Софийския университет сред представители на държавната и общинска власт, както и мащабна дарителска кампания сред български и чуждестранни фирми. Ще подобрим връзките си и с другите български университети – в последна сметка нашите цели са общи. Смятаме всяка форма на академично високомерие и самоизолация за погрешни.

Но отварянето не е самоцел. Вторият момент е намерението на ръководството на Софийския университет да превърне Алма матер във фактор в българския публичен живот. Софийският университет има огромен и разнообразен интелектуален потенциал; амбицията е той да бъде впрегнат за промяна и европеизиране на съвременна България. Появи се идеята за „академичен контрол” (по подобие на парламентарния контрол): авторитетни професори, талантливи докторанти и студенти да получат медиен форум, откъдето да говорят като естествен и критичен коректив на случващото се в българския обществен живот.

Видно е, че амбициите са сериозни. Бъдещето ще покаже дали те са и реалистични.
Но нека накрая се върнем към настоящето на самия празник. През месеците октомври и ноември в Софийския университет ще гостуват седемте изкуства, известни софийски творци ще имат спектакли, университетските състави ще представят собствена културна програма. Паралелно текат научните събития на 120-годишнината: международна научна конференция за бъдещето на университета, връчване на голяма научна награда на Университета и приемане на официална стратегия за научните изследвания. Издателската програма има за свой фокус стартиращата поредица „Университетско наследство”, а всеки факултет подготвя своя собствена издателска и научна програма. Студентите са организирали свои събития (конкурси, концерти, конференции), в спортната програма се предвиждат разнообразни състезания. Кулминацията на празничните месеци е следобедът на 24 ноември 2008 г., когато академичните гости (над 120 души, ректори от наши и чужди университети и почетни доктори на Софийския университет) заедно с цялото академично тяло, преподаватели, студенти и възпитаници ще преминат като тържествена процесия по улиците на София за финалния официален концерт в Народния театър. След това шествието ще се завърне в Университета, където ще започне истинският празник – бал с маски, с много музика и танци. Ще свирят известни български групи, за да стане купон с академичен финес.

Ето защо, уважаеми студенти, докторанти, преподаватели, възпитаници и приятели, ви каним: Празнувайте с нас! А на празника не забравяйте маските и усмивките под тях.

Gaudeamus igitur!

Нека да се веселим, докато е млад Софийският университет!

От Координационния център за честването на 120-годишнината